Мнението ми е в полза на запазване на досегашното положение.
Предимствата на това положение според мен са безспорни.
Дружинките сами решават кого ще поканят на такъв лов. Това е форма на контрол да не отиват неканени гости. Редно е като ще се ловува някъде, местните да знаят кой е там и по какъв въпрос. В противен случай отива някой на лов а те могат да си помислят, да се притеснят и да го притеснят с една проверка. Освен това има места, където прелетния дивеч се струпва. Ако в този момент и гостролиращите ловци се струпат, ще се получи парадокса, че никой не може да ловува, а най-много да се повиши риска от някоя злополука в мъглата да речем.
Действително в момента има дружини, чиито ръководства злоупотребяват с това право, като ограничават и свестните ловци да ловуват в техните райони, но те са сравнително малко на брой и решенията на проблемите могат да се търсят по пътя на диалога.
Това пък, че някои не биват канени където са били добре дошли може да се дължи и на причини в самите тях.
Ако пък въпросът, който повдига Иво е свързан и с таксата гост, която се събира от част от дружинките от техните гости, пак има известно основание, но и пак аргументите да остане сегашното положение са преобладаващи. Нека ловците от всички дружинки да са стопани на дивеча си.
Ако прелетния дивеч стане безстопанствен, от това ще пострада лова на такъв от всички нас.
Що се касае за случая, когато патицата на Иво решила да умре на другия бряг, тя си е изцяло негова слука, в случая той има право да си вземе патицата без никакъв проблем, защото я е стрелял от своя си бряг. И е дребнава и неетична постъпката да му се пречи да си вземе слуката, даже е нормално съседа му да му метне
патицата през рекичката - свещенна граница между две ловни полета.
Мисля, че като ловци трябва да имаме все по-стопанско отношение към нашето хоби лова и все по-малко безстопанствено отношение.
Категоричен съм в мнението си, въпреки че и на мен ми се е случвало да ми откажат бележка, или пък на мои приятели, с различни аргументи, някои от които основателни, а други съвсем не.
Общо взето при тази организация на лова е налице възпиращ баланс, така че най-подходящ емотикон е този кодошлийския: 
тоест, когато хората взаимно си зачитаме ловните и човешки права, се намира почти идеална ситуация за лов на всички нас. С прецакване няма да стане, защото прецакания няма да остане длъжен за дълго време. И губим всички заедно.