13 отговора на тази тема

[rikitikitavi]

Та тръгнах по моретата отново. За летенето бях в едно малкко витлово самолетче.
Колкото  да ни закара до Гърцията. Разбира се друсаше като камион. Опитваше се да ни разлее кафетата и всякакви подобни екстри. Ама поне се спеше удобно в него.
Пристигнах , записаха ме и на кораба.
Големичък изглежда от близо. Дванайсет палуби. 600човека екипаж. Според работната позиция е и настаняването на екипажа. Повечето хора са наблъскани по четирима в микро кабини. По отговорните позиции са по двама.Аз си се ширя сам, нали офицер ме водят. Е за размер на кабина не може да се говори. Все пак са успяли да наместят вътре легло, две малки масички, стол, двукрилно гардеробче и може да се мине по пътеката.



Банята малко ми стяга в раменете ама не се оплаквам. В леглото дървеници нямам и това е едно много,много високо ниво на комфорт след предния кораб.
В машината е положение на завод в ремонт. Много неща са разрушкани и много хора работят.
Уж сега почти нямало екипаж. Аз още не мога да запомня кой как се казва и какво прави тук. Да не говорим за това как да намеря даден механизъм.
Колегите ме приеха радушно. Видимо си разбират от работата и организацията е доста усложнена за разлика от търговския флот. Всичко обаче е в помощ. Има отделни длъжности за всяка специфична работа и може спокойно да не си губиш времето с глупости.
Целия кораб извън машината е във вид на новостроящ се хотел. Всички кабини са изкормени и са в ремонт. Подновява се всичко. Екипажа сега е стотина души.
Храната засега е много добра. Основно филипинска кухня дето на повечето българи не допада.. Все пак с малко интерпретации и миксирания се докарва сносна българска храна. Количествата са …колкото може човек да се изяде. Всяка манджа е идеално направена и салати има колкото количество иска човек (вярно салатата всеки път е само една: нарязани и накъсани зеле, краставица, домати, маруля). Кафето също е в изобилие.
Излязох и на разходка даже. Оказа се че има половин час път до портала и две-три глудници от охранени кучета дето ходят да стряскат по-плашливите. Има и даже охапани моряци. Някой от колегите излизат на разходка с пръчки в ръка, други имат разни тежки предмети по джобовете си за замерване. Комедия пълна.
Първите три дена основна задача ми беше да се ориентирам. Столовата е на кърмата, кабината ми е до мостика, машинното е някъде в мазата. Отделно и помагам в събиране на разрушкани въздушни охладители. Не е истина що коридора навъртях. Жив късмет изкарах, че няма пасажери.
Събота. До обяд помагах за монтиране на двигателя на едната спасителна лодка.
Направо се влюбих в тази лодка. Истинско легенче побиращо 152 човека. Направо купон може да правиш в нея. Слетобеда почиваме. Всички гърци си отидоха по домовете. Аз пък отидох да се пошматкам из близкия квартал. Едни тихи и спокойни улички намерих. Едни отрупани с портокали дървета.

Красота. Даже един презрял портокал (беше паднал на земята и омекнал леко) си взех и си отхапах веднъж. Да знам ,че съм ял див портокал. То два пъти е невъзмоно да се отхапи де. Витамин Ц то направо кипи в него.
Неделя. Ден за отмора.
Щот много сме се уморили. Реших да го пиша рибарски. Направих едно чипаре от три куки уж за спарита (щото нови теории ми се въртят в
главата). Взех микро спининга и отидох на кея.



Там няколко зеленушки наминаха да погледнат творението ми и толкоз. Пълно безрибие. Иначе гледката лятна.

[

[rikitikitavi]

"]Слънцето пече. Кеф. Пообиколих кея. На едно изплитняваме се завъртяха няколко кефала. На другото имаше микро-рибки. Толкоз.
Понеделник.Много, много лош ден. Почна посреднощите с зверско главоболие и непрекъснато повръщане. Приеха ме по спешност в болницата….
Там и на дългокрака докторка попаднах и на младички и усмухнати сестри ама….аз очите не мога да си отворя и прав не мога да стоя. Четири дена вързан за една система и на легло изкарах. Както си бях с официалните дрехи. Кошмар. Уж някакъв вирус ме е лепнал. Преляха ми осем литра течности. Наляха ми и нинамколкоси спринцовки с лекарства в системата и разгеле, оправиха ме хората и ме върнаха излекуван.
Петък. Първи работен ден след авариината почивка. Работихме ударно. Един охладител събрахме до слетобедното кафе. Почнахме да придвижваме последния охладител към позицията му за слагане и работата се закучи. Преместихме го за два часа на осем метра. Използвахме количкка, три талии, колани. Тежи желязото над половин тон и на пътеката дето трябва да се промъкне току стърчи някоя тънка важна тръбичка дето не трябва да я късаме. Почва търсене за връзване на талията, повдигане над тръбата, втора талия и всичко това на милиметри от останалите тръби и стени. До края на работния ден не успяхме да го преборим. На вечеря имаше приятна изненада. Красиви ухаещи дебели свински пържоли. Две си взех. Другите взимаха двойно. Ама….изядох две хапки. По жилави бяха от кот се сети човек. Май един чук трябва да занеса в кухнята. Иначе екипажа се увеличава и се чака на сериозна опашка за храна вече.
Събота. До обяд се борихме с охладитела да го натикаме в дупката му. Излязохме победители ама и с мускулна треска се сдобих от дърпане на веригата на талията. Точно в обядно време пък спряха тока. Щот профилактика на външния Щот профилактика на външния агрегат трябвало да се прави. Обядвахме на фенерчета. Аз кат по-„проз” си закачих моето да ми виси от тавана и поне имах две свободни ръце. Слетобеда като пуснаха тока отидох на разходка. Заприходих едно У-Л телескопче да има като дойдат рибките. Намерих мястото дето рибната фабрика и рекетата си измиват подове и палуби. Ударих и една снимка на портокалово дръвче.



Да не вземат да им окапят портокалите преди да се наканя. Забравих да спомена. Тук е зимна буря ама гръцки вариант. Един силен морски вятър има. Цялото пристанище е във вълни. Вълнолома го прехвърля постоянно. И температурата е 18 градуса. Ето и една зимна снимка на кораба.



Неделя. Ден за мотане из кабината. Вятъра вън не предразполага към шматкане.
Отново понеделник и отново го започнах отпосреднощите със същите действия както и предния. Този път поне успях да не вляза в болницата. На работа бях като пиян. Главата перманентно ме цепеше,а последния охладител всячески се опъваше. За цял ден сложихме един капак и две тръби. Сумай ти време загубихме да търсим гайки, да чакаме заварчик и ..да пуснат осветление. Чух и гласа на две от главните машини ама само като страничен слушател. Вън бурята утихна и времето рязко захладня. Остана един лек режещ вятър. Рибки край кораба не мярнах за трите минути разходка.
 И вторника дойде. До обяд преборихме напълно последния охладител. Оказа се нашата бригада
последна завършила ремонта си. Почнахме да подгряваме и тестваме системи. Слетобеда ни демонстрираха пускане на маслени сепаратори. Ама втория сепаратор направи голяма вибрация и го спряха за ремонт. Третия взе да плюе вода от подгревателя си и да препикава от барабана. Него го спряха за мислене. Първия уж добре си вървеше ама така и утървах момента да видя защо го спряхме.След като видяхме това, ни демонстрираха как се разлива дизел в сепараторно отделение и как се правят опити да се запали котел при излязла аларма. След толкова много „полезна” информация отидохме да мислим по кабините. На отсрешния кей забелязвам да се показва рибарско присъствие. Има надежда за риболов значи. Време е и някое чипаре да събера.
Сряда.Запушваме дупки всякакви. Опс…отстраняваме течове всякакви. И на вода и на въздух и на дизел. Целия екип механици се врем на всякакви места и се цапаме обилно. Като погледне само човек как шефа се вре с ентусиазъм в маслата с белия гащиризон и после излиза оттам с черен…..чак да ти се доплаче от умиление.[

[n960]

Еееее, браво! Продължавай... С теб сме!

[rikitikitavi]

"]Намерих време все пак да си снимам бъдещото работно място.



След обикаляне нагоре надоло из главната улица на квартала се спряхме на единствената таверна. От двайсет маси само ние си бяхме. Ама уютно.



Хапнахме по една скара с шопска опсс..гръцка салата. Почерпиха ни и някакво специално питие в 30 грамови чашки от Крит. Абе май ликьорче беше. После ми сложиха и нет на телефона. И после се и..а м….а на ситуацията. Отново онуй главоболие с отделяне на туй дет съм ял. Отврат. Двайсет часа на легло и съм почти репичка. Само дето ми причернява кат се наведа и губя образ и картина.
Петък. Разглобяваме в свободното време масления сепаратор. През останалото продължаваме течове да елиминираме. Платиха ни и заплатите. Радост по кораба. Филипинците се разпяха. Вънка времето духовито и вълните прехвърлят вълнолома. Като напече ще отида за риба. И без това съм я поукъсал здравно.
 Пак е събота. Навил съм се да изляза слетобеда. Предиобеда съм със собствена команда на сепаратора. Единия чистач и аз. Първо го доразглобихме. После го гледахме и почнахме да събираме. Ел. двигателя е с разбити лагери или легла на лагери. Ще оставим за понеделник с електришана да видим. На обяд трябвало да приберем кабелите от бреговото захранване. Уж почнахме една голяма бригада и останахме изведнъж четири човека. Малките кабелчета са с диаметър три сантиметра, а големите –пет. Всичко пет кабела по сто метра всеки и оплетени в една топка. Докато разплетем този половин километров възел отиде час и половина спортно теглене. Късния слетобед отскочих до магазина за една кока-кола. Ама се отплеснах. Напълних по навик една раница продукти и вечерях насаме с хубава шопска салата и натурален сок + пресен домашен хляб. Приготвих и биричка ама не и е дошло времето още. Докато се прибирах към кораба засякох групичка рибари.



Извикаха ме в машината да съм научил набързо системите и компютъра,че следобед съм дежурен. Ми научих ги. Уж. Картата за нета обаче ми блокира, което е сериозен минус.
Понеделника тест на всички главни машини. Готвим се за отплаване. Аз съм на досъбиране на масления сепаратор. После правихме бункер на слъч и масло и имах честа да пазя няколкио часа маркучите до вратата. „Насладих се ” на първата истинска зимна буря за мен. Единствено облеклото ми хич и не беше подходящо. Направо си замръзнах. През това време минахме и годишен преглед на котлите.

[rikitikitavi]

]Вторника. За събуждане сваляхме стъклата на котлите да ги чистим. Имаме забележка от понеделника да отстраняваме.  Вънка вече бурята има и снежинки.



Виждат се и влекачите дето дъжат първите два кораба от редицата да не им утърват котвите и да се нахакат върху останалите. На другия борд пак същия вятър и студ и един снегоръсещ облак.



За останалата част от деня имах да завивам гайки на отворени танкове.



Ей там се виждат още два отворени капака. Останалото са двете ни рулеви машини. Накрая на деня ме сюрпризираха,че от полунощ почвам на шестчасови вахти. Свърши голямото спане.
Малко ми се разбазика денонощието. Още не мога да се настроя и ми се спи. Отложиха отново отплаването за четвъртък сутрин. Ураганния вятър така и не е спаднал.
В четвъртък сутринта почнахме насериозно да тръгваме. Народа се изсипа в машината още в 5:30 ама аз вече бях осигурил една кана кафе. В 6:05 ги оставих да палят и отидох да спя. Събудих се малко преди обяд. Едно такова странно поклаща. Едва се изрових от одеалата.(щото сме на пасажер и климатика само охлажда. В кабината е 13 градуса,а до големия прозорец е 8. Бррр. Налага се и с зимна шапка да спя.) Поглеждам навън- ураганен страничен вятър и някакъв остров пред нас.



Добре стабилизаторите на крилата работиха,че иначе щяхме да се търкаляме из кораба. В късния слетобед хвърлихме котва до острова. Пристанището още е затворено поради бурята. Хич и не е време човек да се показва навън за каквото и да е. (имах някакви бегли идеи да натопя едно чипаре ама много бързо се наврях под одеалата).
 На нощната вахта се оказа ,че горивните сепаратори са дали проблем. Целия екип се е борил няколко часа и са позакрепили ситуацията. Нашта вахта на разсънващото кафе измъдри реалния проблем. Двата бързозатварящи крана на двете цистерни правят комшулък. Направихме няколко теста доказахме си теорията и…..авариино обаждане от мостика да сме палили. Телефоните на пожар. Цялата машинна команда на бегом долу и на 4та минута вече палихме. Времето вън съвсем се влошило(направо сме си в сърцето на бурята). Котвата явно изтървала… ама идва следващото. Нещо са сгафили моряците и потрошили винча. Котвата не може да се дигне. Два часа удържахме позиция с малък ход на машините,а екипа за бързо реагиране се бореше да я вдигне тази котва. После вахтата ми свърши. Почнаха да ми текът безкрайно ценните 6 часа за почивка и ги оставих. На обяд ще разбера как е свършил мача.
Вдигам се аз. В пристанище сме.



Вятъра все така надува зтраво. Още една снимка от другия борд



и на работа.

[rikitikitavi]

Там продължава борбата с двата крана. А ние се оказваме в драйдока и даже са почнали да надигат кораба. Така и мина следобедната вахта. С експерименти със кранове и преливане на мазут от танк в танк.
Нощната вахта същата ама без експериментите. В машината вече има един екип заварчици и те режат задбордните кранове. Кораба е във въздуха ама незнайно как се наводняваме от към носовото помпено. Градчето изглежда симпатично и ще се ходи на разходка до него.
Събота слетобед. Че и ден на алкохолика и ден на влюбения. Като се метна този народ да работи по всички обекти. Просто не е истина. И крановете много нерви образуваха и разни смени на масла.  След края на вахтата се измъкнахме с третия на разходка. Първо направихме задължителната снимка на корабните винтове.



После след кратко лутане се озовахме в градчето. За първи път стъпвам на гръцки остров ,а отдавна ми е мерак.



Попоходихме малко и ето ни там дето от кораба гледах вчера. Този път снимка към кораба.



Мерак са му на момчето тези места. Ей тука и едно фото му ударих. Че да си го имам за спомен.



На мен ми хареса палмовата горичка отпреде. Истински оазис в пустинята..



От там отидохме да се почерпим по повод празника на …алкохолика. Таверна с италианска нотка и двама стари –стари приятели за създаване на неповторима обстановка.



Имаше и един невероятно удачен акцент. Да се знае къде сме.



По случай случая за ударих едно узо и е време да бягаме към кораба. Едно,че вятъра стана леден и второ имаме само два часа за сън.



На нощната вахта вече беше станало критично положението с горивните танкове. Едва един генератор работи, а вече сме на ръба за пълнене на цистерната и то с два сепаратора. Реално при тази ситуация няма как да отпътуваме, щото не можем да храним повече от един агрегат(а трябва да се хранят четири главни двигателя и пет агрегата). Та идва колегата по едно време и вика” е там един кран трябва ли да е отворен”. А сега де. Седнах аз. Наизвадих всички схеми и се почна първо едно пречартаване само на нужните тръби и кранове. После се почна едно събиране на няколко схеми накуп. След два часа чертане и две кафета резултата е на лице.

[rikitikitavi]

"]Както и отговора на въпроса. Крана трябва да е затворен( онуй малкото кранче до блендата). От него кран горивната помпа източва бързо работната цистерна. Зададохме на новата вахта задачата да връчи чертежа на началниците сутринта и да проверят нашата теория , преди да се мятат да разглобяват наред системата.
 Неделя на обяд. Официална похвала получихме за добре свършена работа. Затворили са крана и проблема дето от четири дена ни тормози здраво и денонощно е отпаднал. Иначе в машината режат здраво изгнили тръби. Чистят задбордни филтри и отремонтират задбордни кранове. Работят денонощно. Май след два дена ще ни изгонят от сухия док.
Понеделник. Сутрешната вахта реално почивахме. Почва да ми се отразява вече това спане по четири пет часа. На слетобедната вахта народа голямо бягане му дръпна. Аз едни водни танкове наблюдавах как се преливат едни в други. Вечерта излязохме уж по магазините. Е да ама всичко затворено още в 18:30. Пихме по едно капучино, поразходихме се из интернета с нормална скорост на връзката.Звъннахме по един нет телефон и наобратно. За вечеря си взехме по два дюнера да разнообразим менюто.
Колкото до външната работа-кораба вече е изчистен и боядисан. При нас времето се постопли и в кабината спането вече е нормално.
Да ама минаха два дена и времето от ранно пролетно стана баш си зимно.



Направо си ни отпра виелица по всички правила. Хората споделиха –това се случва на десет години веднъж. Тука на палмите им замръзнаха орехчетата.



А ние на разходка излязохме. Да може да хванем някой отворен магазин за последно и някой сувенир да вкараме в куфарите.
Иначе ремонта почти го приключихме. Дупките по корпуса са вече запълнени. Заварчиците си заминаха. Кораба е боядисан.
Само два проблема останаха. Не работи добре управлението на единия винт и не са приключили там каквото правят на баотръстера. Уж за петък сутринта ще е маневрата. Добре ще е да падне и бурята дотогава.
Петък сутринта дойде. Почнахме маслото да наливаме в баотръстера и след това си тръгваме. Маслото обаче е студено и работата започнала в два сутринта е протължила към то осем часа. При мен нещата бяха по- различно. Бреговия пожарникар вешил да си прибира маркучите и тръбите,че сме щели да тръгваме. Да вземе да свали една от тръбите както си е под налягане цялата пожарна система. Съответно се получава една петнайсет сантиметра дебела водна струя биеща из бункерното и правеща красив водопад в машината. Един мокър моторист, един почти удавен трети механик, един брой средно мокър втори механик(аз) , един поудавен и пред припадък пожарникар и малко езерце(10санта само дълбоко) в две от работилниците и единия коридор. Абе занимавка да имаме. Слетобеда пък имахме честта да направим маневрата по отплаването, после да вкараме в режим всички машини, после да свалим натоварванията на всички двигателли след чистенето на винтовете и корпуса, после пък да направим маневрата престигане в Пирея. Абе като за последна шест часова вахта направо ми се взе здравето. От съботата вече минаваме на четири часови вахти. Тук десет дена ходя кат замаян от това недоспиване.Всеме е да си отспя.
По кораба ремонтите напредват с добри темпове.
Учудващо е ама май ще сварят за пасажерите. От утре идва и попълнение на екипажа и скоро ще сме в пълен състав.
 Неделя. Работниците почиват. Вахтите са къси(само по четири часа) и му е кеф на човек да ги кара. Каня се и на разходка да изляза ама да видим кога ще е. Кораба взе сериозно да се пълни с екипаж.
Понеделник. Официален празник-начало на великденските пости. Никой не работи в цяла Гърция. Включително и всички магазини. Въпреки това с корабния доктор излязохме на разходка.  Общо взето нямаше много интересни нещя за снимане. Една градинка ми грабна окото.



Отново снимка на дръвче-мандариново.



После намерихне и яхтклуба на Пирея.



Навъртяхме почти шест километра нагоре-надолу по стръмните улици и накрая успяхме да се прибере и преди да се изсипе дъжда.



Да не се чувствам много капо снимах и новата боя на кораба.



Иначе на яхтеното пристанище се нагледах на кефалчета то по 300 грама на половин метър вода. Видях и една по-странна риба дето на кравай си лежеше на дъното. Половин метър някъде дълга. Ще се наложи вече въдица да мъкна.

[rikitikitavi]

]Няколко дена дъжд. Явно идва пролетта. Все пак в събота хванах недъждовно време и след вахтата излязох. Отново се убедих,че туй гърците са странни хора. Нищо не работеше с изключение на кафенета и фризьорски салони. Аз отропках доста път и се озовах на кея с големите яхти.



Имаше какво да хване окото. Отделно и пасажерския сезон вече е започнал. Конкуренцията вече разнася хора напред-назад. Ние пък сме още в ремонт. Има голя шанс да сме готови след две седмици де.Продължих си разходката и си харесах място за евентуален риболов.



Е тук на ръба на плажа. Ама нещо не мяркам никакви рибари. А и риби различни от кефалчета не се виждат. Ще трябва да се стопли малко водата. Сега е 15 градуса.
Първи март. Честита баба марта. Нептун ми направи малък подарък. Вдигна температурата на морската вода с един градус и събра около кораба пасажи с малки хамсии (към 3 сантиметрови). Първите бели риби са тук. Май ще трябва да позабързам с правенето на чипарето. Че нещо съм го „зарезал” на под кривата куша.
Малко ми се сливат дните (взе навик да ми става). Все ме вдигат за работа в осем сутринта и после слетобед вахта и целия сън ми се разбива. Все пак излязох да се разтъпча отново. Направих една шопинг терапия да разтоваря безсънието. Купих си машинка за постригване. Китайска. От Джъмбо. После я тествах на собствената си глава. Работи. Направих се аз карасив ..уж. Отивам на нощна вахта и като ма емнаха моите. Що съм се правил сам, ама сега как ще одя с такава крива пострижка. Ама тез дупки отзаде що съм ги направил и т.тн. разбрахме се да ми упгреидват малко прическата да не ги излагам пред хората. Ама преди това се наложи пак пожар да гася. Болера си запали горелката. Мярнах го на камерата и спринт надолу по стълбите. Не съм забравил да слизам бързо. Ама за десетте секунди до него пламъчетата вече станали почти метър. Още десетина минути и щяхме да я окъсаме ама много здраво. Угасих го, изчакахме половин час и го отворихме. Отдавна не бях виждал лава в болер.
Почти десет години от последния случай. После гърците се поскараха на предната вахта…към половин час отиде. И уж тръгна спокойно вахтата. Ама час след това изби системата за гасене на пожар. Почна да наводнява из кабини, перално и май и ресторанта го отнесе. Айде пак събуждай народа.. и така мина нощта.
Една седмица мина почти без да я усетя. Всяка сутрин ме вдигаха към осем и половина да съм си работил допълнителния труд. После бърз обяд и слетобедната вахта. Хапка сън на пресекулки(много трудно се заспива в 18:00 с идеята да си наспан в 23:30). Нощната вахта и после четиричасов сън до следващото събуждане. Иначе като работа не може да се каже,че е нещо тежко. Кран да се разглоби, помпичка да се изкорми. Болер да се погледне. После пък си организатор развойна дейност. Намери тоз. Извикай оня. Намери кой да оправи онзи проблем. Спри аларма, следи пълнене на вода. Напълни мазут. Малка лудница е ама не е нещо страшно. Лошото е ,че постоянно се забързва ритъма. Остават 5 дена до качване на пасажерите ,а сме до ….наближаваме края. Щото точно на края все идват разни проверки. Вънка времето беше сериозно запролетило за няколко дена.



Даже и рибки и сепии се позавъртяха край кораба ама за наближаващия женски празник се поскапа отново. Раздуха се и се разваля. От цялата дандания имаше и едно хубаво в личен план нещо. Тъкмо стана почти невъзможно да се добере човек за по-малко от двайсет минути до храната и отвориха офицерската столова. Още на следващия ден я тествах. Нема тълпа, нема викове. На масата даже чаши и прибори има. Храната е една и съща ама поне не ти се ръчка никой. С кеф си хапнах де.
 Няколко дена още се търколиха. Аз успях да се сдобия с нови електронни играчки и бая време главата си блъсках с тях. На работа усърдно стоим по цял ден в машината и по половин нощ. Не че сме се скъсали да работим де. Ама като се добера до осмия етаж и направо заспивам. Дойде и последния ремонтен ден. От сутринта разхождаме едни варели с масло напред назад по машината. На обяд като захапах вахтата и ме захапаха алармите и телефоните. Преброих ги този път. Към 120 аларми, 43 телефонни разговора, 9 разговора по станцията само за 4 часа. После пък почнахме да се тревожим. Че пожарна правихме. После правихме лодъчна и най-накрая се добрах до леглото. Сега трябва да устискам петнайсет минути буден до вечеря и половин час след това ще съм гушнал двете си възглавници.
 Вечерта направихме едно кръгче да се повозят две шепи вип персони. Нощната вахта основно разни филтри чистихме. Е третия механик успя да пусне единия да работи без гарнитура. И съответно мазута тръгнал да го търси. Късмет ойлера минал и спрял помпата. Наложи се да показвам как се слага капачка на филтър без да се къса гарнитурата. Нямаха много да чистят. Като свърши вахтата наминах да видя ко стана с моя договор,. Уж нов трябва за начало на рейса. Ми одрязали са ми стинките с 30 процента и са ми удължили контракта с 300 процента. Нема стане така. Почнахме пак преговорите. Да видим ко ше стане на края.
Дойде и дългоочаквания ден. Натоварихме първия товар ….ъъъ …опс…пасажери. Половин порция само се качиха. Щурат се позагубени из кораба ама има разни хора сложени по коридорите, дето ще ги упътят. На вахтата лудница. Телефони, аларми, прехвърляне на разни кранове и пак аларми и телефони….почнах да му свиквам и не ми пука. Поне най-накрая дойде един човек дето да обясни какво се очаква да правя по време на маневра и преход.  
Вече избутахме първото пристанище.



Дъжд, студ и леден вятър. Направо да ги съжалиш пътниците.

[

[rikitikitavi]

Второто пристанище.Турция. Кушадаси. Всичко четири часа престой. Ко успяха да видят за туй време нямям идея. Аз си спях. Третото пристанище.



Даже и кей намат. На котва и от там с лодки извозват желаещите. Пак на тъгъдък. Отделно голям студ и режещ вятър. Аз отново пасувах. Иначе храната търпи промяна в посока нагоре. Филипинската кухня е станала непреобладаваща в чиниите. Салатите си вдигнаха осезаемо качеството и даже и десерти ни дават. Разни пастички, сокчета. Абе глезотийки.
Стигнахме и Миконос.Пак нямат паркиинг и бяхме на котва. При това с пуснати двигатели заради течението. Иначе гледката направо е прекрасна.



Едни малки бели селца накацали на върха на стръмния скат.



Едни вулканични скали наоколо в искрящ черен цвят. Кеф е да се гледат. Ако обаче бяха оставили нашите пасажери пеш да се качат, със сигурност за цял живот щяха да го запомнят. Отплавахме и ….взехме да клатим и друсаме. Поне в кабината се усеща сериозно. Засега се държим прилично и нищо от масите не е паднало. То само това остана де.
 Направихме първото кръгче. Почнах да им хващам чалъма на маневрите. Пак сме на Патрос или както и там се нарича на котва. Оказа се,че риболова е разрешен от кораба. Даже ме пратиха да съм ловял и аз. Щото  се хващали …ципури. А де. Отидох да погледна. Трима ентусиасти имаха към кило рибки. Основно и само дребосък. Гопи, карасчета и перки. Е на тези им знам номерата. Взех едно ултра-лайт телескопче с 1-7 грама кастинг. Закачих му една 30 грамова тежест и на дълбочина от 40 метра имах невероятна чувствителност на кълването. Въпреки вятъра и течението. За час ми клъвнаха три рибки. Едно спари.



Едно костурче.



И една малка перка дето за стръв отиде. Рибките ги подарих на колегите гърци.Бяха много доволни. Явно ще си ги носят у тях. Аз пък съм много доволен от новия готвач дето прави рибите за обяд и вечеря. Специално му пратих „благодаря” по един от по-низшите готвачи.Ето и тайното риболовно място.



Следващото идване тук пак ще се пробвам де.
Минаха още няколко занимателни маневри и доста лошо време. Уж и стабилизатора работи и маха енергично ама току басейна тръгне да на търси из палубата. Добре още няма народ по нощите там. Иначе един смелчага се намери да се топне у басеина. На 18 градуса вода и на силен студен вятър. Все пак е последен ден от круиза му. Платил си е човека за басейн-ползва си го.
Почнахме и второто кръгче. На Миконос ураганен вятър, студ и вълни.



Забелязах един ентусиаст дето хвърляше въдица по кея ама само го изгледах и отидох една пастичка да си хапна.



Покрай пасажерите и ние намазваме по някой гъдел.
Пак сме на „рибарския „ остров. Този път хората повече. Рибките същите ама студа в повече. За час риболов хванах една гопа



Десетина спарита



И няколко дребни перки.

http://media.snimka....5464636.jpg?r=0

Ама туй дето съм се мислил,че като хващам много риби и съм рибар жестоко съм се лъгал.
Ето те товае рибар: майстор Яни.

http://media.snimka....5464637.jpg?r=0

Отишъл е човека риба да хваща. Точка по въпроса. Запалил си е дебелата пура, разрошил е мустака на вятъра и лови.Това, че е с огромни куки и на тях е нанизал по половин пилешка пържола, това че му е паднал водача на въдицата във водата, това че мисината му е като стара тел, това че му се сурка оловото и разни други неща са все подробности на които човек не е необходимо да обръща внимание. Ама майстор Яни хвана една рибка. Признах го за майстор( нищо,че рибата беше 100 грама, а изразходеното пилешко филе…400). Аз какво да кажа като цяло за риболова си. Изкарах толкова рибки, колкото общо изкараха всички останали колеги. Замръзнаха ми ръцете и ги оставих да наваксват. Снимах за албума и другия кораб на компанията

http://media.snimka....5464638.jpg?r=0

и нагоре към леглото за отмора. Ей къде е полунощ и трябва пак на работа да ходя

[rikitikitavi]

Първа нощна вахта сам. Вече съм се „изучил” и „учитела” ми отиде в другата смяна,че там много била тежка работата. Като за първа сериозна вахта и лудницата голяма. Гръмнаха три тръби с пара. Наложи се да спираме едната главна машина,че сме се движили много бързо. След два часа се наложи пък авариино да я палим,че се влошило времето. Е да ама тя като не ще да превърти. Добре,че нямам коса на главата, че да ми се изправи. Абе справихме се де. Врътнахме я малко таз машина. После се врътна и на въздух. Еле и съединителя зацепи нормално и даже всечки цилиндри си тръгнаха. После стенбай за пристигане дадоха. И там лудница. Дет са вика четири часа не се усетиха как се изнизаха. Та се наложи и малко да поустана да допопълня гориворазходните таблици.
 След това мое изпълненние получих заповед да се обаждам и да чакам началник да слезе за да прави той тези упражнения. От там нататака вахтите нормално си тръгнаха. За няколко дена се почувствах
вече на мястото си. Даже и на една вечеря се запознах и с помощник капитана дето ми е съвахтен. Почвам да се запознавам и с „екстрите”. Има си крю бар. Има си по малко там от всичко. И алкохолно и безалкохолно. Има си и даже свежа дамска компания за който ку е мерак. Абе един нормален бар си е. Отделно от това съм се хванал да правя експерименти с новата ми играчка. Снимам клипове. После режа, лепя, оразмерявам. Общо взето двата ми свободни почивни часа бързико ги запълвам. Ходих и на шопинг терапия на остров Родос. Е нямаше твърде много време….някъде 40 минути до отплаване….ама сварих нормално да се разходя. Следващия път ще е повече време.
Направихме още едно бързо кръгче.(три дена ни е малкия кръг, а четири дни е големия) единствено една нощна вахта се скапа регулатора на единия агрегат ама автоматиката си свърши работата. В този момент обаче излязоха едновременно и няколко фалшиви аларми и работата малко се поуплете ама накрая като дръпнах чертата се оказа че съм изкарал късмет. С грашни данни съм намерил най-вярното решение за критичната ситуация.
Стигнахме и Патмос. За последен път ще имам възмоьност да ловя рибки туки. След два дена сменам вахтата и ще съм в машината по това време. Закичих си камерката на врата , взех въдичка в ръка и хайде на риба. Много се каних. Още с отиването единия филипинец изкара към 250 грамова ципура. Браво на него. За съжаление това беше и най-голямата риба за деня. Имаше поне петнайсетина рибаря и всеки имаше максимум по 3-7 рибки. Този път се представих слабо. Не ми кълвеше и това си е. Имах всичко десетина кълванета и изкарах пет рибки. Едната отиде
за стръв, а другите за обща снимка.



Подарих ги на филипинците и ади нагоре. Сега имам риболовен клип да приготвям.
Смениха ми вахтата. Голям кеф. Ще се спи в нормални часове. Ама …настройка на вътрешния часовник пак трябва да правя. Щото бяш когато трябва да сънувам разни…..риби аз съм се ококорир. Е упорито се въртях три часа ама накрая се предадох. Реших, така и така съм буден, поне файда да има. Та позабърках няколко чипарета.
Все пак в сезона на сафрида се прибирам,а от предния курс съм назад със стотина чипарета. Трябва да се напълни кутийката ,че да има какво да се къса.



Възползвайкки се от новата вахта, веднага излязох на разходка в Кушадаси.
Улучих един студен,пролетен ден с един хубав умерено силен дъжд. Не,че ме спря ама накрая се прибрах с мокри крака. Магазинчета много. Цени сериозни за повечето стоки. Всичко е обърнато към потока от туристи дето се изсипва в този град. Видях два малки плажа, замътени от каналите дето се изливат в тях. Като цяло не ми допадна чак толкова много –само дет го хвалят.



Изтърколи се една седмица. Вахтите вървят спокойно и няма какво интересно да се пише. Понеже съм корабния химик и проверка от странична фирма ми правиха ама мина без никакви забележки. Разбрахме се с човека и даже писмо с инструкции ще ми прати да ми улесни живота. Времето все още е студено и духовито ама вече усърдно народа се топи в басейна. Основно пътниците са деца на към 14 годинки и малко японци тръгнали на екскурзия. Поне тези засичам като се придвижвам към работа. От друга страна в казиното, ресторантите и т.н. не съм стъпвал. Може пък други видове да се срещат.
В личен план малко ме изложиха очите и се наложи при един професор да ме водят. Преглед ми направи човека и диагноза ми тури. Вече официално съм „папардак” и трябва очила да си купя.
Заради очилата излязох от ново в Кушадасъ. В оптиката се оказа,че какви да е очила не ми стават. Само „маркови” ми пасват на лицето. Де ще ида поръчах си едни. Ама нали са си турци хората веднага намислиха някакви намаления,че се разминах отдалеч с първоначалната четирицифрена сума. От там уж на разходка ама то нищо не е отворило още. Върнах се до кораба и мярнах един хубав килограмов кефал да се скрива под барчето. Закачих камерката на една мисинка и я цопнах у водата между щтракащите се туристи. Демек и аз турист го играя. Ама само с една мисинка не става работата. Камерата се кандилка както си иска, врътка се кат пумпал и накрая публиката от световъртеж се оплаква. Все пак снимах първите си сериозни риби. Следващото идване пак ще слизам. Трябва да са вече готови пустите му и очила.
От там нещата може да се каже влязоха в коловози. С очите положението се задържа без влошаване. Риболова потръгна със стоплянето на водата. Започнах масово да вадя дребосък и постепенно „избутах от върха” най-добрия рибар на кораба. Все пак човека редовно вадеше по една ципура и си остана като най-добрия в големите риби.И все пак на последния ми риболов го сразих и по тази точка. Моята риба излезе с опашка и половина по голяма от неговата. Абе към 600грама да е била ама за момента е най-голямата хваната риба.
[

[rikitikitavi]

"]Завършвам разказа с едно по-подробно описание на една почти нормална вахта.

:-) ставане трудно в 3:45.
3:55 орити да се наврът всички мръсни дрехи само в една торба.
4:00бързане за работа,заварване на пълна пералня от моториста и уговорка да пусне после и за мен пералня и сушилня, че няма как да го направя аз.
4:00 здрасти на колегата и два часа нотис от мостика за подготовка за маневра.
4:12 обръщане на системите за готовност за пристанище.Разни там задбордни кранове да се затварят и запечатват.
4:16 искане от мостика за максимална скорост на два двигателя.Имало някакъв друг кораб и правим състезание , кой първи ще се добере до пилота.
4::22 пълен блокаж на телефона. Комуникация с вахтата чрез бягане,комуникация с мостика
чрез станция и архаичен телефон с манивела, един час готовност за палене на спрели машини и авариино търсене на начин да се изрита от леглото електроник енжинера да оправи телефоните.
4:40 подготовка за продухване на спрелите двигатели.
4:55продухване на двигателите и подготовка за палене.
5:00събуждане на стаф механика да идва да си пали машините,наминава сънен електрончика да ме изгледа кръвнишки.
5:15събуждане на електришана за маневра. Затъване в сметки за горива разходи,наличности и разни други в два листа. Идване на стаф механика и радост от нормално работещи телефони.
5:30 идва електришана да пали агрегат,точно в този момент мостика иска спрените двигатели да се палят.
5:31 палим всичко каквото трябва. Малко аларми и малко бягане за пускане на помпи.
5:32 някой ми е изпил кафето.
5:33 къта за правене на кафе е зает. Събуждам останалите за маневра. Предавам писаниците за горивата на бюрото на шефа.
5:45 народа пристига и почва да прави втора серия кафета. Аз чакам на опашката, потропвайки жадно.
5:50 мостика иска да почва да маневрира десет минути преди казаното време. Ама всичко е готово.
5:55 почва да прегрява мазута и се налага разни копчета да натискам.
5:58 преохладена е водата за баните и почват оплаквания от пасажерите. Авариино запускаме и втория подгревател.
6:00 почва да разсъмва на камерата. Виждаме вече нормално колко и кой комин пуши.
6:05 маневрата най после върви нормално. Успявавам да забъркам второ кафе.
6:15 стафа ме навиква отново за вчерашен пропуск на вахтения ми механик. След маневрата ще трябва да го извикам и да му предам навикването в обширен вариант.
6:25край на маневра. Спиране на машини.
6:30 народа се изнася.
6:32 почваме подготовка за минаване на агрегати на дизел.
6:35 най накрая сме закрепили топата вода.
7:00почват да идват следваща смяна за утрешна работа.
7:10 навиквам по задължение третия механик и го пращам проверка в рулевата да направи. Носят ми данни дневник да попълвам.
7:20 пристига камион за здаване на слъч. Правене на бърз бункер план.
7:30 приемаме шланга от камиона и организиране на хората за работа.
7:30 събуждане на всички несъбудени. Пак някои ми е изпил кафето. Правя си разтворим витамин.
7:32 паля котлончето да е подгрято за вахтата.
7:40 домашно мислене пет минути.
7:45 вахтата идва да си прави кафе. Закачаме шланга за слъчта и почваме бункероването.
7:55 оставил съм вахтата да си поема смяната. Аз с торбичка изпрани дрехи на закуска.
8:05 три твърдо сварени яйца,шепа краставички и малко кашкавал за закуска.
8:15 проверка какво е времето вън. Няма вятър ама е хладно.
8:17 катерене към кабината.
8:26 зараждане на идеята за разходка.
Някъде по трасето имахме още разни задачки ама забравих кога точно ги правих.

[snaiper.]

Круизният лайнер "Селесшъл кристъл" /Celestyal Crystal/, плаващ от Гърция за Истанбул, се удари с танкер в северната част на протока Дарданелите.

Има пострадали, съобщи специализираното интернет издание "Морской бюлетин-Совфрахт", цитирано от ТАСС и БТА.

Плавателният съд с 853 пътници на борда и 382-членен екипаж е пътувал от Миконос за Истанбул.

По данни на изданието в 01.25 ч местно време той се е сблъскал в северната част на протока с танкера "Пимлико" /Pimlico/, който плавал от руския черноморски град Туапсе към Малта.

И двата съда са понесли сериозни щети. Според наличната информация на танкера има повредени резервоари, както и теч на гориво, но мащабите са неизвестни.

От наличните сведения следва, че сблъсъкът е станал по вина и на двата кораба, центърът за управление на корабоплаването в протока е предупредил и двата съда, че има опасност от сблъсък, се казва в съобщението.

И двата кораба са на котва близо до полуостров Галиполи в Турция.

 

http://dnes.dir.bg/n...e-19386420?nt=4

 

 

 

 

Колега,надявам се,че не е твоя кораб...

[rikitikitavi]

Не е моя, ама е на същата компания.

[snuri]

на олимпия съм бил...месец...жалко че не сме се засекли