Към съдържанието


  • Зареждане на брояча
Снимка

кратък наръчник за риболов на сафрид


  • Моля, влезте за да отговорите
16 отговора на тази тема

#1 rikitikitavi

rikitikitavi

    Ловец

  • Ловец
  • PipPipPipPipPip
  • 133 Мнения:
  • Име:николай
  • Оръжие:toz 34, tula 16
  • Куче:засега замо в мечти
  • МПС:галоперче
  • ГрадВарна

Публикувано 28 януари 2013 - 04:17

*
ПОПУЛЯРНО МНЕНИЕ

Една от много тачените риби в нашето море. Има хора, зарязващи всичко и грабващи въдицата само при новината за появили се пасажи. Това е така поради вкусовите му качества и удоволствието да пълниш постоянно чипарето. Обаче има едно малко препъни камъче. Хващат само някой от риболовците, а останалите имат по някоя случайна риба. Почват се мърморенията за какво чипаре трябвало да се купи и какво се е купило и т.н. по нататака ще напиша това което на мене ми помага да хващам, кога успешно и кога не съвсем.
В България се срещат две форми на сафрида. Можем да ги наречем едра и дребна. Едрата достига тегло над килограм и много рядко попада на нашите въдици.


 

Публикувано изображение


 

 Обикновено това са единични риби с тегло над 200грама и наричани хаймани (или средиземноморски сафрид). Дребната форма е това което преследваме най-често. Тя пък се дели на граца- бебенца и малки сафриди(идеални за всякаква стръв ама за тигана не е добре да се взимат) и нормален сафрид. Още сафрида се дели на дълбоководен и плитководен.
Плитководния се държи почти цяло лято около брега, край вълноломите и плитките подводни камъни (често и зимува пак там). Често рибите се движат по две или три и много рядко се събират на групички по десетина. Интересното при него е, че се активизира на развиделяване и на здрачаване и е много капризен към чипаретата. За ловенето му е много по-удачен такъм на малка плувка и стръв белена скарида или парченце морки червей. Може и сърце от мида.
  Дълбоководната форма се движи на пасажи. Пасажите са с размери от няколко метра до няколко километра дълги и се движат по свои си пътища. Сутрин и надвечер пасажите понякога наближават брега, а понякога делфина ги набива в брега. В повечето случай обаче те се движат от двеста-триста метра до няколко километра от брега. За ловенето им е почти задължително използването на лодка.
  Няколко думи и за лодката. До сто метра от брега може да се ползва практически всякакво надуваемо и твърдо корито, без значение за начина му на предвижване. Разбира се става дума за моментите когато е спокойно морето. Трябва да се отбележи все пак, че превозните средства на гребла или плавници имат много ограничен обхват. Изключвам каяците от споменатите горе. За минимално оборудвана лодка за нашето море с която може спокойно да се лови сафрид при спокойно море се приема надуваемата лодка с дължина над два метра, твърдо дъно и извънбордово двигателче. Вариантите са много на пазара. Ако обаче искате сигурност и при по -лошо време за минимум се води надуваема лодка с твърдо дъно с дължина поне 3.6м и извънбордов двигател над десет коня.
 С надуваема лодка с двигател, нерегистрирана в ДИК се разрешава да се влиза до 500метра навътре в морето. Задължителни неща за лодката са: гребла, спасителни жилетки за всички от екипажа, лични документи, котва с поне 40метра въже, плаваща котва, нещо с което да се изхвърля вода, средство за комуникация с брега, фенерче, вода, компас.
  За нашето море трябва да се помни, че е морето дигащо най-бързо лошо време. Затова трябва винаги да сте на не-повече от 30 минути от най-близкия бряг, където безопасно можете да излезете. Също така преди влизане в морето да се проверяват прогнозите за сила и посока на вятъра. Приема се, че вятър със скорост до 4 метра за секунда позволява влизането на лодки с гребла, такъв със скорост до7 м/с лодки с малък двигател. Над 15м/с не е препоръчително да се влиза (според колегите ми тези стойности на вятъра са много високи и при вятър над 2м/с не трябва да има лодки на гребла, а при над 5м/с и с двигател в морето. Нека всеки си прецени за себе си). Трябва също да се следи постоянно небето над брега. Появи ли се тъмна ивица от облаци е време бързо да се излиза.
 Нека не се забравя, че с морето майтап не става и, че целта ни е да се приберем живи и здрави и поне с толкова неща с колкото сме влезли.
  След влизане в морето идва трудната част да се открие пасаж със активен сафрид. Можем да полозваме коз –обади се на приятел, ловил до късно предния ден. Където той е оставил пасажа, там е на сутринта.
 Друг вариант е да се насочим към струпване на лодки и да видим от далечко къде се пълнят най-много чипаретата. Избираме си  да застанем близо до това място. Сбора на няколко лодки на едно място се казва село. Има няколко неписани правила. В селото и около него се кара бавно, да не  дигаме вълна. Спира зе винаги на разстояние от околните лодки поне трийсет метра. Ако течението ни доближи до някоя лодка се местим още преди да почнем да пречим на околните. Ако сме на котва да предупреждаваме за това лодките който минават край нас на дрейф да не си закачат чипаретата.
 Третия вариант е най-спортсменски и често най-резултатен. На включен сонар се отправяме да търсим пасаж и при намиране се пробваме дали е активен. Може да се каже, че сонара е задължителен за риболова на пръснат сафрид. Тогава той се групира на малки пасажи за кратко време. Десетина минути и после пасажите се пръскат. В момента в който спре активно да ни кълве, трябва да потърсим друг пасаж и там да почнем да ловим. Често времето за риболов на сафрид е доста по-малко от времето на търсенето на пасажите. Когато морето е спокойно нямаме нужда от котва. Ако леко ни снася нанякъде си ловим докато излезем от пасажа и после се връщаме в началото му. Това постоянно движение се наблюдава много ясно в селото. Там винаги има ловящи, местещи се и само клатещи въдиците.
 При засилен вятър се ползва плаваща котва или парашут. Нуждата и се познава по изместване на риболовната ни линия от вертикалата при клатенето. Това изместване вдига хоризонтално чипарето и клатенето не привлича вече рибата.
 Ако има течение обаче плаващата котва не ни помага, както ако и вятъра е много силен. Тогава идва момента на обикновенната котва. Ние може да си я ползваме и по всяко време, но всяко вадене на котвата е губене на време и сили.
Затова я ползваме само когато се наложи. Дъното в нашето море е три вида. Пясък, камъни и тиня. Има котви за пясъчно дъно и такива за каменисто. Котвата за пясъчно дъно е по-тежка и озовала се между камъните често се заклещва и се налага да я режем. Котвата за камък е с меки рога или система за откачане и на пясък при силно течение и силен вятър не държи. Ако нямаме възмъжност да имаме от двата типа котви си взимаме котва за камъни и един камък към пет килограма от брега. Когато сме на пясък просто си връзваме камъка за котва.
  Има и вариант да се гледа къде ловуват делфините и да се застане на пътя на изплашените сафриди.
 След като сме си намерили пасаж идва и момента на пускане на чипаретата. Трябва да знаем на каква дълбочина се намират в момента рибите. Може да се каже, че най-често се движат на метър от дъното, но това е така примерно в една трета от случаиите. През останалите са някъде из водния стълб. От натиснати плътно на дъното до плуващи на самата повърхност. Тези два варианта сонара няма как да ни покаже. Във всички останали случай е добре да се вгледаме в него. Ако сме без сонар опипваме постепенно слоевете и запомняме на колко навивания на макарата от дъното сме намерили рибите.  Ако обаче престане изведнъж да кълве първо се проверява дали не се е преместила рибата по вертикала някъде и тогава се тръгва да се търси.
 Как точно да търсим по вертикала. Първо се проверява на дъното. Чипарето се остава да чука по дъното и правим леки повтигания по три –четири сантиметра. Следващото е да заметнем на двайсетина метра в страни. В момента в който оловото удари повърхноста изпъваме мисината и чипарето се принуждава да пада по-бавно и във вид на ветрило.На всеки няколко секунди придърпваме и отпускаме върха на въдицата без да навиваме с  макарата. По този начин проверяваме няколкото метра от повърхността. Когато отново чипарето стигне дъното се почват леки подръпвания с върха като се стараем оловото да прави леки подскоци по дъното. Ако дъното е камък при тази операция късаме. Ако е пясък се е увеличил много шанса да се хване дракон.


 

Публикувано изображение


 

За драконите винаги да се носи кохер и винаги да се внимава повече и да се откачат над водата.
Проверили сме повърхността и дъното. Започваме припомпването на един оборот на макарата от дъното. При клатенето винаги трябва да усещаме чипарето да е изпънато. Иначе сме го оплели много. Няколко пъти разклашаме върха по десетина сантиметра. После почваме не-много бързо повдигане към метър на върха. Леко връщаме чипарето на долу и вече го вдигаме колкото на високо успеем като си гледаме да ни е удобно. На най високата точка спираме за момент и после почваме да отпускаме върха до най-долна позиция. Скоростите си ги определяме индивидуално. Всеки път рибата иска различни. Това клатене го повтаряме десетина пъти. После навиваме три оборота с макарата и повтаряме всичко. Така докато се покаже чипарето на повърхността. Този начин на клатене е един от основните. Случва се да се лови по други начини и те също трябва да се пробват. Единия е големи махове нагоре надолу колкото позволява пръчката. Другия е леки претрисания на върха с плавното му издигане нагоре и рязко спускане надолу. Също и каквито там комбинации се реши и му дойде на главата на човек. След няколко проверки по вертикала или се сменя чипарето и се пробва с друго или се сменя мястото.
 Ловенето на сафрид с чипаре е в два етапа. На първия ние се опитваме да излъжем поне една риба от пасажа да захапе кука. В момента в който имаме една закачена, всички около нея масово се втурват да хапят чипарето. Започва товаренето на чипарето.
 В началото разгледахме как да се опитаме да накараме поне една риба да клъвне. Вече като усетим закачената рибка имаме няколко варианта и то зависещи от едрината на рибата и големината ни на оловото.
 Ако сме със стандартно 40 грамово олово за сафрид(с него при спокойно време резултата е най-голям и ръката ни е най-малко уморена)при дребен сафрид не трябва да имаме притеснения. Спокойно си почваме бавничко да припомпваме като се стараем да няма охлабване на линията. По ръката се усеща кога спира да се товари чипарето и вече бавно почваме да навиваме към нас.
 Със същото олово и при нормален и едър сафрид е друга работата. Обикновено рибата спира чипарето във фазата на отпускането. Трябва веднага да изпънем линията и да си продължим маха нагоре плавно и сравнително бавно. Ако много забавим, рибите оплитат. Като си дигнем върха почваме да навиваме с макарата, но отново бавно в началото.
  Другия вариант е да сме с олово за сафрид от 80-100 грама. При него имаме една много добра вертикална игра и при течение и вятър по-лесно се лови рибата. Минус е когато се опитваме да ловим на ветрило заради голямата скорост на пропадане и умората на ръката ни. С това олово, при усещане на рибата, си продължаваме ритъма който сме следвали, като само избягваме дълги махове в коя да е от двете посоки. Отново навиваме като усетим колко сме напълнили чипарето.
 Напълването на чипарето е другото нещо, което дава удоволствие.


 

Публикувано изображение


 

Има хора, познаващи толкова добре въдицата си, че винаги могат да кажат колко сафрида имат в момента закачени. За това как да си товарим до дупка чипарето, съвет не мога да дам. Всичко е до усещанията на дадения човек и тренинга му. Не е толкова важно колко риби си изкарал на повърхността, а колко бързо ще успееш да ги откачиш и да пуснеш обратно чипарето неуплетено във водата. Понеже често гоним време преди да се пръсне пасажа, трябва да се действа по-енергично.
 За използването на пилкерите. Това са оловни рибки с размер 8-10-12сантиметра, поставяни вместо тежест на чипарето. Имитират атакуваш чернокоп при нашите води. В повечето ситуации е добре да ги имаме само в рибарската ни кутия. За дребния и среден садрид е добре пилкера да е с размери на олово за сафрид и с пастелени неблестящи цветове. Иначе се плашат от него. Ако сафрида е много едър или има чернокоп от време на време, слагаме пилкер със размер една опашка по-малък от сафридите. Тогава сребърния цвят е предпочитан от чернокопа, а сафрида…е нали чернокоп хващаме. Компромис със цвета винаги може да направим, а и понякога сафрида в такава ситуация обезумява и изобщо не се вълнува от пилкери и чернокопи.
 
Публикувано изображение


 

Най-често използваните цветове са: сребърно, синьо, бяло, червено и комбинациите им. Пак повтарям, че при чистия риблов на сафрид пилкерите повече вредят.
 Когато извадим рибите закачени за чипарето е добре при откачането да ги подмятаме в голяма кофа или в живарник с голям отвор.


 

Публикувано изображение


 

Така няма да се присягаме за всяка риба и няма много да се бавим. В жегите е задължително да се носи хладилна чанта с едно или две, замразени с вода, големи шишета (от литър и половина или два). В момента в който почне да умира рибата, тя се изсипва в хладилната чанта и така се запазва до края на риболова. Хладилната чанта се отваря за много кратко време-колкото да се изсипе поредната доза риба и се затваря максимално бързо. Ако иската да си имате студени напитки, носете си друга хладилна чанта. Там и да се стополи охладителя не е фатално. Обикновено това става като свършат течностите. Твърдия алкохол не е препоръчителен в морето. Бирата пък има лошия навик да кара хората да ходят в двете нули, а в клатещата се лодка това е интересно преживяване.
 Сафрида има нежна уста. С това трябва  да се съобразяваме когато си избираме пръчката и основното влакно на макарата. За сафрид винаги ползвам къса 1,8метра, лека пръчка с много тънък връх, залитаща към параболичния строй. За дълбочини до петнайсет метра навивам за основно влакно мисина с диаметър 0.28мм. При по-дълбоки места работя с плетени влакно за да мога да предавам игра на чипарето. Макартата трябва да е достатъчно мощна да не изисква усилия при качването на пълно чипаре и достатачно лека за да не ни измаря. Размера 1500 е един добър компромис. Друга много удачна макара и много удобна е малкия спинингов мултипликатор. При свикване да се лови с такава макара, чипарето много рядко се оплита поради спецификата на отпускане. Тя е по-лека, по-мощна и за съжаления по-скъпа от средния клас на споменатите спинингови макари. Някой колеги предпочитат да работят със дълги по три метра пръчки със средно твърд връх. Идеята е да може с един мах да се обхване по-голям воден стълб. И на въдицата да се закачи чипаре с повече от десет куки. По-твърдия връх пък позволява да се засече успешно чернокопа. Все пак ако сме за сафрид ловим с въдица за сафрид.(за чернокопа пък си носим резервна въдица с резервна макара) Както казах нагоре е важна бързината. При мене чипаретата са с осем куки, вместо стандартните десет. С късата пръчка мога без да ставам и да оставям настрани въдицата да откача от всяка кука закачена риба, да пусна отново чипарето във водата, да го изкарам с риби и вече с колегата с дългата въдица да пуснем едновременно.
  Стигнахме и до чипаретата. Това е най-важното оборудване в лодката. Ако нямаш точното чипаре за деня –гледаш как хората ловят. Може да се каже, че избора на чипаре е най-трудното нещо. Вариантите за чипарета са стотици и разликите са почти минимални. И въпреки това едни от тях хващат, а други не. В друг ден се разменят нещата.
  Лесния вариант е човек да си купи чипарета от магазина. Това е и начина за повечето от рибарите. Лошото в случая е финансовата част, която пък се отразява на улова. Обяснявам как. Едно чипаре добре направено е примерно четири лева. Купили сме си точния модел с точния размер кука и точната разцветка. Ловим много добре и сафридите само дето в лодката не скачат след него. В процеса на риболова забелязваме как една кука е изчезнала някъде. Малко след това още една се губи по трасето. След това почват да ни се оплитат постоянно куките в майката(това е парчето мисина на което  са навързани куките) и да хващаме все по малко риби. Вглеждаме се и виждаме, че бидемите са се навили като пружинки и като тръснем чипарето куките се навиват. Такова чипаре не играе правилно. Какво е трябвало да се направи. Още при липсата на втора кука или при забелязани повече от два накъдрени бидема да се смени чипарето с друго или да се махнат накъдрените куки и на тяхно място и на мястото на липсващите да се превържат нови куки.
 Да се върнем пак на магазина. Отчитайки горните вероятности , трябва да купим поне по два или три броя от всеки вид (ако има и чернокоп се налага да са по пет, че много бързо им се губят куките). Вече продавачите имат много добра информация за моментните предпочитания на сафрида и във всеки един добър риболовен магазин ще ви препоръчат примерно три или четири варианта за моментното меню на рибата. Всеки сам може да си направи сметка колко чипарета му трябват. Проблема обаче идва на следващият риболов, когато се оказва, че сафрида има ново меню. Все пак не е задължително да се процедира точно така. Голям процент от риболовците отиват на всеки риболов с три основни цвята и ако не кълве просто се прибират. Ама да минеш сто километра да пуснеш лодка на вода и после да се окаже, че заради пет лева няма да ловиш, аз не го разбирам.
 За по-слабо финансово подплатените рибари, както и за тези от по-малки градчета остава варианта сами да си направят чипаре. В цялата работа няма нищо сложно. Единствено е, че е пипкава и после направеното чипаре ни е много по-скъпо на сърце от купеното. (ама едно качествено чипаре ни излиза към левче)
 Първо ще покажа как се връзва чипаре по старата технология. Това е изпитано чипаре и поне в половината от случайте хващащо.
 (Начина ми го показа един стар рибар преди повече от двайсет години.)
За материали ни трябват пера откъснати под крилото на мъжка дива патица-зеленоглавка, мисина 0.15мм за поводи и мисина 0.20мм са майка.


 

Публикувано изображение


 

1-  Откъсваме си от перото  ивичка широка около 3мм
2-  На мисина 0.15 мм си вързваме два възела на разстояние 4-5см. един от друг и си подрязваме краищата. Нарича се бидем.
3-  Избираме си морска лъскава кука (към Но9 за сафрида)


 

Публикувано изображение


 

4-  Нареждаме по показания начин кука, бидем, перо. Захващаме и трите между палеца и показалеца си на извивката на куката


 

Публикувано изображение


 

5-  Взимаме памучен конец ярко червен. Започваме навиването на около 3мм от лопатката на куката в посока към лопатката. Първите витки се стягат по-лекичко да не се пречупи перото.Ако ни се струва халтаво когато стигнем лопатката, може да навием още ред или два.


 

Публикувано изображение


 

Публикувано изображение


 

6-  Вързваме на обикновен двоен възел, като стягаме колкото позволява конеца и издърпваме бидема докато опре в конеца.


 

http://s14.postimage...0s7bl/image.jpg


 

http://s14.postimage...fl/8_Copy_2.jpg


 

7-  Подрязваме стърчащите настрани крайща. По желание капка безцветен лак.
8-  Навързваме куките през 14см една от друга и същото разстояние го оставяме от последната кука до оловото.
 При тенденциите на последък основно място заема ламето. Най-използваните цветове са електриково-зелено, тиквено-оранджево, кърваво-червено и ултравиолетово или УВЕ.


 

http://s14.postimage...gwlt/8_Copy.jpg


 

Перцето от патица също е на дневен ред.
Лентичките, пък почти точно пресъздават цвета на малките рибки


 

http://s14.postimage...ap/8_Copy_3.jpg


 

Започваме връзването. Първо си избираме една морска кука. Марки много. Тези е примерна.


 

http://s14.postimage...l84y9/image.jpg


 

После си взимаме перцето и си отделяме от него наколко нишки.


 

http://s14.postimage...ip/9_Copy_2.jpg


 

За това връзване си взимаме и две нишки от един цвят  ламе.


 

http://s14.postimage...b5/9_Copy_3.jpg


 

Взимаме ролката мисина. Развиваме към половин метър и застопоряваме ролката под крака си. Изпъваме масината от нея и правим клуп.


 

http://s14.postimage...c175/9_Copy.jpg


 

Захващаме между палеца и показалеца точно клупа, извивката на куката, перцето и ламетата. Всики неща се нареждат по линията на изпънатата месина.


 

http://s14.postimage...eyfbl/image.jpg


 

Хващаме свободния край на месината и започваме да навиваме върху всичко натрупано в посока опашката на куката. Преценяваме за към седем витки да стигнем опашката. Първите стягаме по-внимателно да не се прегънат материалите.


 

http://s14.postimage...x/10_Copy_2.jpg


 

Със свободната ръка хващаме върху навитото, така че да не се развиеи куката е вече обърната.


 

http://s14.postimage...t/10_Copy_3.jpg


 

Провираме стърчащия край на мисината във вече видимото ухо и почваме едновременно да издърпваме двата края на мисината да се стегне леко възела.


 

http://s14.postimage...eq9/10_Copy.jpg


 

За дозатягане отново сменяме захвата, като вече държим изпънати по куката ламето, перото и края на месината. Получава се това.


 

http://s14.postimage...s3qc1/image.jpg


 

Отрязваме всичко стърчащо от възела.


 

http://s14.postimage...d/11_Copy_2.jpg


 

Обръщаме обратно куката и подрязваме пера и ламе на дължина колкото е острието на куката. Одрязваме и излишното парче мисина.


 

http://s14.postimage...p/11_Copy_3.jpg


 

За краен резултат трябва нещо такова да стане.


 

http://s14.postimage...hch/11_Copy.jpg


 

Правим възел осморка за определяне дължината на бидема.


 

http://s14.postimage...l026p/image.jpg


 

За дължина на бидема в повечето случаи се приема 5см. Стягаме, режем и вече имаме вързана кука.


 

http://s7.postimage....x1kl7/image.jpg


 

Избираме си звят за лак. Сигнално оранджев или кърваво червен. Лаковете не е необходимо да са скъпи. Заведете жена си на някой от големите магазини за козметика или се оставете тя да ви заведе. Там винаги има по една кошница или касета със лакове с изтичащ срок на годност на цена около левче. Това е вашата цел.


 

http://s14.postimage...npt/13_Copy.jpg


 

Малка капка лак на възела и закачаме куката да изсъхне някъде. През това време почваме да връзваме следващата. Нали ни дрябват поне още седем. Като изсъхне лака се капва още една малка капка да облее вече лакираното възелче. Според вида на капката  при изсъхването може още един път да лакирате или така да остане.


 

http://s1.postimage....7fna7/image.jpg


 

Тук се вижда разлика от една ръка и две ръце лак.


 

http://s14.postimage...7iec1/image.jpg


 

Напоследък започват да се връзват и чипарета залитащи към мухарството. При тях се търси по-пълно сходство с рибка или скаридка и са за малкото моменти със напълно пасивен сафрид. Не, че няма да хващат и нормален ама времето им за правене е много по-голямо.


 

http://s2.postimage....q1nuh/image.jpg


 

http://s14.postimage...adt/14_Copy.jpg


 

Готовите чипарета ги навиваме на картончета. В едно чипаре може да имаме само едноцветни куки или да имаме комбинации от различни цветове. Първия вариант е за момент в който знаем точно какво иска сафрида, а във втория или ловим когато има само единични сафриди или проверяваме коя е най-удачната комбинация за деня и после вадим точно такова чипаре.


 

http://s14.postimage...705qp/image.jpg


 

За в момента навлизат вече материали, изместващи по-горните. Все още не са се доказали и са в процес на проверки. Връзването им е същото и в магазина ще ви ги предложат наравно с ламетата. Това са косата, кожата от скумрия и найната имитация, естествено боядисаните пера от петел и доста други.
 Влакното е другото важно нещо при направата на чипарето. За много активен сафрид се ползва обикновенна кристална на цвят месина. При всички останали случай се ползва флорокарбон. Добре е да е 100 ℅ флорокарбон, но при финансови проблеми и флорокарбоново покритие върши по-добра работа от обикновенна мисина.
Диаметрите за бидемите отново зависят от активността на рибата. При по-капризна риба се ползва 0.14мм при нормална активност 0.18мм и при много активен сафрид до 0.22мм.
За свръх подозрителни риби може да се мине и на 0,10мм. Все пак колкото е по-тънък бидема, толкова по-лесно се накъдря и по-бързо спира да работи чипарето. Диаметъра на майката зависи от диаметъра на бидема. Използват се 0.18, 0.20,0.22,025мм влакна.
  Дължината на бидемите варира. За стандартно се взима 5 или 6 см бидем. За много тънки бидеми може да го направим с 4см. Ако искаме по-добра игра можем да удължим до 7 или 8 см. От старите рибари е определението, че бидема заедно с куката трябва да са  дълги  колкото рибата, която ще ловим.
 Разстоянието между две куки отново зависи от дължината на бидема заедно с куката. Минималното разстояние е два пъти дължина на бидем и кука плюс два сантиметра. Значи при 5см бидем и 2см кука имаме разстояние 16см. Ако искаме да ни се оплита по-малко удължаваме това разстояние на 18 или 19 см.
  Комбинациите от цветове са много, но има няколко основни. Това са:
- перо и две нишки У-ВЕ ламе
- перо, нишка У-Ве ламе и две нишки ламе зелен електрик
- перо, нишка У-Ве ламе и две нишки тиквено ламе
- четири нишки ламе зелен електрик и една нишкаУ-ВЕ ламе
- четири нишки тиквено и една нишка У-ВЕ ламе
- три  нишки ламе зелен електрик, една нишка червено ламе и една нишкаУ-ВЕ ламе
- три нишки тиквено ламе, една нишка червено ламе  и една нишка У-ВЕ ламе
- четири нишки червено ламе
- черно перо с две нишки У-ВЕ ламе
- една лентичка с две нишки от зелено, тиквено или У-ВЕ ламе.


 

  Ловенето на плувка, споменато по-горе е един от бреговите методи за почти сигурно пържене на прясна риба в къщи. Необходим ни е лек гол телескоп към пет метра дължина или по-къс при наличие на вятър. Плувката се прави от десет сантиметра перце. Отежнението е една съчма колкото да потапя стръвта и да не изправя плувката. Влакно 0.10мм и кука 12номер морска. Стръв-парченце белена скарида, морски червей, земен червей, парченце рибка, сърце от мида, част от сафрид. При кълване плувката се изправя. Търсим места от заветната или морската страна на върха на буни или вълноломи. За съжаление на тези места има често големи струпвания на гюмюш и често сафрида не успява да се вреди от него(гюмюша си е превъзходен пържен ама има един основен недостатък пред сафрида и той е наличието на едри люспи за чистене).
  Друг вариант за риболов е на бомбарда. Обикновено това става когато ловим или се опитваме да ловим заргана. Много са редки случайте на целенасочен риболов на сафрид на бомбарда поради малкия брой извадени риби в сравнение с чипарето.
 Сега за риболова от брега с чипаре.
 Първото условие е да минава сафрид там където замятаме. Това са места с каменисти и отвесни брегове с дълбочини до самия бряг или вълноломи и буни (лесно се познават по хората мятащи чипарета в сезона на сафрида). Класическия начин е с четири-шест метрова пръчка да се замята чипарето. Правят се подръпвания с върха и същевременно се навива с макарата. Опитваме се да водим чипарето трионовидно със вертикално пропадане към метър-два в определен слой вода. Често на такива места дъното е каменисто и всяко допиране на чипарето до него води до късане.
 За избягване на късанията се използват два варианта. Единия от тях е с подвижна плувка с носимост към 80грама и ограничител на дълбочината на която желаем. Така може да подръпваме и за известен период да оставяме в покой като вълничките ще заклащат чипарето вместо нас. При риболова на тапа имаме за минус същественото ограничаване на дистанцията на замятане от въздушното съпротивление. Друг вариант е използването на ластик. В риболовните магазини и не само там се продава еднонишков-гол ластик с дължини 10-15метра. Взимаме едно такова парче. Взимаме и половинка тухла. За тухлата връзваме половин метър въже, към което връзваме ластика. Другия краи на ластика го връзваме до нас. Завъртаме тухлата с въжето и я пращаме колкото можем навътре. Ластика го доопъваме и го закачаме вместо оловото на чипарето. Отпускаме кордата, докато поулекне ластика и леко натягаме. Почваме да клатим така. От време на време навиваме по няколко оборота в търсене на риба. След натоварване на чипарето започваме да навиваме и когато вирбела опре на първия водач поставяме пръчката си в предварително измислената здрава стойка. Рибите висват като на простир и лесно си ги откачаме. После отново отпускаме кордата и навиваме толкова, колкото е било при хващането на рибата. Дистанцията с ластика е още по-малка поради спецификата на замятане на тежестта. Ако обаче се внесе с плуване или лодка, нещата се променят коренно.
  За повечето рибари е много приятен и риболова с гол телескоп с дължина между  девет и единайсет метра. За него се прави чипаре с дължина почти четири метра. За удобно клатене, телескопа се законтря в краката на столчето на което се седи и с леко поклащане на тялото се клати столчето и от там въдицата. Удачен метод е когато сафрида се върти в брега, но тези телескопи си тежат. Вярно, че така няма как да се скъса и едно чипаре за риболов.
 Следващите методи са в разрез с моментния закон за риболова в смисъла на забрана за нощен риболов. За в момента има опити за отмяна на тази точка. Причините са много. Така има постоянен поток от рибари и бракониерите по-трудно ще шетат, морската риба вечер наближава брега и напада по-стръвно, много хора са целодневно на работа и само вечер могат да риболовстват. Така, че аз ще спомена и нощните методи.
  Първия вариант е на плувка със светеща ампула. Поради по-спокойното море вечер и по-агресивния сафрид може да си ловим с нормална плувка. Отново се избират отвесни брегове и буни и вълноломи.
  Другия вариант е на нощно чипаре. При него имаме малко по-дълги и по-тънки бидеми и повечко куки. За привличане на рибата се ползва прожектор, светещ към водата.


  След като вече сме хванали рибата остава да я приготвим за ядене.
За най-вкусен се води варианта при още живи сафриди да ги наредим върху скара с дървени въглища и след като вече ги изпечем тогава да махнем чарвата и хрилете. Рибата се полива само с лимонов сок и то когато я махнем от скарата. Може да си я посолим  след като я разцепим в чинията си.
 При всички останали рецепти рибата се чисти, като с палец и показалец бръкнем в хрилете и издърпаме това което сме стиснали към опашката.
  За класика се води пържения сафрид. Рибите се осоляват за половин един час. После се отъркалват във микс от царевично и бяло брашно и се пържат във нагорещено олио. За да останат хрупкави след вадене от тигана се нареждат върху домакинска хартия по възможност без да се допират една до друга (една голяма тава е чудесен помощник).
  Осолените риби стават чудесни и на грил тиган. За вкус капка зехтин на рибка.
  Сафрида става чудесен на чироз. За целта забъркваме в съд вода и сол, долкато спре да се разтваря солта. Слагаме рибите за едно денонощие вътре. Изцеждаме ги за час и ги слагаме във оцет за два часа. После ги изцеждаме грубо и навързваме рибите на опашките на едно тънко ама здраво въже като оставяме разстояние да не се докосват една с друга рибите. Закачаме да съхнат на сенчесто и проветриво място. Изчакваме да се втвърди до колкото ни харесва на нас(проверяваме по една рибка как е). после рибата се слага във торбичка във фризера да не изсъхва повече. За консумация може и така да си гризкаме ама ако ще се поглезим първо ще изчистим рибата от костите и получените филенца ще ги сложим за малко на скарата. После ще ги наредим на чиния, гарнираме ги с лук и поливаме с лимон и олио.
  Прясносолен сафрид се прави като изчистените сафриди се наредят с коремите нагоре върху морска сол и се засипят отгоре с такава. Може и няколко реда да направим. След две денонощия можем да консумираме рибата. Ако ни е много солена се топва във вода за пет минути. Поднася се както и чируза.
  По - често обаче сафрида се маринова(желателно е да е без глава или главата да е предварително смачкана за да влезе солта в черепа). Рецептите са много и аз ще напиша най-лесната. Рибата се нарежда като прясносолния. Стои в солта ден или ден и половина. После се държи в оцет за четири или шест часа (може и 12 според вкуса на човек). Отцежда се и се нарежда плътно в буркан. На котлона се затопля олио със хапка хляб вътре. Като зацвърчи хляба се вади оплиото и се изчаква да изстине. При рибата може да се сложи бахар, чер пипер, дафинов лист ама може и да се пропусне. После рибата се залива с олиото така, че да има поне един пръст олио над нея. Оставя се в хладилника и след седмица е вече узряла. Годна е за ядене между месец и два (после не е развалена ама има вече лек дъх).
 Не трябва да забравяме и рибената чорба и варената риба.
  Има и един много мързелив начин за приготвяне. В тава се насипва осолен леко сафрид, капва се малко вода и се пече на фурна.
  Ами това е от мен. Наслука и да ви е сладко.


  • Nanski, Изтрит Потребител, valchan и 18 други харесват това

#2 mir777

mir777

    Ловец

  • Администратор
  • 2035 Мнения:
  • Име:Минко
  • Оръжие:Фотоапарат със светкавица
  • Куче:Няколко
  • МПС:Toyota Hilux
  • ГрадТроян

Публикувано 28 януари 2013 - 06:01

[color=rgb(255,0,0);]Тази статията е предоставена на lovecbg.com и нейното копиране и разпространяване на други места е забранено без съгласието на нейния писател![/color]


  • Изтрит Потребител, valchan, ДБД и 2 други харесват това

#3 Изтрит Потребител

Изтрит Потребител

    Ловец

  • Ловец
  • PipPipPipPipPip
  • 364 Мнения:

Публикувано 28 януари 2013 - 06:06

Минко благодаря ти :256605:



#4 valchan

valchan

    ХИЩНИЧАР

  • Глобален Модeрaтор
  • 1627 Мнения:

Публикувано 29 януари 2013 - 05:15

Изключително полезна статия....евала!



#5 Динчисти

Динчисти

    Ловец

  • Ловец
  • PipPipPipPipPip
  • 4 Мнения:
  • Име:Динко
  • Оръжие:МП 27 Е- ЕМ
  • ГрадВелико Търново

Публикувано 15 май 2013 - 08:08

Браво на колегата за статията за съжаление аз немога да се похваля с толкова голям сафрид но 2011 даде добри изтети,,


Този пост е редактиран от Динчисти: 15 май 2013 - 08:09

  • svetlio_vt харесва това

#6 krasi_75-berta

krasi_75-berta

    Гонач-прасар

  • Ловец
  • PipPipPipPipPip
  • 1146 Мнения:
  • Име:Красимир
  • Оръжие:Иж-18М,Ескорт-12/76-камо,REMINGTON 700-223CAL.
  • Куче:злобен мелезак-пълна мастия
  • МПС:КИА-РИО де Поморио
  • ГрадПоморие

Публикувано 17 май 2013 - 03:28

Браво на Ники за старанието :02b4305c61f63240b31c9cfb9f715bf ....След като миналата година имаше много и от чернокопа(малкия лефер),би било хубаво и за него да сподели.Както и методите за риболов на чернокопа ;)  :256605: ....Има и друго име,но то се използва само и единствено от нас Поморийци,нещо като "патент",а именно "БАБАКИТ" :D .....



#7 rikitikitavi

rikitikitavi

    Ловец

  • Ловец
  • PipPipPipPipPip
  • 133 Мнения:
  • Име:николай
  • Оръжие:toz 34, tula 16
  • Куче:засега замо в мечти
  • МПС:галоперче
  • ГрадВарна

Публикувано 18 май 2013 - 07:38

Мойте методи за риболов на чернокоп са от преди 20 години и въобще не са уловисти. За в момента се дели на две линии риболова му. Риболов на плувка на парче сафрид и риболов със чипарета. Ама чипаретата са с други окраски. Не им разбирам.


  • krasi_75-berta харесва това

#8 Илия Илиев

Илия Илиев

    Ловец

  • Ловец
  • PipPipPipPipPip
  • 246 Мнения:
  • Име:ИЛИЯ
  • Оръжие:IJ 58 MA
  • Куче:Drathar i Goldun redrivur
  • МПС:VW POLO
  • ГрадСофия

Публикувано 18 май 2013 - 06:49

Браво за полезната тема ,не съм превърженик на морския риболов но винаги съм се чудел как една и съща риба в зависимост от големината и възраста я наричат по различни начини или съм останал с грешна представа .

Моля вещите да дадат повече информация.



#9 rikitikitavi

rikitikitavi

    Ловец

  • Ловец
  • PipPipPipPipPip
  • 133 Мнения:
  • Име:николай
  • Оръжие:toz 34, tula 16
  • Куче:засега замо в мечти
  • МПС:галоперче
  • ГрадВарна

Публикувано 19 май 2013 - 07:58

Ами една и съща риба от морето според възраста си си променя навиците, менюто за хранене и вкуса си. Реално имаш различни риби. Става дума за пасажните риби.

пп ама не съм специалист.Това е моето мнение.



#10 Изтрит Потребител

Изтрит Потребител

    Ловец

  • Ловец
  • PipPipPipPipPip
  • 364 Мнения:

Публикувано 19 май 2013 - 07:20

Ами една и съща риба от морето според възраста си си променя навиците, менюто за хранене и вкуса си. Реално имаш различни риби. Става дума за пасажните риби.

пп ама не съм специалист.Това е моето мнение.

Ти ли бе моряче :D ;) ,ти си най добрия,и смело го твърдя.

п.п Дай нещо за ония настъпаните ;) :P :256605:



#11 rikitikitavi

rikitikitavi

    Ловец

  • Ловец
  • PipPipPipPipPip
  • 133 Мнения:
  • Име:николай
  • Оръжие:toz 34, tula 16
  • Куче:засега замо в мечти
  • МПС:галоперче
  • ГрадВарна

Публикувано 20 май 2013 - 03:46

Щом повечето ми познати хващат някой път повече риби от мене- със сигурност мога и по- добър да бъда.

А като искаш нещо за настъпаните рибки- ето ти, ама без картинки. За тях нямам толкова свободно време да се боря с компа. На тебе оставям да сменяш заглавието на темата.



#12 rikitikitavi

rikitikitavi

    Ловец

  • Ловец
  • PipPipPipPipPip
  • 133 Мнения:
  • Име:николай
  • Оръжие:toz 34, tula 16
  • Куче:засега замо в мечти
  • МПС:галоперче
  • ГрадВарна

Публикувано 20 май 2013 - 03:49

[font="'times new roman';"]Малко теория и щипка практика за калкана[/font]   [font="'times new roman';"]Калкан[/font]

[font="'times new roman';"][/font]

[font="'times new roman';"]  Може да се каже, че това е една от най-големите риби в нашето море. А и е най-вкусната. Достига до внущителните 25кг, дължина над метър и дебелина към педа. Данните са малко странни ама очевидците така ги описват. А също и класическото описание: като предният капак на москвич. Най-честия размер на улавяните калкани е до към 4кг, като можем да считаме тези по-малки от две педи за маломерки и е добре да ги пускаме да растат.[/font]

[font="'times new roman';"] Калкана основно е два вида. С много копчета или черноморски и с малко копчета или без-средиземноморски. Също така се дели на местен и пасажен. [/font]

[font="'times new roman';"]  Местният калкан си живее цялогодишно на едно и също място. Единствено според времето и сезона се мести по-на плитко или по-на дълбоко. Отрасналите месни риби са с дебело тяло. Като гъстота може да се каже риба на километър. Между отрасналите риби има разположени доста дребосъци- [/font]компактискове , чиниики и палачинки. Зимно и раннопролетно време когато е спокойно морето местният калкан обича да излиза на плитчините на припек. Има доста случаи на видяни калкани на метър дълбочина.

[font="'times new roman';"]  Пасажният калкан се движи на групи от няколко до няколкостотин риби. Обича дълбочините. В литературата споменават за 60м. дълбочина. Есенно и пролетно време извършва миграции успоредни на брега. По време на миграциите пасажите понякога излизат и към брега. В сравнение с месния калкан пасажният изглежда тънък и хърбав.[/font]

[font="'times new roman';"] Калкана без значение от кой тип е си предпочита едни и същи места за лягане.Там където е имало калкан след време пак ще има. Най-често калкана се заравя на завет до някой камък. Често на педа от него. Също любими му са пясъчните полянки намиращи се на скалните полета. Ляга и по големите скални плочи, но това е предпочитано от пасажният калкан. Калкана избягва местата с тиня, плътен слои черупки от миди, поляните с [/font]речни камъчета. Също подминава и малките полянки разположени между много високи скали(такива над метър и половина). За идеално място за калкан се счита голямо каменно поле с множество малки и големи пясъчни полянки и дълбочини от 5 до 10м.

[font="'times new roman';"] Калканите често се прехвърлят от едно каменно поле на друго. При тези малки миграции част от калканите преминават близо до бреговете на плажовете. На тези места е и най-честият риболов с въдица от брега. Според рибарите които често ловят калкан[/font], най -добро време е леко начупената вълна с мъртвак.

[font="'times new roman';"]Да кажа и малко по темата за тайните места с калкан. Или тайните полянки на харпунджиите. Това са местата, където някой е намерил калкан. И понеже калкана е малко като гъбите – където е имало пак ще има, там става калканско място. Калкана се предвижва сраснително бавно от място на място и там където вчера някой е намерил калкан често на другия ден има само дупка в пясъка. От там почват и изреченията-някои ми е обрал калканите от поляната. За мен това са тъпотии-морето е за всички. Има обаче един аспект, който е по важният. Често лакомията на хората дразни и боли от нея най- много. Набарал някой си пасаж от “палачинки” и ги наредил гордо на кукана. Е това не е правилно. В такава ситуация по добре се научи да ги откриваш. Запомни типа места където са легнали. Пробвай се само с ръка леко да хванеш няколко и да си поиграеш с тях. А догодина ще са калкани. Заради този втория аспект съм съгласен, че човек сам трябва да си намери неговите си места и ценейки си усилията да цени и рибата. [/font]

[font="'times new roman';"]Конкретно след всичко това казано къде все пак има калкан. Ами по цялото ни крайбрежие от Емине до Дуранкулак. Всеки един каменен нос във водата е признак за наличие на калкан. Калкана ляга малко в страни от носа. Там където е малко по- дълбочко.По конкретно примерно около Варна- Черноморец, Фичоза, Галата, вълнолома, яхтеното на Дружба, Писател, Журналист. Най-много калкан си има на северното ни крайбрежие. От Калиакра до границата. Там се правят и тралните снимки с които се смята запаса от калкан.[/font]

[font="'times new roman';"]Какъв е начина за един харпунджия да търси калкан. На първо такива неща като кислородни бутилки и риболов на калкан не се съчетават добре помежду си. Каквото и да ви разправя съседа от долния етаж, когато бил водолаз в казармата.[/font]

[font="'times new roman';"]Най-важен за калканжията е дебелия и топъл неопрен. Температурата на водата при която шансът да срещнем калкан е голяма е от 7 до 15 градуса. Под 7градуса във водата почти няма движение на рибата. Дори и при 20градуса има шанс да срещнем от желания трофей, макар и по-рядко.[/font]

[font="'times new roman';"]Друго важно от оборудването са големи плавници, които няма да ни изморят твърде много през няколкото часа  и няколкото километра енергично плуване. [/font]

[font="'times new roman';"]Водолазния колан го правим с кило по-лек, защото в процеса на търсене може да се наложи да държим дълбочина и към 10м.[/font]

[font="'times new roman';"]По въпроса за харпуна има две мнения. Старата генерация(включително и военните водолази) си държат на изпилената отверка. Всички останали си държат на харпуна.[/font]

[font="'times new roman';"]Колкото и да е удобно да сме с къс харпун, това не е много добра идея. По време на гмуркането имаме добър шанс да се срещнем със лаврак или пеленгас. Все риби дето не са за подценяване.[/font]

[font="'times new roman';"]Как протича един нормален риболов на калкан. [/font]

[font="'times new roman';"]След известен кален участък от пъта сме се добрали до заветния нос. Ако нептун не е с нас морето ни посреща разпенено и размътено и след като подишаме малко чист въздух си изпиваме кафето и отиваме някъде да ядем чорба. Ако късмета е с нас морето ще е гладко и ...бистро. Обличането на неопрена може да е удоволствие или преживяване за цял живот. Всичко зависи от силата на вятъра и наличието на сняг или дъжд. Ако случим безветрие и слънце още по добре. След натъманяването с всичко необходимо, глътка кафе за начало и се топваме във водата. Момента в който си потапяш главата един приятел го описва така: някой ти отхапва лицето и след време ти го връща ама доста болящо. Това са усещания за минути. След преминаването на тръпките може да се наслаждаваме на зимното море. Първото , което забелязваме е че водата стой някакси размазана. Като мастика. След всички тези лирични отклонения , зареждаме харпуна и започваме да се оглеждаме много внимателно. Гмуркаме се, заставаме на метър от дъното и започваме бавно да оглеждаме участъка под нас. Търсим дефекти в пясъка. Това са: рязко прекъсване на някоя дюничка, петно с по друг цват на пясъка, граница на смяна едрината на пясъка. Две лъскави еднакви камъчета с размер на лещено зърно, близо едно до друго(очи на калкан), права линия начертана в пясъка, нарисувана на пясъка опашка или перка, контур на калкан. При всяко съмнение за нещо подобно се спираме и се опитваме да различим скритата картинка (калкана). Намираме главата и бучим рибата малко зад очите. Много рядко, рибата може да се изстреля уплашена от нас. Тогава дългия харпун много помага. Калкан отдалечаващ се от нас на нашето ниво е много трудна мишена, но е още по голям кефа като го улучиш.[/font]

[font="'times new roman';"]Когато намерим калкан не трябва да бързаме да го взимаме. Водата лъже за размера и огромният калкан, на брега се оказва “палачинка”. Варианти за определяне на размера много. Или слагаме отметка на харпуна и го налагаме до калкана. Разперваме двете педи до калкана и каквото още се сетим. Ако разгледаме внимателно копчетата на малък калкан, ще види, че са източени като млечни зъбки. На калкан над килограм и половина копчетата вече пиличат на капси. Най-бърз и лесен за мене начин е разстоянието между очите. Ако е по-малко от 4см калкана със сигурност е маник и повече не го безпокоим. Ще го намерим догодина.[/font]

[font="'times new roman';"]Продължавайки търсенето започват да ни побиват първите тръпки от студа. Тогава забелязваме и липсата на попчета, чучурини и други рибки. Можем да засечем някой измръзнал рак и пустош. Често това продължава с часове и униението се увеличава с увеличение на треперенето. Разбира се при първата следа от калкан(кръгла ямичка в пясъка, където е лежал) и най – вече след първият калкан се стопляме, забързваме ме се и морето не ни се струва чак така студено и мрачно. За съжаление първия калкан е често и единствен. Не броим няколкото случайни “палачинки”. След като тръпките преминат във фазата на енергичното тракане със зъби, колкото и да сме с мерак е време да излизане. Ако след много треперене изведнъж почувстваме, че вече не треперим, не ни е студено и се чувстваме приятно отпуснати-това е знак, че тялото ни са е вече предало на студа и до броени минути ще заспим на дъното. При такива симптоми си събираме и малкото останал инат за живот и с максимална скорост се насочваме към най-близката точка от брега, без значение от разстоянието до колата и т.н. за съжаление има доста смъртнни случаи по този повод в редовете на рапанджиите. Все пак човек трябва поне час да трепери здраво за да се докараме в такова състояние.[/font]

[font="'times new roman';"]След като излезем от водата можем да си направим една слънева баня или да се упражняваме в скоростно събличане на неопрен(едно добро време е ..30секунди), според времето. После следва запазеното за целта горещо кафе. Мерене на калкана с този на колегата. И път към дежурната чорба.[/font]

[font="'times new roman';"] Малко разсъждения за риболова с въдица.[/font]

[font="'times new roman';"]Първо да кажа, че имам хванат с въдица само един калкан и то размер компакдиск на такъм за платерина. Беше успял да глътне куката ама заедно с нея си отплува по живо и здраво.[/font] С други думи от тук натaтака всичко е само теория, според навиците на калкана.

 

[font="'times new roman';"]  (Предвижването на калканите покрай брега често е около 7-9метър дълбочина. Това съответства на 100-200м от брега. Палачинките имат навика да се моткат на 3-6м дълбочина. Или около 50-100м от брега. При движението си възрастният калкан се държи на около 1-1,5м от дъното, а палачинките на 20-50см от него. На калкана очите са отгоре на главата. Няма как да  види стръвта, когато проплува над нея.  Калкана има огромна уста и напада от засада със ряз. Малкия калкан гълта дълбоко куки до 1номер, но не може да глътне кука 2.0 и нагоре, а две куки 4.0 вързани една след друга не може да ги налапа. 8.0 морска кука селектира риби над 3кг. Голям калкан много рядко в живота си би атакувал стъв с размер 2 или 3 сантиметра. Най-често в корема му рибките са [/font]с размери  10тина- 15см. Сафрида и грацата са деликатеси за калкана. Наблюдавал съм “палачинка” как неистово се опитва да докопа пасаж с граца. Изброявали сме девет граци в корем на 3кг калкан. )

[font="'times new roman';"]  Старите рибари от южното ни черноморие имат един трик при риболова на калкан. Захранват даден малък залив с нарязан сафрид една седмица ( по кило-две на ден) и после ловят. [/font]

[font="'times new roman';"] Въпроса как ще се достави стръвта до мястото където минават рибите има няколко варианта. Те са: риболов от лодка, риболов от брега с използване на биич-кастер и система за привързване на рибката плътно зад оловото за намаляне на съпротивлението на въздуха, лодка с дистанционно управление, проходилка, неопренов костюм за внасяне чрез плуване.[/font]

[font="'times new roman';"] Специално за калкан има няколко различни варианта за приготвяне на такъма.[/font]

[font="'times new roman';"] - Кука 2/0 до 4/0 , повод поне един метър от влакно 0.5мм и повече и олово поне 100грама.[/font]

[font="'times new roman';"] - Кука 2/0 , повод половин метър, преди куката е поставена голяма тапичка за повдигане на стръвта. Оловото отново е тежко за самозасичане на рибата.[/font]

[font="'times new roman';"]  -Фидер хранилка със нарязана вътре поне 100грама риба и метър повод до нея.[/font]

[font="'times new roman';"] - Бързопотъваща бомбарда.[/font]

[font="'times new roman';"] Като цяло може да се каже, че с въдица калкан може да се търси на две места.[/font]

[font="'times new roman';"] Това са малки пясъчни плажове на които от двете страни има полета с подводни камъни. В този случай се опитваме да хванем калкан който се предвижва от едните към другите[/font] камъни  и затова е необходимо да имаме повдигане на стръвта поне метър над дъното. На такива места пясъчните раци са много, много щасливи от вашата рибка предложена за стръв.

[font="'times new roman';"] Другото са полетата със много пръснат камък, така, че да има възможност да извадим клъвналата риба. На тези места калкана ловува и затова можем да поднесем такъма и без поплавък. Повади това, че калкана ловува от засада се налага през половин час да сменяме позицията на стръвта с надежда да улучим полянка на която има калкан.[/font]

 

[font="'times new roman';"]  Мечтата на всеки рибарин и харпунджия е да попадне на пасаж от големи калкани. Тогава е добре да не се лакомим, а да си вземем само няколко от най- големите. Законовата норма за улова се мени постоянно преди беше 2 риби, после стана 1, сега 0. Често проверяващите забраняват на своя глава и спортния риболов при забранен промишлен. Глобите при всеки случай са много големи и всеки си преценява за себе си и да си се осведомява за забраните. Минималния разрешен размер засега е 45см.[/font]

 

[font="'times new roman';"]По новите изисквания на Европа, калкана е забранен за нас-любителите риболовци. Това по-никакъв начин не е справедливо и правилно.[/font]

[font="'times new roman';"] Какво да ви кажа за края. Надявам се тази забрана да падне и да чета за големи калкани хванати с въдица. [/font]

 

[font="'times new roman';"]Приготвяне за трапезета.[/font]

[font="'times new roman';"]Казват, че най-вкусен калкана бил когато се изпържи цял. Аз все още не съм намерил тиган в който да сложа един мерен калкан(към то три килца някъде е ). Който му се отдаде възможност нека опита. За останалите остава варианта първо да го нарежат и тогава да го пържат. При транжиране на калкана копчетата не се махат. [/font]

[font="'times new roman';"] Така. Имаме калкан с големина мивка и половина. Както и да го въртим в мивката няма да го оправим. Или застиламе нещо на масата и цапаме там или отиваме в банята измиваме добре плочките под душа и там почваме с кървищата. Корема на калкана е до устата му от едната страна само. Хайвера се намира под червата. Хрилете имат много остри „зъби” и ако не се внимава дерът ръката и после има и от нас кръв.[/font]

[font="'times new roman';"] За самото транжиране има два оснавни варианта. Класическия, който се поднася в ресторантите е следния. Взема се много остър нож с късо острие. Прекарва се по страничната линия на рибата. Тя е малко на ес ама като се вгледа човек се вижда добре. Точно под нея е гръбнака. Гръбнака точно под въпросната линия има едно изтъняване и позволява лесно да се цепи с нож. След като сме зарязали линията, отиваме на опашката и почваме да цепим по средата й. Държим посока към главата. Проблем в цялата работа се явяват копчетата. Те или се заобикалят с ножа или се цепят. Като изкараме сряза до главата, зарязваме по тила и вече имаме две половинки от рибата. От там почваме цепене по страничните перки като се стараем да се получват ивици към пет сантиметра широки. Една такава ивица отделена настрани има вид на обемен триъгълник. На такива парчета се пържи. Другия вариант е по-некрасив в чинията ама пък става за отрицателно време. [/font]

[font="'times new roman';"][/font]

[font="'times new roman';"]Трябва ни стара дъска за хляб, сатър и половин килограмов гумен чук. Слагаме калкана върху дъската, сатъра върху калкана и налагаме с чука докато опрем на дъската. Калкана го режем на кавадратчета, че по-лесно се нареждат в тигана и в чинията. Големите кости се пресичат много точно и без никакво усилие. Е алармата дето я дигаме е доста голяма и бая пръски летят на всякъде…..но пълно щастие няма.[/font]

[font="'times new roman';"]  Разбира се калкана може да се приготви и на скара, и на грил тиган и (пази боже) печен на фурна. Ама това са начини за хора дето са се уяли вече на тази вкусна риба. [/font]

[font="'times new roman';"]  Един любопитен факт- първата риба, която се услажда на малките деца е калкана. (правили сме опити с почти всички риби в нашето море, дето нормално се хващат-кефал, платерина, попче,зарган,сафрид, трицона,барбуна, миджит и чернокоп. Прояждат първо с калкан и тогава почват да харесват и другите)[/font]


  • Изтрит Потребител, valchan, Христо Христев и 6 други харесват това

#13 the_hunter_84

the_hunter_84

    Ловец

  • Ловец
  • PipPipPipPipPip
  • 35 Мнения:
  • Име:Иван Иванов
  • Оръжие:...12/70, 12/76, .30-06, .22
  • ГрадРусе

Публикувано 20 май 2013 - 06:13

Адмирации за подробната и увлекателна статия. :02b4305c61f63240b31c9cfb9f715bf



#14 Динчисти

Динчисти

    Ловец

  • Ловец
  • PipPipPipPipPip
  • 4 Мнения:
  • Име:Динко
  • Оръжие:МП 27 Е- ЕМ
  • ГрадВелико Търново

Публикувано 20 май 2013 - 06:19

мойте дребоси...

Прикачени файлове

  • Прикачен файл  SDC11987.JPG   136,39K   17 Брой сваляния
  • Прикачен файл  SDC11985.JPG   111,09K   21 Брой сваляния
  • Прикачен файл  SDC12022.JPG   72,91K   17 Брой сваляния

  • Изтрит Потребител, valchan, krasi_75-berta и 5 други харесват това

#15 krasi_75-berta

krasi_75-berta

    Гонач-прасар

  • Ловец
  • PipPipPipPipPip
  • 1146 Мнения:
  • Име:Красимир
  • Оръжие:Иж-18М,Ескорт-12/76-камо,REMINGTON 700-223CAL.
  • Куче:злобен мелезак-пълна мастия
  • МПС:КИА-РИО де Поморио
  • ГрадПоморие

Публикувано 28 май 2013 - 02:08

Ето нещо и за морския кефал....Морски кефал 

Научно название - Mugil cephalus 
Местно название - Морски кефал 
 Вид: Морски риби 
Категория: Морска слука 
Описание и особености 
Семейството на кефаловите риби, които се отличават с голяма глава, едри, 
хармонично подредени люспи, е представено в Черно море от един род с четири вида. 
Рибите – морски кефал, тънкоуст кефал, илария и платерина, са топлолюбиви, с изразен 
спад на активността през зимата. Понасят големи колевания в солеността на водата, 
поради което през лятото масово навлизат в устията на вливащите се в морето реки за 
охранване. Размножават се обаче в открито море. Най-голямата риба от тях е морският 
кефал. Достига до 65 см на дължина и тегло от 4–5 кг, но понякога и до 1 метър и 5–7 кг. 
Тялото му е странично сплескано, а към главата сплескването е отгоре и отдолу. Това 
придава леко змийски изглед на главата на рибата. Люспите са сребристи и едри, като 
покриват главата и хрилните капаци. Очите са големи. Стадна риба, която мигрира на 
големи пространства. Със спортна въдица се лови главно около и във устията на 
вливащите се в морето реки и канали. По нашето крайбрежие сезонът на кефала е от юли 
до октомври. Основният начин на риболов е на дъно. Такъмите обаче трябва да са 
здрави, най-добре – откровено шаранджийски. Поради дънната тиня в устията на 
каналите и реките линията е с долно неподвижно олово и две-три куки на интервали над 
него. Това се прави, за да не се зарови стръвта в тинята още при замятането. Основното 
влакно не бива да е слабо – все пак рибата е изключителен плувец, а и най-често е 
между 1,5 – 3 кг. Така че основното влакно трябва да издържа поне 1,5 – 2 килограма. 
Поводите обаче могат да са по-тънки с около една трета от него. Куките са от №8 до №3. 
При монтажа им често на повода им се слага и парченце корк, пак с цел да не легнат в 
тинята. Предпочитаната стръв за кефала е едрият морски червей, но може да се заметне 
и на рибка или дори на земен червей. Понякога едър кефал бие и на млечна царевица, но 
това става предимно в устията на реки с много шаран, покрай който и кефалът се научава 
на тази стръв. След замятането линията се изпъва, но шпионка не се поставя, поне 
приморските колеги я смятат за излишна. Ударът е рязък и силен. Върхът на пръта се 
навежда и задържа, а засичането се прави неведнага, а с пауза от секунда-две. Рибата е 
силна и борбена, така че авансът трябва да се регулира овреме. Линията се държи твърдо 
опъната и с пръта се гасят резките пориви на кефала. Възможен е и риболов на плувка, 
най-често подвижна. Тогава се слага само една кука. Много рядко се случва и кефал да 
се вади на блесна клатушка от големите номера. Това става предимно в морето, когато с 
блесна се замята за лефер, паламуд или лаврак. Морският кефал има бяло тлъсто месо с 
малко кости и направо си плаче за скара на дървени въглища.Публикувано изображение

Този пост е редактиран от krasi_75-berta: 28 май 2013 - 02:10

  • Bat Geca Loveca, kalidd и deso_ харесват това

#16 krasi_75-berta

krasi_75-berta

    Гонач-прасар

  • Ловец
  • PipPipPipPipPip
  • 1146 Мнения:
  • Име:Красимир
  • Оръжие:Иж-18М,Ескорт-12/76-камо,REMINGTON 700-223CAL.
  • Куче:злобен мелезак-пълна мастия
  • МПС:КИА-РИО де Поморио
  • ГрадПоморие

Публикувано 28 май 2013 - 02:13

Следващото е Платерина 

Научно название - Liza (Mugil) aurata 
Местно название - Платерина 
 Вид: Морски риби 
Категория: Морска слука 
Описание и особености 
Наподобява иларията, но е 
значително по-голяма. На дължина 
достига до 60 см, а на тегло до 3 кг. 
Също така в сравнение с иларията 
муцуната є е по-заоблена. И 
платерината, и иларията имат в 
задната част на хрилните капаци по 
едно характерно златисто петно. 
Платерината почти не навлиза в 
устията на реките. И двата вида се 
ловят често с въдица. Обикновено това 
става от кейове или буни. Навъртат се често и около устията на канали и в акваторията 
на пристанища. Не се плашат от шума и светлините – напротив, те дори ги привличат. 
През есента, когато се събират в многобройни пасажи, могат да се видят почти на 
повърхността. Ловят се на дъно като кефал, но с по-фина линия и по-ситни куки. На 
плувка обаче се вадят много по-често от кефала. Основното влакно в този случай е 0,22 – 
0,24, а поводът с около една трета по-тънък. Куките са морски между №8–№12. 
Утежняването се прави с групирани сачми като при сладководен риболов. Най-ситната 
сачма балансира линията само на 15 см от долната кука. Втората кука се вързва поне на 
30 см над тази сачма. Може да се замята и без плувка на рибе само с една сачма за 
потъването на стръвта. Това се прави главно от кейови стени в пристанищата и при 
дълбочина поне 4 метра. Предпочитаната стръв и в този случай е морският червей, от 
който може да се слагат и парченца. След него по привлекателност идва скаридата, а 
накрая много по-зле се представя и торният червей. Кълването като при повечето морски 
риби е рязко, с повличане на такъма. Засича се веднага с китката на ръката, но не силно. 
Ваденето си е като на кефалова риба, при това с по-нежна уста. Внимателен контрол, без 
прибързване. Вкусни риби, но с доста кости. Подходящи са главно за пържене. Макар и 
по-рядко, с въдица в Черно море може да се хване от лодка и калкан – Psetta maxima 
maeotica, на стръв малка рибка, лефер – Pomatomus saltatrix, и паламуд – Sarda sarda, на 
чепаре или блесна. Това обаче е истинско изключение, защото ценните видове в нашето 
море са обект на професионален риболов с мрежи. В този смисъл почти никой по 
крайбрежието не си позволява да се отнася любителски с въдица към нещо, което му 
осигурява прехрана. Изключение е и срещата с нашите акули, които напоследък са много 
наплашени и намалели. За щастие така е и със страшилището за пришелците въдичари по 
нашето море – морския дракон.Публикувано изображение

 

 

...


Този пост е редактиран от krasi_75-berta: 28 май 2013 - 02:18

  • Bat Geca Loveca, kalidd, Динчисти и още 1 харесват това

#17 Динчисти

Динчисти

    Ловец

  • Ловец
  • PipPipPipPipPip
  • 4 Мнения:
  • Име:Динко
  • Оръжие:МП 27 Е- ЕМ
  • ГрадВелико Търново

Публикувано 12 юли 2013 - 06:49

Завиждам на всички Варненци запалени по риболова от лодка чувам доста сафрид се вади в момента...






6 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 6 гости, 0 анонимни

Change Theme!