Я да пусна една рецепта тук за рибена чорба. И без това времето не става за риболов.
Моля бременните дами да пропуснат темата. Кадрите, която тя съдържа може да доведат до силни странични ефекти, обикновенно неприятни за съпрузите им.(разбирай авариини командировки към морето и тн)
Есента е вече тук. Духат вече няколко дена силни ветрове и се очаква първата зимна буря и първи сериозен сняг в страната. Решавам да се топна в последното лятно море. Все пак може и да не е лятно вече. Време е да разберем.
Ной, Обеден риболов. С отиването виждам колега, дето вече се гмурка. По това, че не размахва плавници при гмуркането ми става ясно-няма да си пречим. Аз съм се натъпкал предварително в неопрена още от вкъщи-духа и не смятам да влизам замръзнал. Взел съм и зимните ръкавици. Първо потапяне и студ. Водата здраво е изстинала. В плиткача няма никакъв едър живот. Само чучурини и попчета. На където и да погледнеш наредени попове от всякакъв вид. Залягам няколко пъти пред големия камък и ..никой няма. От там бавничко влизам на рифа отпред и .. отново няма никой.На този камък, на онзи камък. На полянка, две. Няма движение. Пробвам да изчакам и на самотните големи камъни на пясъчното поле(предния път от там минаваха)-и там никой. Ясно, остава да проверя буната. Колкото и да не обичам да се тъпча между рибарите.Навивам буя на ръката си да не заплета някоя въдица и се промъквам между кордите до камъните. Закотвям буя и пасаж от граци се блъска в мен. Явно рибата е тук. Правя няколко гмуркания на носа и виждам само гюмюши. Тъкмо решавам, че не е ден и риба няма да мине и минава пасаж с платерина. Рибите са дребни и забързани. правят кръгом на два метра от мен и влизат в дълбокото.Скрит съм много добре и съм сигурен, че не са ме видяли. Явно пътя им такка минава. Премествам се още 4 камъка на север и отново пасаж и отново се измъкват преди да дойдат пред мен. Връщам се за буя и го слагам от външната страна на буната. да ми е по-близо. Изтеглям се още малко на страни и на едно от поредните гмуркания виждам пасяща платерина. Заровила носа в пясъка и полека идва. Заел съм по-висока от нея позиция и имам въздух колкото ми трябва. Изчаквам я да си прави зигзагите и полекичка да ме наближава. Идва момента и на изстрела. Рибата завива бавно покрай моя камък. Натискам спусъка и не оцелвам. Стрелата се плъзга по гърба на рибата и се забива в пясъка. Продължавам да седя на дъното и да се ядосвам-една хубава риба (към половинка) ще има и ще я изтърва.
Както и да е. Продължавам ентусиазиран. Следващите платерини ги виждам отдалеч, но нямам въздух да ги изчакам. Качих се внимателно горе, няколко бързи вдишвания и преместване с няколко камъка в страни. Гмуркане и след секунди рибите идват. Отново изстрел от по-горна позиция и отново пропуск. Е да му се. .
Ново гмуркане и от нищото от високо и от към гърба ми идва едричка илария(към 300гр) Въртене на харпуна и изсрел от близо 3м. Улучвам точно гръбнака и първата риба е факт. Трябва ми поне още една да забъркам една чорба. Наоколо има доста едри рапани и на всяко излизане вадя по два и нижа ядките на кукана. Черупките остават за раците да си хапнат и те рапанско.Като няма риби поне рапани да хвана. Забжелязвам, че повечето риби идват от север и залягам срещу тях, постепенно предвижвайки се по буната. Отново пасаж с платерини. Този път са пет риби и аз съм на тяхното ниво. Изстрел и рибата е на кордата. Малко високо е ударена ама си я хващам. Станаха две почти еднакви. Отново няколко гмуркания и студа вече се усеща здраво през стария неопрен.
Треперливите движения са все още масажен тип, но скоро ще стане по зле. След засадата на излизане съм награбил вече 4 рапана и в този момент между мен и буната преминават забързани кефали. Големи сребърни и много. Рибите са по над килограм. Хвърлям рапаните и успявам да премеря последния. Изстрела е точен. Кефала е ударен в гърба, но стрелата се е забила в единия тетрапод. Кефала е още на стрелата и започва да се мятка. Опитвам се да стигна до него, но разстоянието е доста. В момента в който посягам рибата се къса и минава под ръцете ми. ИИИИИ.
Не бил моя. Докато раздишвам се засичам с колегата. Помахвам му да ме види.Да се знаем да не се гръмнем. И той гърмял по кефлите и пропуснал. ясно защо бягаха. Подминавам го и вече съм на другия рог. Още не раздишал и под мен потича река от половики кефали. Едни такива къси и дебели. Зарязвам раздишвенето и бързо се потапям .Рибите се движат много бързо и няма как да ги поведеш .Виждам вече края на пасажа и стрелям по една от далечните риби. Явно много далечна. Стрелата се отплесва от рибата и аз изпращам с поглед пасажа.
Вече треперя здраво. При залягане почти не мога да стоя неподвижно.Събрам още няколко рапана и отново се засичам с подобен забързан пасаж. Отново съм на повърхността и този път даже не успявам да се потопя.
При засадите в далечината се мяркат пасажи с платерини, но вече ми е много студено.А и на пръв поглед няма едри риби между тях.
Треперя здраво и се забързвам към буя. Събирам няколко щепи миди, един много боен рак(щипа ме поне пет минути) и към колата. На големия камък правя поредно гмуркане и виждам само една бомбарда. Все пак е вече наложително да излизам.
При колата вятъра се е усилил и събличането е много бързо. След броени секунди съм вече на завет, двгателя работи, а аз си хапвам курабиика.
Вече затоплен се отправям в къщи за следващото действие. Правене на рибена чорба. Имам от предния почти несполучлив риболов две заргани и една чучурина, а и в хладилника ще се намери някоя рибка.
Пристигам и изненада. Няма ток. Това не може ме спре, но се бавя. В бяняте е тъмно и миенето на мидите е някакси на изуст. Което на пипане е дребно...аут.
Такаа. Запрятам ръкави и почвам да се вихря из кухнята. Жената и детето са навън и мога да цапам колкото ми се ще.
Първо слагам тенджерка с вода да заври с лъжица сол в нея. Рака съм го пуснал в мивката да циркулира, а аз с рибата съм започнал чистенето. Разбира се водата завря тъкмо като се изцапах добре. Не е проблем вода поне има. Рака в тенджерата и след изчистване на още няколко риби рачето е готово.
Придобило е подходящ червен цвят. Оставам го да се охлажда и се насочвам към рапаните. Отново слагам да завира вода в тенджерката и в това време позамивам със студена вода ядките. Малко да поопада лигата и евентуални песъчинки. Все пак на кукана бяха набучени.
След завиране на водата(половин тенджера за петнайсетина ядки), пускам вътре рапаните и заставам до тях с часовник в ръка. Изчаквам завирането и пускам хронометъра. Отброявам 220 секунди и веднага заливам рапаните със студена вода. Готови са.
Време е да завърша чистенето на рибата.Няма какво да ме разсейва.След малко повече кръв и карантии,малко вода и малко цапане съм готов.
Разполагам с кило сафрид,платерина,илария,език,чучурина,две заргани. Трябва да стигне.
.Рано сутринта в 5.30ч.
