76 отговора на тази тема

[rikitikitavi]

Приятели, разказа основно е измислен. Не е описание на ловни дни. Има мигове запомнени от мен и вмъкнати...
Колкото до малкия засега таблета е по- интересен от пушката ама може и да се променят нещата.

Този пост е редактиран от rikitikitavi: 15 ноември 2016 - 10:39

[saint]

Беше супер удоволствие да чета за риболовните ти приключения, обаче сега, с ловните е мааааалиииииии.....
Само се чудя, какво ще напишеш, ако удариш глиган....

Елин Пелин на лова.....


Поздрави и много слука

[rikitikitavi]

Беше супер удоволствие да чета за риболовните ти приключения, обаче сега, с ловните е мааааалиииииии.....
Само се чудя, какво ще напишеш, ако удариш глиган....
Елин Пелин на лова.....
Поздрави и много слука

Хихи миси!
Кат ударя глиган ще се разбере.

[rikitikitavi]

Беше супер удоволствие да чета за риболовните ти приключения, обаче сега, с ловните е мааааалиииииии.....
Само се чудя, какво ще напишеш, ако удариш глиган....
Елин Пелин на лова.....
Поздрави и много слука

Хихи миси!
Кат ударя глиган ще се разбере.

[saint]

Ми.... ай да :
Го чуеш
Го видиш
Поведеш
И свалиш с един изстрел...
И това тая седмица

[saint]

Ми.... ай да :
Го чуеш
Го видиш
Поведеш
И свалиш с един изстрел...
И това тая седмица

[rikitikitavi]

Ами след толкова писане взех,че отидох за фазан. Бях късметлия и имах щастието да се снимам с този прекрасен петел.

Прикачени файлове

•  20161128_172458.jpg   366,76K   0 Брой сваляния

[Чавдар]

Едно невероятно куче, Бретон с партизанското име Джовани....27.11.2016, Западна Тракия.... Специалист по фазани, яребици, бекаси и т.н. Не отказва и на зайци....

Та снимка номер едно - предстойка, номер две - дава зор на яребиците, три - удри !!!

 

Прикачени файлове

•  PB2600221.JPG   158,14K   1 Брой сваляния
•  PB2600231.JPG   199,08K   1 Брой сваляния
•  PB2600191.JPG   152,55K   1 Брой сваляния

[garry]

Неволите са га сам ги забъркаш.

[rikitikitavi]

Един прекрасен лов
Ами реших да опиша един лов започнал от нищото и превърнал се в нещо прекрасно. Хем да сравните с горния измислен разказ, хем да присъствате и вие в лова.

Та да започнем. Почвам от петъка...мв събота фазански лов няма. Колегата когото съм поканил се освободи само за съботата. В неделя не можел. Аз в съботата артисвам от лова. Остава в неделята. Звън тук и там. Всички познати заети. Едни ще колят, други ще ходят.....абе увиснала работа. Звъня и на всички телефони от дружинката...неделя фазан и яребица ама птици няма та почти никой нямя да излиза. Все пак имало някакви дето се канели и ей там ще се сбират. Ни телефони имам на хората,ни съм говорил с тях ама ...дружинка сме усмихвяме си се като се видим(аз съм в нова дружинка...сега се опознаваме...с мойта работа бавно стават нещата). Уговорка през двама души та в 7да съм там. В 5станах и тръгнах. Три минути преди седем стигнах. И...никой няма. Отидох и до хижата и там никой. Позиционирах се и зачаках. Осем без малко се спря една кола с двама юнака и едно куче. Значи лов ще правим. И почна голямото чакане. Шест човека и една бележка се събирахме час и половина. Нерви не ми останаха. Бележките аз ги писах белким по-бързо стане. Еле тръгнахме.
На нашето огромно равно поле едни мини тераски има с малко храсталак. Е баш там се криели. Отидохме. Реално се направихме на три екипа и всеки си хвана едно кюше и почна да си се рови у него. Аз бях с първия пристигнал и неговото куче. Кучето се оказа умно и работещо. Още на петата минута се защура нещо и един фазан излетя от храста. Дигна височина и тръгна към мен. Щеше да мине на едни трийсетина метра...мвдигнах пушката,сложих точката на бързомера една птица отпред и започнах изчакването за верния момент. Чу се изстрел и колегата събори фазана в краката си. Браво на него. Отдавна не съм бил с човек можещ да стреля. Едно за нас.
Кучето отиде подуши фазана, махна с опашка и отиде бавно до другия храст. Сега. Налага се да отворя една скоба и да опиша този уникат-куче. Значи едно сериозно спокойно умно куче. Което хич не обича да бяга. Претърсваше храстите бавно с много душене и само на диря ускорявяше ход да настигне дивеча. Умреше ли нещото вече не му беше интересно и не му обръщаше внимание.
На втория храст пак даде индикация(помаха по енергично с опашка). Явно фазана беше прибягал. Решихме аз да мина от високата страна колегата от ниската и един човек по средата застана. Фазан нем'а!. Явно ни финтира. Тръгнах да слизам в ниското, оплетох се в трънките и баш тогава фазана излетя от там където преди малко стоях. Излетя из зад гърба ми и едва успях да завъртя врат да го мярна. Колегата му гръмна ама не падна. Отидохме да го търсим. Еми нямаше го. Добрре. Едно на едно. Събрахме се два екипа и щурмувахме следващата тераска. С две кучета и четирма ловци ако излетеше нещо трябваше да падне. Яз пак бях на високия ръб. Излетя! Бекас. Хубав голям и на далече. Някъде от педесетина метра го пробвях ама петиците не го събориха(после се оказа,че тези точно петици с име започващо с С много отварят след четирстия метър). Фазана отлетя при третия екип. Там го гърмяха още три пъти. Накрая птичето отиде и кацна в горичката отсреща. Ние продължихме. Следващата мини тераска я почнахме от ниското. Трима души редичка и кучето разхождащо се между нас. Фазана се дигна на втория колега. Гърмя му два пъти от близо и не улучи. Вкарах и аз два като единия го перна в задната част. Отиде птицата и кацна в края на камата. На стотина метра. Направихме бърз разбор. Аз с ход на ентусиазирана камила притропах праз буците и застанах да пресрещна евентуално опитвящия се да ни изпързаля фазан. Двамата колеги и кучето започнаха внимателно да напредват. Еми не успяхме да го открием. А мястото беше трййсет на двайсет метра. Храсталачки до кръста и няколко трънки за разкош.

[rikitikitavi]

2
Спряхме се да поговорим. Втория колега стрелял фазана с 6/0.?? Ааааааа де. Тръгнахме на обратно. Аз пак на върхова позиция кучкаря по средата, а любителя ка многото нули в ниското. Точно в момента в който средния колега беше сгънат на две в един шипков храст фазана излетя между него и долния колега. Два изстрела без резултат от ниското и един уплашен фазан отиде и кацна там дето трябва да е кацнал и оня ранения. Повървяхме още малко. От другите две групи се чу сериозна артилерииска стрелба. Явно ги напипаха фазаните. Ние решихме да се върнем наобратно да пробваме пак да вдигнем ония два фазана. Любителя на нулите нещо явно му дослуча и наметна ремъка през рамо. Та двама ловци и половина с едно куче тръгнахме на обратно. Аз реших да помагам на кучето за търсенето. С други думи се врях из трънки и храсти издавайки специални притесняваши фазаните звуци. Те по принцип са тайни ама за вас ще кажа. Трябвя да свиеш усни и лекичко с повишавяш тон да кажеш:пРЪъпРшШ. Та така аз си се провирам и плаша отиците,кучето и то прави същото. Към края явно стреснах ранения фазан. От пет метра в храстите се опита да излети. Първия опит му беше неуспешен. На втория успя. Избързах с изстрела,че в ляво ми се падаше уморения колега. От десетина метра не успях да улуча излитащия фазан. Излагация. После фазана мина над колегата. Отново му стрелял с няколко нули. После беше отново мой ред. Изчаках да подмине и два бързи изстрела. Фазана падна. В едни сухи треви на шейсетина метра от мен. Долния колега отиде да го вземе. Нещо се защура. Фазана го нямало. Стига бе. Треволяка е десет на два метра с две малки храстчета. Слязохме тримата и кучето. Половин час ровене и разлистване. Не го намерихме! Ужас. Кучето хич и не се престара
Направи две кръгчета и се отказа. Щях да се пукна от яд. Ама няма как. И това го има в лова. Тръгнахме към пътя. Събрахме се трите екипа. Мен ме качиха да ме закарат да си взема джипа и после да сменим полето. Колегата с кучето реши да разгледат едни царевички до пътя. Возим се ние из нивата и коментираме. Колегата от другия екип сподели,че стреляли по четири фазана и три бекаса. Ама. ....избягали. От царевицата се чу изстрел и един голям мъжкар мина над колата и кацна на терасата до нас. Зарязахме колата и хукнахме. В този момент ми звъни телефона. В царевицата имало четири фазана. Ама единия му патрон не гръмнал,а с втория не улучил. Те тръгвали да търсят два кацнали в дясно от тях.
Та така. Нахъсани тръгнахме дввта екипа да се пресрещаме търсейки фазаните. Три изстрела от колегите ми подсказват,че имат напредък.

[rikitikitavi]

3
При нас нищо не изпляска. Събрахме се в средата ловджиите. Колегите дигнали единия мъжкар ама кацнал някъде до джипа. Явно е бил късметлия. Решаваме да го заобградим. Четири човека и две кучета започнахме внимателно да разрушкваме храстчетата. Аз включих в репертоара и прЪкането та и колегата взе да ме имитира. Еми не го намерихме фазана.
Единайсет часа е. Правим разбор. Ще сменяме полето. С колегата и кучето тръгваме към новото място. Прекарват ме по прекия път. С други думи три километра кален чернозем с дири от трактори вместо пет километра асвалт. На новия сбор сме само два екипа. Третия екип се е отказал. Включително и любителя на нулите. Втория екип са се качнали на една височинка над мини язовира и мързелуват.
Посядваме на почивка. Мен. Ми се стреля. Слагам слуговата цев и вадя бринкелите. Обявавам,че целта ми е една хвърлена носна кърпичка . Въпросната кърпичка е на педесетина метра от нас на ръба на водата. Бренекето попадна в центъра. И колегите се пробваха със същия резултат. Удоволетворен смених пак цевите. Останахме най -упоритите ловджии. Двама души и кучето. Почнахме една акациева горичка. С идеята за бекас. Нищо не дигнахме. От там метнахме едни трънки. За фазан. Фазан нЕма. Един много дърт череп на сръндак с огризани рога намерих и това беше. На връщане в акацията се дигна бекас. От страната на колегата беше ама аз бях по-бърз и първи го улучих. Колегата и той улучи с миг закъснение.



Ето го красавеца.

Прикачени файлове

•  20161128_172559.jpg   365,27K   0 Брой сваляния

Този пост е редактиран от rikitikitavi: 29 ноември 2016 - 09:52

[rikitikitavi]

Вече имахме две птици. Супер. Отново сменихме полето. Нали имаме и яребица в бележката-нея тръгнахме да дирим.
На първия храсталак кучето се защура енергично. Мястото не предразполагаше яребица,но може би някоя лисана имаше. Видимо кучето вървеше по следа. Аз вървях леко пред и вдясно от кучето,а стопанина му вляво и леко отзад. Шанса да стреля поне един беше голям и ние бяхме готови. От края на храста се изстреля нещо топчесто и бързо. Докато се мъчих да го позная се разгънаха огромни криле и прекрасен мъжки фазан се изстреля с огромна скорост. Първия изстрел беше моя. Улучих го, но хич не се трогна. Колегата и той улучи,но птицата продължаваше енергично да набира. Втория ми изстрел я събори. Ама до един храст. Падна фазана и надигна глава. Моментално още един път го опуцах. Този фазан ЩЕШЕ да бъде на снимка.

[rikitikitavi]

Пак да пусна същата снимка. Колегата само Ина направил.

Прикачени файлове

•  20161128_172458.jpg   366,76K   0 Брой сваляния

[rikitikitavi]

4
Кучо получи целувка и похвала. Почна да пристъпя по-ентусиазирано. Обхождахме шубрака на ляво и на дясно. На горе и на доле. Кучето показа на няколко пъти, че нещо е имало ама....вече го нямаше. На един обширен трънак отново имаше индикация за миризма на нещо. Започнахме да правим заграждането и ято яребици излетяха с грохот. Хитрушите държаха само два метра височина и ловко маневрираха в пакет между туфите храсталак. Все пак имах възможност да ги мерна в една пролука и да обърна една от тях. Падна много красиво. Останалите кацнаха ей там в далечината. Супер. Разписахме и яребица. За първи път от мнооого години стрелям по яребици и кефа беше много голям.
Тръгнахме натам където кацна ятото. Едно тревясало ъгълче сред изорано поле. Идеален момент да разбием ятото и да направим хубав лов. Газихме напред,газихме в ляво. Газихме и в едни метличини с много поникнали бодили. На най-гъстото възможно място отново индикация от страна на кучето. Докато наближим един мъжки фазан се изстреля в нисък хоризонтален полет. Моментално го гръмнах. Падна на шейсетина метра в. ...идея си нямам какъв вид сухи треви са. Тръгнахме нататака. Поздравихме кучето. И...фазана го нямаше! Стига Бе! Не отново!. Сложих раницата на предполагаемото място на падане и почнахме кръгчетата. Четирисет минути ровене и....няма го. Ех ако кучето помагаше...все пак животинчето се стара. Обещах да го почерпя кифличка като стигнем колата.
Тръгнахме към последното петно,където може да са кацнали яребиците. И там не ги дигнахме. Явно по терлички са се измъкнали нанякъде. Стана три слетобед. Кучето реши, че не иска повече лов. Застана на триста метра зад нас и внимателно следеше дали спазваме посоката към колите.
Направихме по една снимка за спомен. Направихме и по още една на този уникален за мен лов лов. Кога друг път съм отстрелвал бекас,яребица и фазан в един ловен ден.
Абе кеф на макс си беше!

Прикачени файлове

•  IMG_20161127_153802.jpg   460,95K   0 Брой сваляния

[the_hunter_84]

Поздравления за емоционалния лов.

Един съвет само....смени патроните с по-едри, защото иначе ще продължавате да храните лисиците...

[rikitikitavi]

Минавам на тройки.

[JPB]

Минавам на тройки.

Седми номер им стига ,максимум пети... тройките са много едри за това пиле..

Този пост е редактиран от JPB: 29 ноември 2016 - 02:38

[emil5koff]

Минавам на тройки.

Петиците са си таман, четирикракия помощник-лабав!

[the_hunter_84]

Аз ги стрелям с тройки...при минусови температури и с първи номер. Много рядко има уцелен и ненамерен.