152 отговора на тази тема

[rikitikitavi]

На другото поле само един заяк ми изкара ангелите и туйто. За да съм спокоен минах още две полета. Ама нямаше и там никой.
Прибрах се при камината. Налях си някаква дърта ракиика с вкус на малцово уиски. Писах на колегата да знае че съм приключил. Той видял една лисица ама не улучил. Та така завърши лова.
На сутринта ураганен вятър и само няколко фазана вдигнати. Мен ме финтира един бекас и утървах един далечен фазан(улучих опашката му)

[rikitikitavi]

Забравих да напиша за статистиката. На при иране от ловното поле видях блъснати четири лисици,две диви котки и една домашна. Наистина е било голямо движението. А на отиване нямаше нито едно блъснато животно.

[rikitikitavi]

Кой като мен. Трета поредна седмица съм на лов. Кеф. На отиване видяни блъснати чакал и лисица.
На полето пристигнах в най доброто време. След като е паднало слънцето и преди да се е стъмнило. Избрах си позиция далеч от населени места. На едно хълмче с камъни. Под мене в ниското е изорано поле а на другия хълм е гъста и много голяма драка. Всичкото хищник дето иска да обиколи към селото и живее в драката минава през полето. Вяръра е страничен. Леко прикапва дъжд. А стъмняването е невероятно. От време на време надувам някоя от свирките си ама хич никой не ме отрази. Оптиката си виждаше добре и без да паля фенер и въобще имах всички възможни надежди които се оказаха без покритие. Поседях два часа па се изнесох да запаля камината и да вечерям.
Намина колега да ми каже че е застървил и има две лисици на стървището да съм отидел там.
Благодаря огромно. Свърших си вечерята и на посоченото място. Ясно е че лисиците не ме чакаха ама аз упорит. Седях почти три часа с нулев резултат.
От там се засилих на едно поле дето съм мяркал лисици и все не съм успявал да ги стрелям по една или друга причина. Общо взето съм се поуморил и от там се движа бавничко. Спирам се честичко. Първо си светнах да огледам полето ама беше пусто. Слязах стотина метра по пътя и надух зайчето. Моментално ми отговориха хорово скиталците от близкото село. Че и тръгнаха лаейки към мен. А де. Ако излезеха на полето щях да им насоля дупетата. Ама те са умни. Застанаха в края на селото и не мръднаха. Поне по лаенето така звучеше. Пак надух свирката и след малко врътнах наоколо фенерчето да се огледам. И гледам аз и не вярвам на очите си. Един лисан развял като знаме опашката си тича към мен. Чак краката ще си счупи. Ама бърза едвам го удържам в оптиката. На два пъти го изтървах и аз си знам как го наместих. Да вземе да се спре ама не. Стигна почти на педесет метра и търти на обратно. Ни се забави ни нищо. Аз в старанието си да не го изтърва от полезрението не сварих да хлъцна даже. Може и да не съм дишал. Ама като ми даде опашката към мен и търти напред кръста се фокусира и дръпнах спусъка. Изстрела изплюща на месо и лисицата направи кълбо. Аз си знам как съм презаредил. Бая ми трепереха ръцете. Лисицата надигна два пъти глава и полегна без да мърда. Изчаках няколко минути и вече бях сигурен,че имам лисица за снимка.Ама за всеки случай триногата с пушката застопорена в посока на лисицата а аз с другия фенер отивам да я взема. Да ама лисицата се оказа ,че не ще да съдейства. И като я наближих тръгна да се изнася. Бегом за пушката. Бегом наобратно броейки крачките. Спиране и кокорене из цялото поле. Почти петнайсет минути докато се убедя че ей това петно на стотина метра ще да е спотаилата се лисица. От там бавничко пристъпяне поне двайсеттина метра и животинчето надигна глава. Вече сигурен че е лисица а не буца пръст последва втори изстрел и трофея е мой.
При първия съм разглобил задния мост ,а втория съм улучил плешката. Да кажа че съм доволен е малко. Седях си в средата на нищото и бях мноого щастлив.
Почти час докато ми дойде сърце на място. Минах пак през стървището ама видях толкова лисици колкото и предния път. Да се разбира пълна нула. От там минах през хижата да се измия и да оставя трофея и видях колегата да ме чака да разбере какво съм направил.Тазказах му. За последно място за чакане си избрах мястото където бях наредил всичките отстреляни хищници предния път. Този път реших да чакам от колата. Да намаля алармата.
Наместих се в стредата на едно царевично стърнще и чакам да се поуспокои около мен че да надуя свирките. Свирих свирих. И след малко чувам зверско пращене от към гърба ми. Ама посоката неудобна за стрелба и не светя. Ще кажеш,че стадо прасета минава. Такава аларма беше. След малко звука мина настрани и с огромно любопитство светнах. В нашата мера прасе не е имало от три години а за стадо да не говорим. Смятай ако успеех да ги снимам каквааларма шеше да стане. И наистина. Стадо.Ама не прасета ОФце. Без овчар. Ама тъп народ има на тоя свят и това си е. Все пак приех овцете като знак да си лягам и съответно теглих една на овчаря дет го няма и се изнесох към камината ,салатката и ракииката.

Този пост е редактиран от rikitikitavi: 17 декември 2022 - 11:25

[rikitikitavi]

И усмивка за спомен

Прикачени файлове

•  received_861606888319678.jpeg   283,57K   1 Брой сваляния

[rikitikitavi]

Нещо ми се загуби музата.
За статистиката предния ловен сезон го закрих с два чакала, две лисици, една бялка и един язовец.
Дистанции на стрелба от 4 до 180м.
Аз повече от доволен. Може да се каже,че първата крачка съм я направил.

[rikitikitavi]

Дубъл....
Успешен лов!

Този пост е редактиран от rikitikitavi: 10 август 2023 - 05:15

[rikitikitavi]

От няколко месеца имаме камера на едно местенце в гората. Организирали сме спа ценър с кални бани, шведска маса, безплатни снимки....както си му е реда. Ама една двойка чакали редовно наминават и вероятно тормозят разните му там животинки. Та съм дигнал мерника на тия чакали. Вече мязат на хамбурски салами с краченца.
След фазанския лов отпочинах малко за обяд и после се кукнах на едно високо място в полето ни да оплакна очи и да се покефя на природата.
В далечината на една правоъгълна нива бяха наизлезли 30тина прасИта. Ама понеже не са ми цел в лова ги погледах как се гонят едно друго малко и ги зарязах.
Време беше да пробвам чакалите. Предния път като наръсихме царевица са се показали двайсет минути след като сме заминали. Първо направих едно кръгче с джипа. Хем да му чуят двигателя как идва и заминава хем да си набележа място за заставане. Разбира се ползвах коза обади се на приятел за позицията ама все пак. В 15:30вече се бях насадил до едно рехаво храстче в един умрял акациев пояс на около 300м от горичката дето ни е спа центъра и на 70м от страничния пояс че ме предупредиха да ги очаквам да бягат край него.
Та така. Вятър няма. Пред мене житото зелено в далечината дръвчета. А аз надувам дудука тествайки най различни жални,пискащи и крякащи звуци. Очаквах ако излезе нещо да е след няколко часа и съвсем спокойно си свирках. Явно се получиха нещата защото в един момент гледам два чакала на около 30тина метра от мене на средата на житото бият спирачки и се ослушват. От моя страна чиста паника. Опъвам петлето, мъча се поне един да навра в оптиката ,а те почват да се изнасят. Изстрел и ...пропуск. Хич и не ме чакаха. Като гърмяни отпраха към гората. Аз презареждам де. Единия чакал се скри в пояса. Втория се спря пред пояса да се ослуша. Ама далече. Така на око към 200м. Ама от предния лов знам колко да вдигна. Кръстчето се центрира на чакала. Повдигнах го и когато дойде на десетина сантиметра над гърба стрелях и ....кълбо напред и ясен звук от попадение. Добре че умря от ряз. Гаранция втори път нямаше да умеря. Така ме удари адреналина. Голяма радост. След толкова години опити най накрая имам чакал за снимка.
Измерих си дистанцията 190м. Направих му много снимки и доволен се запътих към джипа. Ама то още 16:30. Как да приключа толкова рано. Повъртях се малко па се изместих на съседната нива. Там миналата година раних един чакал ,а тая година в драките срещу нея има чакалско семейство дето си отгледа потомство.
Центрирах се на стотина метра в стърнището ако пак атакува някой да имам време за реакция.
Понаместих се и се разсвирих наново. То звуците на кашлящаща кукувица пред мене ряпа да ядът ама аз упорит и най вече гръмогласен. Взе да притъмнява. Сложих оптиката на 3 за да избистря образа и малко след това в далечината гледам някакво животно тича към мене прескачайки бая високи треви и храсчета. Вкарах го в оптиката...чакал. А късмет де. На към 170м се спря в храстите да се ослуша. Центрирах го в оптиката, врътнах я на 10и стрелях в центъра на петното което се явяваше животното. Животното изчезна. Чу се попадението, две секунди след това изскимтяване. Аз се оглеждам ама в този момент се стъмни изведнъж. Туй беше. Че го ударих ударих го. Че е някъде из храстите е ясно. Ама раних ли го, убих ли го. Бягащ не видях. Поседях малко. Тъмно. Нарамих партакешите и търъгнах да го издирвам. Ама като хич и не обърнах внимание къде беше като стрелях. Все пак мястото на вероятното попадение беше не по голямо от половин игрище та шанс имах. Ако беше там де. Повъртях се. Посветих и за мой късмет го намерих. Паснал по гръб в една дълбока гънка на терена.
Да кажа че бях повече от щаслив. Е телефона отказа да снима със светкавица заради студа ама на кой му пука. И утре е ден.
Нарамих пушката, столчето и ухилената си физиономия и обратно по нанагорнището към далечния паркиран джип.
Стигнах. Поседях малко до него да се успокоя и прибрах пушката. В селото обаче знам за една срамежлива лисичка дето ходи на "сметището". Пък и времето още е ранно. Реших да поседя малко и там. Зимния вятър се беше усилил ама аз пък съм се облякъл повече от необходимото.
Ама реших да заходя от към калната нива. Що да не погазя малко в калчицата. Газих из тъмното полека напред. Накрая се наместих на столчето и взех да се любувам на звездите. Демек чакам да се успокои природата че да покрякам. Този път бях решил да врякам като ранен паткан. Случвало се е лисица да се покаже на тая какафония.
Поседях. После покряках и от близките къщи почнаха яка заря. Гърмежи, ракети....три комплекта гърмежи издухаха. Смисъл да чакам повече нямаше ,ама като знам че имам половин час газене на кал и ме домързя рязко. Реших да си квакам и крякам. Може пък да стане.
Дигам алармата. Изчаквам малко светкам си....очаквано нищо няма. След малко пак дигам алармата. Ама даже и селските кучета не ме отразиха. На едно от святканията срамежливата лисичка си подаде главата от зад някаква трънка. Да е била на 50-60м от мен. Па се наведе. После си показа главата от страни на трънката. Вдигнах петлето лисана прескочи трънката колкото да мярна не особено пухкавата опашка и направи номера си от предния път. Демек изчезна.
Поседях колкото да се огледам добре па то станало време за ракиика....
Та така.
На сутринта направих фото сесия на двата чакала. ...

[rikitikitavi]

...

Прикачени файлове

•  IMG_20231217_091758~2.jpg   66,49K   0 Брой сваляния

[rikitikitavi]

Изпълни ми се една мечта. Да бъда няколко дена на лов за хищници на....дълбок сняг. Е нещата не станаха баш така както си мислех ама приключението беше невероятно.
Да почна от далече. Мина повече от година нередовен лов на хищници без да гръмна нито веднъж. Ситуации разни, видяни основно лисици,но уви. Или ще е твърде далече, или ще е зад гърба ми на пет метра, или няма да е в безопасна за срелба позиция. Реално на всеки лов имах по една или две интересни срещи. Ама да се върнем на въпросния лов.
Времето както намекнах беше снежно(до коляно) и студено. Като излязох на лов първия слетобед беше минус единайсет градуса. Ама аз съм облечен ...уж. Оказа се ,че снега е до толкова дълбок,че не става да се обикаля пеш. Хрущи яко. С джипа пък ще се буксува и ще се дига съвсем алармата. Явно има само един вариант за моите знания.Ще се чака тихичко някъде до селото. Все пак направих едно кръгче набърже(носих един чувал с царевица да почерпя едни Фтичета) и се оглеждах за дири.

[rikitikitavi]

(Преди това изиграх коза да се чуя с един наистина голям човек,че ме насочи да пазя каквото е останало от една умряла оФца. ) Оставих джипа бая далече и скръц скръц през снега към позицията
Дистанция до мястото към сто и четирсет метра....някъде. Реших да не взимам столче че да се крия зад дървото. Не беше много удачен вариант се оказа после. Голяма красота беше. Никакъв вятър. Сух студ. И никакво движение на нищо. Видимост огромна. Па си се подпирам на дървото и си се кефя на макс. Взе да се стъмнява. Пак никакво движение. Почнаха да се чуват чакалите ама някак си поединично. Аз си дишам с пълни гърди тишината. Чак ушите ми писнаха. Стана съвсем тъмно.
Движение никакво. В девет и нещо се появи чакал. Много мнителен. Малко над стървището. Аз сгафих малко че настъпах хрущящ сняг. Определено ме чу. Тръгна да се изнася. Чакй бе пич де тръгна. Нали щяхме да се снимаме с тебе. Опънах петлето и се сля нашия с фона. Мяркам по малко ама нищо ясно за прицелване. Смед секунда се показа на фона на гладкия сняг стрелях. В притеснението да не взема да пропусна направих грешката да се премеря в средата на тялото(ама се усетих чак след седмица като попреминаха емоциите). Чакала се разклати от изстрела. После направи скок,тръгна да качва малкия скат и го загубих. От момента на светването до загубването минаха..десетина секунди адреналин. От една година рехаво се гоня с хищниците и най-накрая да стрелям. Осветих околните ниви..никой няма. Навсякъде сняг и никакво бягащо животно. Вероятно е паднал. Ще го издирвам после.
Продължих да чакам още час. Ама ми стана студено и реших да се изнасям към камината. Да съм стоял не повече от три часа. Доволно от всякъде. На връшане температурата беше минус тринайсет градуса.

[rikitikitavi]

На събуждане ме изненадаха с външна темпетатура минус деветнайсет градуса. То било бъхър бе. Явно черпенето на разни Фтичета със зърно ми се отразява добре на хищническия лов. Та на другия ден намерих време да занеса още един чувал за почерпка.
Колегата пък спасил едно зайче от опит за похищение с цел изяждане... а неуспелия похитител го пратих да прави компания на оФцата. Разбира се първо си потърсих чакала да си го фотна. Тук чакал, там чакал. Нищо ме се вижда лежащо на снега. Да кажа,че бях разочарован е меко казано. Гаранция го ударих.
Кръв на качици пътечка прави. Качил се е няколко крачки нагоре по пътчето и после сякаш е влязал в трънката над стървището. Поне аз така го разбрах. Ама като се знам какъв съм следотърсач...Разбира се зверих се и надничах из храсталака ама сняг над коляно и бодли на калпак...нищо не видях.

[rikitikitavi]

Е една любопитна сива врана го отнесе. Ама и тя е към хищниците. Написах я в бележката.
После ходихме да постреляме малко. Оказа се че пушката стреля няколко сантиметра в дясно.
С други думи е достатачно точна за да улуча.
Както и да е. Настана време за лов на хищници. Имах време да поогледам за следи и пътечки. На стървището двама зайцеяди нагъваха енергично от агнешкото. Малко се замотах докато паркирах в преспите,докато извадя ,заредя. Двамцата усетиха накъде отиват нещата и взеха да се изнасят полека. От нерви дръпнах списъка преди да вкарам кръстчето в мишената. Трепнах да му се невиди. Заредих втори път. Там вече мишената беше в лек бяг,дистанция към двеста метра и на удобно за стрелба място. Надварение 20см,предварение една муцуна и изстрел. Продължи да се изнася. Сякаш една идея по бавно. На връщане от обиколката на едно голямо разстояние от пътя в средата на голямотп бяло поле имаше нова черна точка. Хмм. Замъкнах се към стървището. Засякох лисича дупка огазена като, че стадо лисици да са влизали и излизали от нея.
Реших да че е момента да тествам лисичата свирка "тука има секс". Тъкмо се бях оттренирал предния ден да я дудукам.
Разположих се на известно разстояние от дупката, но се виждаше добре. Имах и видимост към стървището. А джипа беше в страни от всичко. Разчистих си добре снега. Няма да скърцам повече я. Монтирах си столчето. С други думи бях готов.
Почаках малко. Поседях и почнах концерта. Свирук мирук...никой няма. След десетина минути пак. Свирук свирук. От дупката не се показа никой. То аз като се замисля ако съм наврял някоя мома някъде ,дали ще се покажа ако някой ми подсвирка. Да бе да. След малко повече от половин час свиркане получих отговор. Ама от другия край на селото. Един час някъде си подвиквахме с лисицата"ела тука има секс" и тя ми отговаряше по същия начин. Накрая ми омръзна и реших да комбинирам свирката със стресиран заек и после с наритано кученце. След цялата какафония дето направих всичко утихна ама вятъра се засили. Бъхър стана. Взе да притъмнява. В страни от мен взеха да се чуват бавните и колебливи стъпки на някакво животно. Надявах се да е лисица. Идваше от към дърветата и не се виждаше. Като понаближи явно нещо не и се понрави и се отказа. Даже не я видях. Като се стъмни съвсем светнах да огледам стървището и там лисица. Дърпа си нещо. Моментално кръста на пушката в средата на лисицата(ама съм упорит значи с грешката) и плавно натискане на спусъка.Лисицата изведнъж се озова по гръб,а четирите й лапи се вдигнаха във въздуха. Браво падна. Ама стана и тръгна към мен. Не много стабилно. Ама бързичко. Презаредих и я загубих в трънките до асвалта. Зачаках да се покаже на пътя за да стрелям пак. Не се показа. Ясно. Утре пак ще има издирвателно мероприятие.
Продължих да чакам. Вятъра стана един такъв насълзяващ очите. Зачохлих си напълно главата и започнах само енергично да се ослушвам. На разни периоди от време надигам шапката от очите ,правя бърз оглед и я нахлупвам пак. Ама стууд. Чакалите пак запяха рехаво отново. Послушах ги с удоволствие. Като спряха ми хрумна,че този отдясно някак си близо се чу и може да намине на манджата. След петнайсетина минути светкам и засичам чакал в нивата, на педесетина метра от стървището. Дистанция към сто и осемдесет метра,уж. Тъкмо го вземах на мушка и със скок влезе в храста дето си мисля че остана предния чакал. Явно не му се понрави осветлението или пък нещо си хареса в храста. Чакалски му работи. Как пък не спря за две секунди само.Чаках да излезе ама уви. Изчаквах па пак го търсих и никъде се не видя. А взе да ми става и студено. Зачохлих се отново и се сгуших на столчето. Реших да почакам колкото мога още. Седя си аз. От време на време светкам и оглеждам. И така един час. Чакала от храста излая един път. Реших, че му е писнало и ще се раздвижи. Светнах. Вече беше преполовил нивата и тъкмо слизаше от пътчето на стотина метра от мен. Перфектна позиция, голяма цел. Добро премерване(нали се сещате че съм упорит и се меря дето не трябва). Изстрел. Чакала избумтя от удара като варел с вода и направи кълбо напред. Изправи се несигурно. Крачка напред и пак кълбо. И пропадна някъде. Светнах хубаво навсякъде. Няма. А на мен ми е студено. Ама ми е студено. Зверски се разтреперах. Айде към джипа и към камината.Времето се беше позадържало на минус четиринайсет градуса ,а вятъра си остана много хапещ. После ще го мисля как съм го стрелял и къде ли е паднал.

[rikitikitavi]

В хижата се оказа,че бая съм се вледенил. Чак снега не ще да се разтопи от мене. Нялях си една ракия. Нарязах си една салата. Сипах си една гореща свинска чорба с люти чушки. Какво повече може да иска човек. Е има какво да се иска. Примерно една снимка с трофеите. Ама да е за утре. За днес повече от доволно.
На сутринта студ. Нищо неочаквано. Трябваше да тръгвам да се прибирам ама първо да си видя трофеите. Ако ги намеря де(ме гризеше лекинко).
Стигам на мястото. Гледам за чакала. Еми няма го. Пак гледам. Ми пак го няма.Вижда се къде съм го стрелял. Вижда се къде се е търколил. Вижда се къде е лежал на топка и чак се е стопил снега. И кръв се вижда. Ама чакала го няма. Опитах се да разбера накъде е тръгнал. Нищо не разбрах навсякъде наръсени капки кръв и никаква логика не виждам. Все едно някой е взел една четка и я е размахал на едно поле 30 на 30 метра. И снега за капак е хванал коричка. Старите дири се виждат по добре от снощните....уффф. Айде поне лисицата да намеря. Успях да й намеря дирята с кръвта. Мястото на изстрела. Проследих я почти до асвалта. Тръгва покрай него и я загубих. Чесно казано съвсем забравих да погледна в бетонната тръба. Повъртях се още малко ама студ,сняг, стъпки и кръв. А обект за фото сесия няма. Нищо. Следващият път ще да е.