143 отговора на тази тема

[rikitikitavi]

]580грама. Вярно от уловистото ми чипаре вече нищо не ставаше и оловото ми също липсваше ама какво ми пука на мене. Взех следващото дребно чипаре и вместо стандартно олово за сафрид сложих 20грамово топче (друго нямах). Това въпреки всички правила се оказа невероятно уловиста комбинация. Кълването се усили. Вярно, че всеки сафрид оплиташе ама нали ми кълвеше. Бройките на хванатите от мен сафриди растеше бързо и дръпнах много напреде от колегата. Всичко хубаво си има край. Този път за края намекна един ураганен порив на вятъра. По палубата хвръкна де що има леко. И срещу нас започна да святка и гърми. Кораба взе да се сучи около котвата и с лекото олово вече не ми кълвеше. Наложи се отново да се качвам до кабината да взема дебелото чипаре със голямото олово. Пак потръгна работата ама доста по рехаво. Обаче изкарах и няколко пъти по две риби. Пред нас обаче ситуацията взе да става сериозна. Изведнъж светлините от брега изчезнаха. Светкавиците минаха около нас и леко утихналия вятър започна отново да се зсилва. На бегом пренесохме въдици, лампа и риба в инсенераторното и заваля. Порой. Гръмотевици, вятър. Огромно удоволствие е на човек да гледа това представление на природата от сухо място. Направих и една снимка на сафридите, защото калмарите и зарганите се оказаха някъде на дъното на касетата.

 

 

От там рибата в хладилника, а ние на заслужен отдих.
 На кея сме и лудницата е на ниво. Разтоварват кораба, бършим из машината, че можели на проверка да дойдат. После пристигнаха химикали. Което е добре, че от месец  нямахме вече никакви. Разбира се точно на обяд(докато си дъфчех пилето) дойдоха и части за агрегата. И тях мъкнахме. От там се обадиха , че се чакал още един продоволствен шипшандър да идва и излизането ми отиде на кино. Ама четвъртия механик и той напира за излизане и от там и аз намазах. Моето излизане е уредено от три до шест слетобед, а после е колегата . Имам три часа. До града изкарах на бърз ход. Колко са четири километра. Снимах една забележителност.
 

 

От там магазин от рода на Пикадили. Малко дребни неща за дома, някой сувенир и една печка духалка за топлене. Нещо нашите икономии правят и кой знае кога ще пуснат отоплението, а на мене вече сутрин ми е много студено. От там на Лидъла. Едно кафе да не съм без хич и обратно към кораба. Времето беше чудесно за разходка. Духаше вятър, валеше дъжд. Красота от всякъде.
 Прибрах се и дъжда се усили и вятъра се усили. Втората смяна излезе, а на мен са ми пуснали лампа на кърмата. Вечерях пица. От там се навлякох с все служебни дрехи дето имам и уж за риба. Вълните до кораба са към метър. Вятъра огъва пръчката, а дъжда тропа по качулката. Тинята се е дигнала от дъното и риба няма.
 Снощи късно дойдоха двама фитера и днес от сутринта са почнали ремонта на агрегата. Аз разбира се съм с тях докато мога. Основно дай туй дай онуй и незнам колко километра навъртях. За капак още части и материали дойдоха и вече сериозно ми се огъват краката. 18 часа е и аз се измъкнах и да ме търсят ме няма. Трябва и да се яде. Довечера от 24 часа пък сме на вахта отпочинали и свежи.
 Няколко дена твърде много зор беше. Сега малко като дядовци се влачим из машината и все сядаме и ставаме с охкане. За вахтата си намерих идеална работа. Притривам дюзи за агрегата седнал на меко и на хладно. Е и ходя да греба мазут от топлия сандък, да отменя по малко моториста, че отново бълва.
  16 часова вахта. …проблемите се струпаха накуп едновременно. Изгуби се някаде гориво за три дена работа на двигателя, отказа да работи автоматиката на котела, мазутния сепаратор реши да стачкува, на агрегата новите части се оказват различни от старите, гориво транферните помпи ми дърпат въздух и ходя постоянно да ги обезвъздушавам. От всякъде кофти новини. Работата е много сериозна и се борим да оцелеем. За мене най-зор е горивото. Опитвам се усилено да изсмуча каквото мога от танка и не става. Борбата е за литри, а на нас ни трябват тонове. Котела отказа да тръгне на автомат и през половин час един от вахтата се качва до него да гледа нивото на водата, а другия пуска и спира помпата. Единствено като добра новина е, че в толия сандък не блика мазут.
 Няколкото дена пеход до Дарданелите ми се сториха седмици. Уж сме на осем часов работен ден, а в кабината се завъртам за по едно спане. Машините се развалят по-бързо от колкото успявам да ги поправям. Отделно продължава работата с мазута, котела, агрегата,компресора.
 Разбира се капитана реши и да се тревожим. И то в един ураганен вятър.

 

 

(туй да се покаже вятър на снимка при толкова много желязо на снимката си е….вятър работа, ама се пробвам)
И това го избутахме.
Мраморно море и дрейфа пред Босфора мнаха в опити да оправим охлаждането на пустия му компресор. Този път ми помагаха всички. За четири часа изкормихме двата охладитела, измихме ги и ги събрахме. Разбира се крановете на морската вода не държаха и се наложи заглушки да поставяме. Голямо къпане с морска вода му дръпнах. После се разхождах с едно аквариумче в обувката и с течащ гащиризон. Разбира се компресора отново загрява. Довечера пак съм на него.
 Цяла нощна вахта борба с компресора. Оказа се, че вместо водна помпа имам празно място пълно с ето тези малки симпатични стриди.

 

 

Направо му идва на човек да почне да……. За капак някой ми беше охладил единия мазутен танк и трябваше да седя и да бая на сепаратора да отсепарира един много кофти мазут с относително тегло почти толкова колкото е водата. Как да е преборих нещата. Текат последни часове от прехода в Черно море и почват маневрите. На Азовско море отново събрахме де що чайки има около нас.
 

 

(на снимката са сигурно стотина броя ама нещо се сливат с разпенената вода)
Предполагам трицонка си хапваха.
Отново сме в Мариупол. Малко маневрата беше на две части с два часа котва между тях да изчакаме да се изнижат някакви кораби от пристанището. Захапах вахтата от 00 00 часа  и почнах маневрата за влизане. На кея почнахме горива да претачаме със някакви странни схеми от шефа. От единия танк да сме го махнели, че цапал. Уж другия не течал. А това, че на другия танк нивото се гледа с един маркуч и мазута го зацапва –не мисли. Щял съм да се оправя. В три сутринта шефа реши да сме вадели клапан на главния двигател. Не можело по светло-трябвало официално искане до властите да пишем и затова пари щели да вземат. Отиде до осем сутринта работата. Едвам гледах. От там малко закуска и лека нощ. На обяд се надигнах и отидох гориво да прехвърля  за да съм свободен да изляза в града. Тъкмо съм на средата на прехвърлянето  и ми идва шефа и ..да сме миели икономайзера. То представлява едни тръби с вода, навити в аспуха на главния двигател. Като работи двигареля от изгорелите газове топлим водата и правим пара без пари. Много работа е да се отворят всички капаци. Сигурно има 200 ръждясали гайки. После един трябва вътре да влезе (нали ми е обект и е много гадна работа- аз съм вътре). Да изгребе два чувала със сажди. После се мие с джета и всичко мръсно почва да пръска навсякъде. Разбирай на измитата и избърсана машина всичко сега е в черни сажди. За капак и кораба имаше крен и водата се изсипа не от където чакахме. Като посвършихме работата зарязах мотористите да обират последните гайки и да прибират инструментите. Време е да отида да се наобядвам и навечерям. То вече е седем вечерта ама чак сега има време.След хапването явно се отпуснах  и  ми треперят вече краката от умора ама трябва да сляза поне да закача тръбата и на дядо Мишо изрично да му кажа какво да направи. Щото сме щели да тръгваме уж сутринта и трябва всичко да е затворено.Заспал съм в девет вечерта, а в единайсет ми звъни отново шефа-къде била мръсната вода от миенето. Нищо не съм бил измил и разни такива кофти изречения. Даа за две денонощия ми се събра общо осем часа сън и ядене. Ще трябва пак да слизам в машината. След половин час се надигам и в полунощ съм на линия със някаква филия между зъбите. Имах още половин час мърморене и после почнахме главна машина за тръгване да приготвяме. Да я смажем и припалим. Както се казва време е да тръгваме. От Украйната видях …нищо. На два пъти излязох за минута на палубата, вдишах малко студен въздух с мирис на влажни въглища и толкова. Даже и снимка на стоманените блокове дето товарим не можах да направя.
  Още едно денонощие изкарах на режим три часа сън и осем часа вахта. Силите ми свършиха. Толкова бях. Щефа е учуден. Как така ми се е спяло. Нали оня ден ми е дал почивка от пет часа. И разбира се ми продиктува списък от триисетина задачи дето за три дена да ги свърша. Както се казва работата загрубява. Почват да ми минават мисли да си взимам куфарите и да си се прибирам. Мотористите вече сериозно мърморят от работата и заканват да си ходят и те. Дано малко улегнат нещата. Трябва да се приберем здрави в къщи. Както и да го погледнеш-кофти мисли за едно твърде ранно утро. По добре е да легна и да поспя нормално. Да се надяваме, че утрото(моето е 11:11 на обяд.) е по-мъдро от вечерта.
 Нов ден и утрото изглажда малко острите ръбове на проблемите. Работата пак е много ама след като се наспи човек и по- бива.
  Е човек две хубави думи да не каже и веднага го оборват. Вечерта преди Босфора след цяла нощна вахта здраво бачкане последва начало на маневрата. С огромно удоволствие се качих в 4 и 15 да си почина и десет минути след това ме извикаха да съм направил агрегата за маневрата. Щото те щели сигурно и третия агрегат да ни искали. Това, че два месеца караме на два агрегата е подробност. Отиде до шест сутринта работата ама и не съм пазил чистота. Като иска бързина-можем и така. След мен остана бая масло разлято навсякъде и купове мръсни и мазни парцали.
  Бункер на Истанбул. Това е добре да се види. Беше луда работа. Вечер. Вятър. Три барджи(5 000 тонни корабчета) завързани за нас. На единия борд подават мазут и дизел. На другия масло, туби и варели. Всичко се клати. Вълните блъскат по борда. Варелите повдиднати с крана се клатят като махало на гигански часовник. Въжетата с който са превързани барджите се разтягат като локуми и пращят на умряло. За капак има щурмово предупреждение и горивата и маслата се подават на максимална скорост. Всички се движим енергично в различни посоки. С една дума –лудница. После разбира се и маневра отлепих и една петчасова вахта-часа сме били въртяли. Така, че отново девет часова вахта и отново гледам като мишка в трици. Да спомена-електришъна и чипаре пуснал и лампа пуснал ама хванал само…нищо.
  Бурята ни удари здраво. Вълните заливат кораба.
 

 

[rikitikitavi]

]Според прогнозите уж от към гърба ни трябваше да е ама си е от към носа и леко от ляво. Вятъра е толкова силен, че човек прав не може да се задържи. Направо те подмята. Засега клатенето се понася ама като дойде момента на завоя , не ми се мисли какво ще става. Уж съм укрепил всичко из кабината ама то ще си покаже.
 В машината освен стандартните проблеми се оказва, че са ни пробутали към 15 процента вода с маслото за агрегатите (взехме два кубика уж масло-всеки сам може да си направи сметката). Жив късмет си беше , че го открих преди да го налеем на агрегатите. Точихме във варели, изливахме вода и все пак като краен резултат е, че масло за агрегатите за доливане няма. Ние пък трябва да доливаме по двайсет литра на ден. Май главната машина ще е спонсора и ша го примъкваме с кофи. Поне гориво вече има. Най-накрая да видя цистерните пълни.
 Достатачно проблеми и тревоги. Време ми е да се отпусна малко.
И да си помисля за дома... Наздраве момичето ми… Обичам те!

 

 

 

…………………………………
Нощната вахта си беше борба за живучест. Блокира автоматиката на котела, блокира автоматиката на топлия сандък. Постоянни проверки и пълнене на ръка. От клатенето не може да се види реалното ниво. Алармите свиркат. На сепаратора му изби маслото. За черешка на тортата бурята даде всичко от себе си от три сутринта до към седем. За спане няма как да се говори. Лежиш по корем и се държиш да не се търкаляш из леглото. Всичко се клати и подскача, трака и скърца. Добре влязохме между островите и нещата вече добиха нормален вид.

 

 

Не е като да не клати ама се ядва. А и вълните я имат три метра я не.  Не е добре обаче, че островите са на рядко и между тях ни удря бордово здраво мъртвака. Вече второ денонощие се клатим много здраво и ни писна да не можем да си отспим. А прогнозата е отново за лошо време.
  Бурята отново се засили ама този път изкарахме късмет. Завъртяхме завоя и сега е по кърмата ни. Което значи, че клати колкото да се сещаме за нея. Ние пък се метнахме здраво на работата. Аз си сложих тапи на ушите и се наврях да си направя най-накрая един комплект дюзи за агрегата. Свърших ги и направо на агрегата за смяна на дюзи. Ама машината нагрята на 67градуса. Изпогори ми ръцете. На гърба ми пък бучи работещия агрегат и топли здраво при това. Моториста пък в това време чисти. Имаме списък с 12 места за чистене. Мърмори ми постоянно, че двама по-лесно чистели. Аз си правя оглушки. Щото моята работа изостава. Имам край на месец да приключвам. Инвентаризации да правя. Горива да отчитам. Отново проблеми с тези горива. Оказа се, че имаме към 40 кубика мъртъв обем във всеки голям мазутен танк.
 В цялата гъчканица и работна лудница се събрахме на по бира  и на по две чинии със пържени морски котки. Електришъна отново ги беше направил на ниво. Оказа се, че с повечко лимон и на мене ми харесват на вкус. Отделно се приготвяме за котва. Ще сме към десет часа на котвата. Да видим какво ще ни даде Нептун.
 Още докато заставахме на котва и се показа поредния проблем. Въдушния компресор отново губи някъде охлаждането. Само, че няма как да го разглобя. Пред маневра сме. Остава ми работа за пристанището.
 Пуснахме лампата, погледнахме зад борда и се хванахме за главата. Вместо онова бистро море от предния път сега сме в река. Водата по цвят, клечки и течение по нищо не отстъпва на Дунава. Бяхме чули за порои и наводнения във Венеция и явно и тука е било така. Както и да го погледнеш отврат ситуация за риболов. Все пак може и да са останали някакви риби. Логично е да е разделена на слоеве водата и на дъното морската вода да е по-солена и по-бистра. Там и почнахме да търсим риби. Адаша по си пада по калмарите и затова все с калмарки почва тестовете. Разбира му той и съвсем скоро сефтето е на линия.
 

 

Готин калмар. Какво прави в тази тиня не е ясно. Извадих и аз калмарката ама докато разпиша поне едно изкарано чак на палубата ме дръпнаха напреде с бройките. Закачих три ама най-много до пъвърхността успях да дигна единия. Ясно. Хайде до кабината за следващата въдица. Бях навързал едни двойни куки на 0.50мм мисина. Взех ги и ги понабучих на един сафрид, леко олово и на дъното за калмари. На калмарките леки и дразнещи почуквания без нищо да се закача. Колкото и да не вярвах на сафрида ми удари нещо. Засякох успешно и лебедката спокойно взе да го вдига.То животното малко странно се тръскаше и определено не беше калмар. Малко преди повърхността нещото даде ряз към дъното, аванса леко отпусна и линията олекна. Вадя- мисината отхапана. А даже и не го видях. Хайде пак до кабината за всички въдици и стоманени поводи. Наредих ролката с половин гопа, лебедката със сафридче, единия спининг на пипалца на малки куки на дъно и един спининг на чипаре с пилкер. Половината кърма е с мои въдици. После почна едно хубаво равномерно кълване. Ама само на моите. Първо лебедката се реваншира и изкара една змиорка.
 

 

След това на пипалата се хвана един сафрид. На пилкера се редуваха сафриди и калмари.Колкото и странно да беше на чипарето имам само една риба и то меджит. В това време адаша продължаваше с калмарите (ама повечето на моята въдица ги хващаше). Също ми асистираше на моите въдици, че не сварвах. Добър екип се оказахме.Изкара и една голяма сепия.
 

[rikitikitavi]

След това един октопод. Е той избяга ама го видяхме и му го броим. Следващия удар на лебедката беше един доста голям калмар. Набучил си едното пипало на голямата кука и идва. Малко след това ми клъвна нещо сериозно. Наложи се кеп да носим. Извадихме всички наредени въдици за да освободим място за борбата. Отново змиорка. Докато пуснат кепа рибата се въртеше като тирбушон непрекъснато. Взех да се притеснявам да не прекърши стоманения повод (бях вързал един уж по-дискретен ама много тънък за такова зверско натоварване). Как ли не надигах и не пусках главата й ама не. Не се спря. Кепа се допря до водата. От четвъртия опит я навряхме вътре. Този път победихме.

 

 

Ама много охранена. Отскочих за кантара и цифрите показаха 1.8кг.

 

 

После имаше още две змиорки като едната на ролката(там съм с едни огромни куки и тези малки змиорки няма как толкова да си отворят устата, че да ги лапнат) и няколко сафрида и  гопи. Като цяло самотни риби. Единствено калмарите показаха присъствие ама капризничеха много. Що рибки си откраднаха от дънните въдици. Като най- успешна въдица се оказа малко чипаре с куки 9ки и с малък пилкер на него. На тази въдица и аз закачих октопод. Близо половин час ми залепяше пипало за пилкера на две педи над дъното и после го пускаше. Така поне петнайсет пъти докато улучи куката.Този беше и по- едър и по-здраво закачен от предния. Докато фитера дръгне за кепа и една вълничка му помогна да се откачи.
 Риболова си беше много добър. Особено отчитайки отвратителното време и мътната вода.За вечерта хванахме сафриди по 300-400грамови, калмари 400-800 грамови, гопи като сафридите големи, един гигантски меджит, змиорки, сепия и октоподи. Голямо разнообразие.
 

 

Понапредна времето и стана среднощ. Поснимахме се с улова.

 

 

После вахта и към края и трябваше да подготвям машината за маневра.
 

 

[rikitikitavi]

 На пристанището с компресора се занимавах. Пусто му и охлаждане. Отиде до 18:00 часа докато го преборя и излизането ми отпадна. Магазините затварят в 19:00 часа, а пътя е минимум 45минути пеш. Бях се и изморил здраво. Така, че вечерях един чудесен винен кебап с мек хляб и си легнах. В 22:00 часа вече отпочинал се отправям на кърмата за риба. Вънка студ на кутийки, а термометъра показва 9 градуса. Има и лек вятър. Колкото да пронизва. Пуснах по една дънна на всеки борд на сафридче и реших да търся калмари или сепии. Половин час никакво внимание от никъде. Никито се врътна, пусна една дънна и отиде на топло. Малко след това на калмарката имах хубав удар. Не се закачи. Отново заметнах и прекарах там калмарките и отново удар. Този път успешно. Тежи. Едвам го вдигам към повърхността. През цялото време си мислех, че октопод вадя. Излезе голям и тлъст калмар. За капак, закачен за единия плавник. Едвам успя макарката да го изтегли на борда.
 

 

Кантарчето го показа на 720 грама.
 

 

Ентусиазирах се. Повече не ми чукнаха. На дънната от страната на морето сафрида ми е нападнат от охлювчета.
 

 

Те Италианците ги продават в магазина и са бая цифра ама някакси не изглеждат много апетитно. На другия борд някой ми отмъкна рибката. Веднага и двете въдици ги наредих една до друга и аз се наредих до тях. Вятъра обаче духа в лицето ми и като добавим студа става ъъъ много хладно. За късмет удари на ролката. Изчаках да развие и засякох. На повърхността се показа една хубава и едра змиорка. Направи някакво странно извиване и се откачи. Как успя….е не била моя. Звъня на адаша да се домъква и да носи кепа. Половин час никой и отново удар. Този път на другата въдица с многото куки. Пак съм сам. Викам силно вацмана да идва на бегом. После донесе хвъргало, върза кепа и вдигнахме успешно змиорката. Излезе 1.2 кг. Отново пуснах въдиците и даже извадих едно чипаре да пробвам. Никой. Мина полунощ и реших,че толкова риби са ми достатъчни.
 

[rikitikitavi]

]Прибрах въдиците и тогава и Никито се разписа със змиорка. Сестричка на моята. Прибрахме и нея в камерата. По цени в супера(инфо от тези дето излязоха) змиорката е 18 евра килото, а калмара 14 евра. Имат риба, а какви зверски цени са сложили. Прибрах се въпреки, че даваше нишан, че ще кълве до сутринта.
 Вече е 1:30 и не ми се спи. Пусто му и съм свикнал да съм на вахта по това време и като съм на работно времена пристанище ми се разбърква здраво съня. Я да отида да видя каква изненада е направил готвача за нощна закуска. До хладилника не стигнах. На масата изкарана тенджера с винен кебап. Хляба пък е мек като кифла. Малиии, че е вкусно. В кабината пък съм си пуснал печката и вече тампературата е цели 26градуса. Екстри от всякъде. Както и да го погледнеш. Сега отивам да натискам възглавницата, че от 8 сутринта съм на работа.
 Края на месеца е. Правим какви ли не неща едновременно. По моята част сепарирам масло на единия агрегат, че белким влезе във норми. Свалям максимални налягания на втория и чистя горивни, маслени и въздушни филтри на третия. А и масло на регулатора му сменях. И онези дюзи дето ги свалих взех да проверявам коя става за работа. И разни анализи на работна вода.
Отново се събрахме за по бира и на пържена змиорка. Оказа се, че змиорките са два вида. Вероятно саргасова и средиземноморска. Саргасовата е по-хърбава с по-крехко месо и почти без кости. Другата е по-дебела. С месо като на костур и с арматура дето всеки карагьоз би изпднал в тиха завист. За себе си мога да кажа, че съм ял вече. Ама дали ще повторя е малко съмнително.
 Отново имам задачи по агрегатите. Сега имам разкеп да снемам. Разбирай с микрометър се замерва колко се огъва коляновия вал. Бая въртене на агрегата на ръка е и е доста трудоемка работа. В такава ситуация моториста ми е първа сила и са два часа свършваме. Ама моя моторист взе да мърмори. Много било трудно да се върти. Що масло не съм му сложил. Ама що в тази посока. Ама що…… и аз го изгоних. Не стига ми мърмори постоянно като си пием кафето ама и като работим. Много ми дойде. Останах си сам да си въртя и да си бърша и да си меря и да си пиша. Почти четири часа. Отдавна не бях побеснявал толкова. Ходих червен като рак един час след като си взех хладен душ. Налага се да се промени доста отношението ми към колегата ми. Да видим. На вън е невероятна красота. Само да и се наслаждава човек. Без думи.
 

 

 Отново имахме дегустация на морски продукти. Минава електришана и ми показва това.
 

 

Били десет калмара във вид удобен за пържене. Та сложих две бири да се охлаждат и след час си откраднах един фотос.
 

 

После се събрахме няколко души и кой с лъжица(капитана),кой с вилица(шефа и електришана), кой с ножче(аз) или клечки за зъби(фитера) обърнахме внимание на пържените калмари поляти с лимонов сок и малко зехтинец.
 Последния ден от прехода през Средиземно море ни изпрати във слънчево време и прекрасен залез.
 Вечерта наближаваме Дарданелите и в два посред нощ изненадващо почваме маневра. Щели сме котва да хвърляме до сутринта. Направо като подарък за рожден ден го почувствах. Сравнително бързо(само за два часа) пуснахме котвата и в 4:30 вече се бяхме наредили на кърмата в очакване да се сберът рибите и да почваме да ги хващаме. През това време наредих две дънни с големи куки и със сафрид на куките за нещо по- борбено. Нищо не се сбра. Остана ни последния вариант. Да пробваме има ли дребни дънни риби. Малки куки, парченца калмар и дъно на 60метра под нас. Поне течението беше слабо. Няколко минути отпускане и достигнах дъното. Веднага се показа, че съм налучкал печеливша комбинация. Слаби почуквания поради разтягането на мисината и риба.
 

 

Добеее. Ама това дето не усещам добре кълването ме дразни. Сложих плетено влакно и нещата се наредиха. Като взеха да къват разни риби. Докато стигне дъното стръвта и удар до десетата секунда. И все едни много сърдити и с добри размери риби се хващаха. Пръчката се огъва на дъга, върха се тресе здраво, яки забивания. Много често се налагаше да се надига рибата само с пръчка, а макарата само да обира охлабеното влакно. Аванса също проскърцваше редовно. Хванахме ивичест костур, спари, морска каракуда, розов карас и малки гопи.
 

 

[rikitikitavi]

]Размера на рибите беше между 250 и 450 грама. Невероятен риболов. Рибите бяха толкова гладни, че даже за минути оглозгваха и големите рибки подадени на дъното. За два часа покрихме дъното

 

 

В седем часа спря кълването. Отразихме по още една рибка и в седем и половина се наместих на масата да закусвам пържени филийки.
 После имахме преминаване на Дарданелите. Като ни метна един насрещен вятър. Като ни запра един дъжд. Сякаш през врата минахме от лято на есен. Понеже вятъра е северен има надежда да е затворен Босфора. Ама ще видим като пристигнем.
  На Босфора ураганен вятър и скрънзлив капитан. Само и само да не плати за котвено място, стояхме десет часа на маневра преди да влезем. На всеки двайсет минути даваме ход за малко и пак стоим. То бива ама толкова ….уфф. И риболова пропадна. Докато съм почивал са дошли някакви господа да ни проверяват какво точно масло сме получили за агрегатите. Ама се оказало, че масло май нямало. Само емулсия и морска вода.
  Като преминахме празнувахме ….ами май Мишов ден. Щото моториста се казва така. Извадихме от прясната риба. Моториста, фитера и електришана чистиха два часа риба. После готвача се бори да я пържи. Стигна за целия екипаж. Вкусна си беше. Явно не била толкова малко колкото ми се струваше. Та отпразнувахме го. 
  На вахтата пак притеснения. Изби помпата дето прави вакум на изпарителя дето ни прави прясна вода. Съответно спряхме изпарителя ама сме на ръба на възможностите на охладителите на главния двигател. Поне този път аварията не е в моята градинка. От тези маневри не мога никаква работа по компресори и агрегати да свърша. А се трупа.
 Днес успях да се изхитря да си направя разкепа на другия агрегат. Този път моториста помогна. Ама си е туткава работа наместването на тези магнити. Докато приключа и вече станало аха време за здаване на вахта. Ама трансфера на мазута също чака. Все пак почти на време успях.
 Отново се тревожихме. Вънка вятър, студ и се смрачава. Никой не знае какво точно да прави. Почваме по задачите си ама днес нямало точно по задачите да действаме. Общо взето постудувахме малко. Помотахме се час и се прибрахме. Почти по тъмно мина едно делфинче да си поиграе малко в дирята на кораба.
  Маневра за минаване на Керч. Отново е в началото на моята вахта и отново съм вързан да не мога нищо да свърша. Все пак отчетох дейност. Писах документи. Трябвало всяка проверка да била написана в корабния дневник. Че преписвах от другия дневник. Един час ама го направих. Най-накрая да видя всичките си документи попълнени навреме. После ми изби гориво на неработещия агрегат. Както и да я погледнеш лоша работа. Горивната помпа изтърва. Ходих търсих и засега имам стара такава помпа. Ама дали ще стане за работа не се знае.
  В машината като мине човек край мивката го удря в носа остра и задушлива миризма на…..абе забравени умрели риби. Ходихме да търсим какво са забравили чистачите на риба оня ден. Засега сме открили само люспи. Изхвърлихме ги. Дано да е от тях.
 Отново сме в Мариупол и този път имахме разрешение за излизане. Една малка подробност. Само вечерта можело. Ами аз като не си падам по питейни заведения с розова консумация какво да правя в това тъмното и студеното. Останах си на кораба. Сутринта почнах охладителя на другия компресор. Ама бригадата беше от мене и мене. От време на време се мяркаше моторист и толкова. Отделно ме дърпаха агрегат да разработвам. Едвам в 17:00 часа приключих и то защото фитера мина и удари едно рамо на финалната права.
 Отново ми се размина пустото му и ходене до супермаркета. Като се замисли човек на какви малки неща се радваме. Вчера ми купили една малка кока кола. Много и се зарадвах. Дааа. За сметка на всичко това отново аз обрах маневрите. И отплаването от пристанището и маневрата на Керч. Азовско море ни изпрати с първата си зимна буря. Вятъра беше ураганен. Даже и хубава вълна дигна, че и клатеше.

 

 

Хич и не ми мина през ума да се показвам навън. Каквото се вижда от илюминатора-такова. На Керч канала на завоя явно капитаните ни отърваха кораба и позаорахме здраво в тинята. Ама минахме без проишествия при нас.
 Пристига моториста в моята кабина и вика-кофа имам ли. Ами имам. Айде тогава за риба да ходим. Абе каква риба посреднощ, на ход, в бурята. Ами имало информация за разсипана по палубата риба. Екипираме се. Взимаме по едно фенерче и за риба. И кофа взехме де. Среща ни капитана-накъде сме се запътили с тая кофа. А де. Ако кажа и няма риба, кофти. Ако не кажа пак кофти. Викам по тайна работа. Пита подпитва ама удържах и не казах. На палубата студ и тъмнина. На едно място се виждат рибки.

 

 

Имало значи и не са ни метнали. Количествата обаче споменати в съобщението и видяни в момента не излизат. Явно докато се е виждало чайките са поработили по почистване на палубата. От тук и от там все пак събрахме малко.

 

[rikitikitavi]

]Колкото една захранка да забъркам за следващия риболов.
 На нощната вахта ме събори някаква настинка. Ама няма как вахта трябва да карам. Натъпках се с прахчета и хапчета и три часа ги изкарах в усилие да стоя прав и да карам краката ми да ме предвижват крачка по качка до задължителните точки от вахтата-сепаратори, агрегати и още няколко места. След един сън вече бях що горе добре. Леко като махмурлия се чувствах ама не се клатих като вървя. Е работата само това чакаше. Горивните помпи дръпнаха въздух и трябваше да ги обезвъздушавам. После заби охладитела на агрегата. Пали нов агрегат. Спирай стария. Отваряй охладител. Вади от там пасажа с хамсия дето се е натъпкал по дупките. Затваряй охладител. Пускай сепаратор за мазут, за дизел. Затваряй маслена цистерна. Опитвай се да спреш капане на една тръба. Прехвърлай мазут. После ходи мери всички горивни танкове, че утре има бункер да се приема и трябва бункер план да се прави. Между временно пали агрегат да се разработва и го проверявай през десет минути дали е там. И стана 17:30. пак час и половина отгоре на вахтата отиде.
 Малко описание в стил при нас е весело: В 11:00 часа ме събужда тресенето от задния ход на двигателя. Явно сме минали Босфора и хвърляме котва. А веднага след котвата почва бункера за който отговарам. Все пак при този капитан хвърлянето на котва обикновено се проточва. Тоест имам достатачно време да изям поне една супа и чак тогава да се мятам. За обяд готвача е приготвил шкембе чорба и някакви апетитно изглеждащи меса. Лошото е, че докато изкарат чорбата и времето дето ми е отпуснато свършва. Гледам фитера нагъва едно шкембе на бързи обороти и то с гащиризон облечен. Значи бункера вече се връзва. Мятам се на шкембето. Ама е хладко. Време за стопляне нямам. Наръсвам люто, сол и чесън. Олапвам го за две минути  и излизам да видя как е навън работата. Единия бункер вече захожда. Хуквам да отварям кранове. Първо в машината. Там ново двайсет. Изпищала е цалата ни мизерно-малка автоматика и дистанционни показатели дето я имахме. Маневрата са я изкарали на бягане из цялата машина да следят параметрите. Аларми никакви няма. Електришъна се е заровил в едн табло с платки и там от време на време нещо пресвятка и припатква. После отивам в тунела да направя едно бързо патешко ходене до средата му и обратно. После да замеря началните нива на танковете. После да изкарам парцали и да проверя сложени ли са тапите на шпигатите. Оказа се, че първото корабче само масло ще ни дава. Ама на другия борд е вързан вече слъч бункера. Няма хора и аз се намествам да пазя тръбата от разливи. За няма и час се здава маслото. Този път първо правим проверка дали са ни дали масло или вода и тогава пускаме да си ходи барджата. Продължаваме да даваме слъч. Четвъртия механик ми е леко сърдит. Спрял съм му бил парата за подгрев. Пратих го да се разбират с шефа. Аз такива заповеди имах. Да не стоя без работа се мятам да свалям капаците на тръбите. После да изсипвам, с фитера като помощник, кофа химикал за по-добро качество на горивото. Уж. От там следам как един помощник капитан бяха на зиг-зак по палубата. От няколко приказки и разбира се от още няколко бягащи научаваме, че от брега са ни казали, че имаме разлив на масло зад борда. И идва инспекция на борда да разследва. Старпома с фото в ръка обиколи целия кораб два пъти и снима ли снима. Ама масло у водата не видя. Проблем. Къде ли е този разлив. При нас паника ама организирана. Забърсваме до блясък бункеровъчните, допопълваме дневника, бършим из машината. Въобще правим всичко направо перфектно. Разбира се и капаците на тръбите трябваше да завия пак. В това време времето почва да се влошава. Вятъра се засилва и едни черни облаци покриват небето. Няма какво да правя повече и отивам едно кафе да изпия в машината. Там електришана е с три крачки назаде и две настрани от решението на проблема. Платките разхвърляни около него са се увеличили. Даже и кафе не ще да пие. Направихме му и даже това не можа да го накара да се измъкне от таблото. Стана 17:00 часа. Няма какво да правя и се качвам в кабината да чакам там бункера. Е след десет минути вече е пристигнал. Аз съм от часове готов с крановете и чакам спокойно. Върза се кораба и аз като един отговорен за това механик отидох да меря наличното гориво по чуждите танкове. Хората са напреде с техниката. Имат си електронна рулетка и не се цапат като мерят. Завидях им. После ме замъкнаха на мостика човека да си сметне горивата. Там още повече им завидях на хората. Всичко ново. И все електроника от ниво. Малее. Пред този кораб нашия изглежда като намерен в пустинята. Почнах да чакам. Гледам да не преча ама все надничам да не напише нещо невярно. Всичко беше вярно ама колко време го писа само. И при това компютъра смяташе всичко. Отиде час и половина. През тоза време хората вързаха и двата шланга и зачакаха. Тоз дето пишеше малко сноб взе да го дава. Не пожела да ми разпише и попълни документите на компанията ни, че бързал. Ама искал с шефа да говори. Хайде сега на нашия кораб. Шефа го отведе да се оправят. Отиде още час и нещо в чакане. Ама времето се развали. Духна ураганен вятър. Добре се бях екипирал с шапка и все дебели служебни дрехи дето имам. Те са ми с три номера по-големи и се спъвам постоянно в панталона, а на шубата съм и навил ръкавите ама това ми се полагало.Поне не беше ледено времето. Ръкавици почти не бяха нужни. Стана сумай ти и часа преди да се стигне до съгласие за документите и да се почне с бункера. Налягането в тръбата се дигна само до четири килограма опреди да пробие мазута. После бърза проверка дали всичко е наред. После замер на танковете дали отива където трябва. Веднага след това пуснаха и дизела. Айде да се движа енергично в другата посока за да видя дали отива където трябва. На всяко влизане в машината хвърлях шубата че завирах от нея и на всяко излизане я обличайх и шапка даже слагах. Дизела го прехвърлиха за няма и половин час. Меря- излиза три кубика повече. Шанс да са ни дали в повече е нулев. Докладвам на шефа. Човека е доволен. Намерило се е онова дизелово гориво дето изчезна преди две седмици. От там отново мерене на мазута. Единия танк повече гориво си взема. Консултация с книгите на какво ниво трябва да го спра. Шефа е за тази цел. Да даде границата. Вече горивото в този танк е почти половин метър. Трябва да спрем бункера да отида до крановете да затворя каквото трябва и пак да пуснем бункера. Правим се на тактични и не спираме чрез аварииния стоп, а молим отсрешния вацман да пита капитана. Имам още много място в танка и затова не съм притеснен от времето. Бункера спира. Оправям всичко. Отново пробиваме тръбата с горещ мазут(в случая топъл) и тръгва. За още половин час и вече продухват с въздух. Дали са всичко. Този път мерим в тъмното двамата с шефа. Все пак е много важно. Пишем после смятаме. С нашата тиня по танковете е много трудно да знаем какво точно и по колко имаме. Правим едни сложни сметки какво е трябвало да изгорим. Какво ще е останало. Какво едва се мести и още няколко подобни и би трябвало да сме получили всичко. Оставям хората да разкачат търбите. Аз има кранове да възстановявам. После трансферни помпи да обезвъздушавам. После да ходя до тунела. От там да помогна на фитера да прибере тапите по шпигатите и да почистин бункерните и да махнем инстументи и рулетка. Вече е двайсет и два и нещо си часа като се качвам на кабина. Ако легна и ще откъртя много дълбоко .След час обаче съм на вахта. Събирам сили да седя на стола и да се правя че чета книга. Все пак опънах гръб за десет минути. Телефона дрънчи много енергично и на третото звънене се надигнах. Всички мускули ме болят. В трапезарията ми е завит обяда и вечерята. Грабвам парчето пица, стоплям го леко за двайсет секунди и слизам да взимам вахтата. Там работата сериозна. Аларми пак нема. И горивото по цистерните е на свършване. Пускам моментално сепараторите. После с куцукане правя обиколка из машината. Параметри имам да следя. После мина цяла вахта в сепариране на мазут и дизел и допълване на котела с дизел и обикаляне да се следят параметри. В 3:30 ми звъни енергично телефона. Вдигам . Какво ли има пък сега, баш към края на вахтата. Помощник капитана-може ли да сме намалили скоростта. Много бързо сме се движили и нямало да стигнем до точката на капитана в казаното за това време. Теглих му една мислено и му казах да предаде на старпома да се разбира с втория механик след петнайсет минути. Аз си избутах до 4:00 часа и се качих най-сетне до кабината.
  Огромния преход от три дена до Италия мина в ремонт на турбината на единия агрегат. Този път работата беше часовникарска. Шефа всичко по-финно сам си го прави. За мене остана чистенето. Ама да се изчистят всичките тези лопатки от нагара само с една четка за зъби и една дървена клечка-дълга работа придружена с много обелени кокалчета по ръцете. Аз си преброих десет обелени на двете си ръце. Неприятно е.
 Наближихме и стана време да се обърна внимание на сухия хляб дето си го събирах филия по филия всеки ден. Нароних го аз. Колкото е възможно. После нарязах и хамсията. Получи се нешо обещаващо.

 

 

От там си взех една бира и на гости на електришана. Докато си приказвахме-месих. За няма и час се получи пластелиниобразна събстанция със много добър аромат на риба. Ама малко суха идваше. Веднага отворих една консерва с риба тон за салата. Всичкото олио от нея и малко от съдържанието отидоха в кофата. Това беше. Получи се каквото се надявах да стане. Остана да проверим дали ще го хареса рибата.
 Италия. Кофти ден. Събудиха ме горива да меря. Тъкмо бях заспал от нощната маневра. После ходихме още три или четири пъти пак да мерим горива. И химия на единия танк наливахме и после шлангове с въздух опъвахме и като стана късния следобед ме пратиха да си довършвам помпата. Като цяло излизането ми на разходка пропадна. Остава риболов. Вън обаче е духнал ненадеен за мене вятър със невероятна скорост. Като вървиш и залиташ от него. А на маневрата вечерта какво спокойно море си беше. И тихо. Все пак надеждата умира последна. Надявам се змиорките да са тук. Нареждам въдиците. Намирам едни въжета уж на завет навити и си полягам на тях. Вятъра засилва и кораба почва да се клати осезаемо от него. Активността на рибата клони към минусова. След няколко часа настървявам малките охлювчета. Почват здраво да ми нападат рибките. Вятъра през това време се завъртя леко и завета се стопи. Адаша се върна от разходка и ме изкомандва лустра да има. Калмари щяло да има на това време. Колкото и да не ми се вярваше първо се врътнаха няколко заргани и малко след това изкарах първия и най-големия и единствения за вечерта за мене калмар. Адаша и той се включи успешно. Повечето калмари не успяваха да се закачат добре. Явно вятъра твърде много лашкаше мисините. Накрая на мене ме писна да ме подмята вятъра и се прибрах на горе. Моментния резултат беше това.
 

[rikitikitavi]

От змиорките само един удар. Успя да се навре в дупка и се наложи да скъсам. А колко мерак и старание хвърлих на тази захранка.
  Малко преди да потеглим на обратно се наложи да сляза на брега да подам една бутилка с фреон. До кораба във водата гледам един огромен пасаж с много малки рибки. Някъде размер на клечки за зъби. Опитах се да ги поразгледам. Какво да видя. Зарганки. Стотици. Дааа. Хората и детска градина за заргани си имат. Ето какво кара калмарите да се въртят в пристанището.
 Тръгнахме наобратно и работата се изсипа като лавина на нас. Като за начало на маневрата замалко да се запали машинното.  Имало е дим, искри и даже малко пламаци. Все пак са го овладяли и без пожарогасите. После всичките сигнализации и аларми изчезнаха и си карахме така. Като цяло кофти вахти. Имаме и много за чистене и за ремонтираме. Наложи се да посръчкам с думи моториста ми и между нас се изостриха изведнъж нещата. Абе неприятна работа. Не трябва така да се прави. Големи хора сме ама не ми издържаха нервите.
  На вахтата ми вече има пълна тишина. Чувам си чак мислите. Не си говорим с моториста и все едно не се виждаме (е то беше само за една седмица. После „оня „ почна всичко от начало все едно не сме си …..казали. Здраве да е). После маневра почна –пристигане на Босфора. За наша голяма радост точно след час спряхме на дреиф. Със готовност за половин час да запалим двигателя и с разрешение да минаваме Босора след двайсет и пет часа. Тъкмо шефа и електришана се качиха да спят. Пуснах дизелния сепаратор и чаках да ми свърши вахтата и звани телефона. Капитана ни-бързо да сме палили машината. Викам ок. След половин час сме готови(нормалното време за подготовка е един час). Разсърди ми се. Не можело така да му говоря. Шефа да му се обадил, щото работата била спешна. Ами предадох съобщението(явно капитана не знае как се работи с телефона) и от там на спринт да приготвям колкото се може по бързо. За десет минути направихме с шефа почти две трети от нещата. Капитана пак звъни. Свободна машина. Вече не му трябвала маневра. Всички бяхме в недоумение. Та пак се обади шефа да пита. Имало било кораб дето се бил насочил към нас(на няколко километра дистанция) и можело да мине много близо… ама завил.А де, ко да го правиш такъв човек. Вахтата ми свърши и после половин час сортирах лекарствата си и описвах хапче по хапче каво имам. В Украйна ни искат точния брой и вид на всякакви лекарства дето си носим. Отделно и стотинки дето имаме трябва да броим, а на излизане да пазим всички касови бележки и бележки за обменена валута. Ама в магазините бележки не дават….ще го мисля ако въобще изляза (отделно хората дето са по розовата част ми е много интересно как ще накарат „каката” бележка да им издаде).
 Босфора отново се оказа разделител на сезоните. От едната страна е златна есен и страхотен залез.
 

 

От другата страна е намръщено зимно море.

 

 

  При мене работата вече взе да ми натежава. Освен самото бачкане се налага и да се обосновавам по половин час пред началника защо еди кое си така съм го направил. Това обаче ме мори допълнително. Все пак съм и на почти три месеца на този тежък кораб.
 На котва сме пред Мариупол. Уж за близо петнайсет часа. Електришана е застанал на кърмата и вади сериозни попчета. Аз имам работа. Като я свърша и аз ще се наредя де. Попътюм минавам и изваждам на чуждата въдица(с одобрение от собственика и де) едно попче. Да не съм съвсем без участие. Тъкмо приключвам работата и имам само още десет минути занимавки и …внимание машина, маневра, влизаме в пристанището (общо изкарахме на котва два часа). Какво ми остава освен да отида да изям един чудесно направен боб с мек хляб.
 На кея се хванах отново да чистя пустия му обсервационен съд от мазута. Отидоха четири часа и изкарах четирстина литра мазут. Хубавата новина е, че най- накрая излязох. Е само за два часа ама пак е далече от кораба. Върнах се с единайсет литра безалкохолно, две кила бонбони, една пушена риба и няколко дреболии. Количката предаде богу дух. Падна й едната гума и за капак такава аларма дигаше с тези лети джанти, че не е истина. На три пъти ме нападаха кучета заради данданията. Комедия от всякъде. Доволен съм. Даже имам разнообразие в безалкохолните. Имам кока кола и сладоледена сода. Каквото и да значи второто(така си го преведох де ама може и друго да значи).
  Тръгването от Мариупол се отложи с няколко часа. Падна гъста магла. Най-накрая и аз късмет да изкарам. Пропуснах маневрата. В цялото Азовско море капитана е правил разни странни маневри(сякал курса и рискувал да заседнем в тинята) само и само да спечелим един час и да минем директно през Керч. Да ама не. Накараха ни да хвърлим котва за вечерта. Отново късмет. Разбира се се подготвяме за риболов. Не сме от правилната страна на пролива ама и тука се надяваме на нещо. Като пуснах въдицата и се разкълва. Ама здраво кълване -засичам и …изтървам. Не мога и не мога да засека това дето кълве. Два часа ми кълва непрекъснато. Сменях какви ли не варианти за такъми. Накрая успях.

 

 

Гюмюш бил. Явно под лампата се е събрал  огромен пасаж с гладни гюмюши. Качих се да приготвя специално чипаре за целта. Едни червени куки 18ки с помощта на клещите станаха на 22ки. Микроскопични от всякъде. После ги навързах на чипаре. Наредих на всяка по едно микроскопично парченце от калмар и ги почнах. За половин час изкарах двайсетина рибки и няколко попчета.

 

 

Не съм капо и съм доволен. Ама много взех да замръзвам, че отидох да се постопля. След два часа наминавам и какво да видя. Пасаж с дребни рибки се събрал на лампата. Вадя първата и нова изненада. Хамсия. Аиде с чипарето на щурм и работата се нареди.

 

[rikitikitavi]

[quote="Моряка"]Почнаха да се хващат постоянно. По две, три наведнъж. Ама бяха доста дребнички. За близо три часа риболов изкарах неколкостотин рибки с общо тегло към два и нещо килограма. По едно време и снимка направих и после си продължих да си ги ловя.
 

 

Същия ден фитера е рожденник. Човека съвестно изчисти и преброи всичките 380 и няколко рибки и заедно с последните змиорки стана една добра вечеря за екипажа. Чукнахме се за здравето му и …изядохме рибата.
  При мене обаче нещата хич не са весели. Отново имам проблем с помпата за горивото и часове наред не мога да я накарам да засмуче. Даже и началника се включи в среднощните часове. Е основно да мърмори и да недоволства. Той толкова пъти ььь без да има проблем пък сега на. Как при мене все проблеми. Не можело така. Трябвало да има гориво и т.н. и т.н.
 Преди Босфора се наложи да поизчакаме на дреиф за едно денонощие. Бяхме толкова навътре в морето, че даже телефоните ни нямаха обхват. Риби никакви не се показаха. Босфора го минахме и бункера се върза за нас още преди да са свършили ходовете на капитана. Приехме горивото без видими проблеми ама явно в мерителните тръби е застинал мазута, че нищо не можах да измеря. На нокти бях през цялото време. И понеже беше посред нощите близо два часа наблюдавахме едни готини светкавици дето идваха от България. Невероятна гледка. При нас ясно небе и грам вятър няма, а отсреща хоризонтални светкавици по целия хоризонт. После ни удари изведнъж бурята. Като взеха да падат едни огромни капки дъжд. После като каза вятъря фиуууу. И стана ужас. Прав човек едва се задържа. Прехвалените морски защитни облекла издържаха цели десет минути на дъжда и прогизнаха. Може само в няшата фирма да са такива, знам ли. Как да е си взехме и последния мазут и ето ни на път. Ама чакахме почти час капитана да реши ша ли тръгваме или ще чакаме да се види носа на кораба през пелената на дъжда. На следващата сутрин Мраморно море беше тихо и небето ясно. Преди Дарданелите пак се наложи да изчакаме за два часа. Дваисетина кораба са се наредили един зад друг край брега и са пуснали котви, чакайки да им дойде реда да минат. Ние сме се цопнали по средата на морето на дрейф. Голям страх този нашия капитан да пуска котва.
 Минахме Дарданелите и няколко часа след това ни подпря силен вятър. Докато щурмувахме срещу него беше добре работата ама после завъртяхме и стана време да се прибира всичко из кабината и да се открият къде точно съм забутал хапчетата против повръщане. (не че ми помогнаха ама…друго си е да има)
 Бурята здраво на лашка няколко дена. Добре един капитан от друг кораб казал на нашия да минава между островиоте, а не да ги заобикаля. Та имахме по няколко часа затишие от време на време.
 Получихме лоши новини. Кораб потънал на Босфора когато ни е ударила бурята по време на бункера. Има и жертви. Новината е тежка. Не ги познаваме, но сме били много близко дето се казва. Този път ни се размина.
 Никулден дойде. Подаръка на Нептун беше много хубав. Бурята и клатенето ги няма. На обяд слизам в салета(столовата) и там какво да видя. Ресторантите ряпа да ядат.На масите наредени разни вкусотии.
 

 

Горвача метнал на скарата едни леферчета.

 

 

 Гевезелъци всякакви.

 

 

Хапнах и на вахта. След вахтата имаше още няколко души дето дозамезваха, че се чукнах с тях. А за края на деня имаше един страхотен залез между два дъждовни фронта.

 

 

[rikitikitavi]

[quote="Моряка"]Следваш ден. Капитана рожденник. Почерпи и той. Готвача отново показа майсторство. Печено агнешко с ориз и кьопаво от печени пиперки и печен патладжан. И по някой гевезелък колкото да ни е кеф.
 После маневра. Звънят ми по спешност. Агрегата не палел. Слизам доло и малко след това изгасва и другия агрегат. Става тъмно и тихо в машината. След малко пали аварийния дизел. Светва тук-там и се опитваме да въстановин системите. Няколко пъти още гаснем. Проблема е забил филтър на горивото (от голямото клатене се е вдигнала мътилка). Закрепям единия агрегат и докато мия филтрите, останалите палят главния двигател и рестартират всички системи. Оправяме се. След време паля и втория дизел и вече си почваме маневрата по хвърляне на котва.
  Студенския празник дойде. По случая котела реши да празнува и отказа да прави искри. Още половин час заедно с електришана и го убедихме да не стачкува. Най-накрая пуснахме котва. Излизам на вън да погледна къде сме и поредната изненада.
 Честит първи сняг. Вали силно на едри парцали. Красиво е. Пуснали сме и лампата и след вахта ще проверя какво е настроението на рибите.
 Първо пускане и неприятни новини. Има силно течение. Сложил съм половин сафридче на една едра кука и едно голямо олово да видя едри дънни рибки не се ли въртят наоколо. Докато чакам включване се опитвам да клатя с едно чипаре. Течението обаче е много много силно. Риби никакви не се виждат на лампата. Но пък снега е силен и има пронизващ вятър. Има и леки талази мъгла за придаване призрачност на атмосферата. Прибрах чипарето и проверих дънната. Интересно. Някой е поусмукал рибката. Като отчетем къде сме това може да е или калмар или някакви дребни рибки. Охлювчетата ги изключвам поради честото подхвърляне на оловото от течението. Значи нов такъм си трябва. Направих чипаре от четири куки и под тях наместих една калмарка. За тежест последното ми 120грамово олово. На всякъде наредих парченца сафрид и да видим какво има долу. За половин час клъвна веднъж и успях да го засека. Рибка.
 

 

Излезе не лош меджит. Ама после още десетина минути изчаках и се отказах. Енергичноста на кълването и енергичността на снеговалежа с пронизващия вятър благоприятстваха само лежането в леглото.
 Следващия ден беше посветен на обезвъздушаването на третия агрегат. Нещо се закучи системата и докато текне дизела имах няколко часа в развиване и завиване на тръби. Вечерта се показах на кърмата с надежда за риболов. Имаше доста силен вятър и вълни по два метра. Хич и не се застоях да пускам въдица.
 Ден сто от както съм на кораба(дядо Мишо е наредил едни картички с номера и всеки ден съвестно отмята кой- колко дена е избутал). В 8:15 шефа се появи на кафето и ..да сме почвали моточистка(бутало на главния двигател да сменяме). Ама подготовка никаква. Нито инструменти подготвени, нито гарнитури, нито източена водата или охладена машината. С две думи почнахме го по най- неправилния начин. Бачкахме цял ден и част от нощта. В 22:00 при тест с водата за водоплътност се проби водния огладител. Шурнаха и там едни води. Позакрепихме положението(запушихме му всички тръби дето влизат и излизат от него) и почнахме да топлим гориво, масло и вода на двигателя. Все пак след пет часа тръгваме. После с едни миризливи неща се занимавахме с четрвъртия механик и в 23:00 часа ме пуснаха да съм почивал.
  В пристанището я карахме по-полека. Бяхме уморени, а и аварийна работа нямаше. Пак обаче дойде сложния въпрос за излизането. Шефа е категоричен. Можем да излизаме само в извън работно време. Да се разбира след 17:00. Това, че с четвъртия механик трябва да се редуваме за да има един на борда и ,че магазините затварят към 19:00 и по-рано не му пука. Колегата дигна патърдията и ето ме с уредено много ранно излизане. Ама много точно лимитирано от времето. Имам разрешение от 15:00 до 17:30 часа. Много криво ми е за това. Все едно сме в затвор. При друга ситуация щях да им тегля една и хич да не изляза ама имам подаръци за коледа да търся. На два километра от кораба има три огромни магазина с размер на Метро.Поне имам идея къде са нещата които ми трябват. И разбира се какво точно търся. Намерих каквото ми трябваше. И обратно почти на бегом. Закъснях с 9 минути ама е в рамките на допустимото.
 Успешно потеглихме на обратно. Вече свят взе да ми се завива от тези малки кръгчета ама няма как. Времето вече е студено. Духат и ледени ветрове. Като напече се ядва ама иначе е вече брр. Работата продълчава да се засилва. За този огромен преход имам да направя няколко дюзи, да сменя дюзите на единия агрегат, да му направя центровка на хлабините на клапаните и да преборя за кой ли път мазутната трансферна помпа. Отделно началника напира да сме пуснали котела да работи на мазут. Това, че никога не е палил на мазут за всичките тези години е подробност.
  Вече се връткаме между гръцките острови. Морето е спокойно и уж слънце пече ама времето си хапе. Излизаме навън само с шапки и шуби. От България новини за лошо и много лошо време пристигат. Смятаме дали ще ни удари това време като отидем в Черно море. Днес едни изстребители си правеха гонка около корабите. Единия мина само на стотина метра над нас.
  За в момента най-важното за няколко хора на кораба е новината за слизане. Аз съм в това число. Има практика да се слиза само на Босфора и то след Украйна (щото билу многу ефтину). От няколко дена се разхождат два слуха. Единия е, че има приготвена смяна ама още потвърждение не е пратено. Другия е, че за тази година смени повече няма да се правят и ние оставаме за още едно кръгче. Ако ще има потвърждение за слизане то крайния срок ще е утре. За по-късно просто няма за кога да се организират хората. Искренно се надявам да съм на празниците поне този път със семейството си. Но….от мен наистина нищо не зависи. Остава чакането.
 Мина понеделника и никакви новини за смяна не дойдоха. Прекараха ме. На празниците отново ще съм далече от дома. Криво ми е.
 За капак правихме тревога в тъмното, по време на бурен вятър и в сериозен студ. Капитана нещо му стана май. Отделно е казал на шефа, че на чака 20 сантиметра лед на Керч канала( времето показа, че капитана е разбрал грешно информацията ама е познал без да иска.), а водата е още 13 градуса и е някак си невероятно за толкова кратко време да замръзне. Ама ще видим след няколко часа. За мене този лед ще е направо катастрофа ако го има. И така постоянно ходя да обезвъздушавам пустите му и трансферни помпи. Днес за малко да ме събори вятъра като ходих до помпите. Като ме бухна в гърба направо отскочих.
 Стигнахме до Керч. Пролива е затворен поради лошо време. Вънка направо е една зимна приказка. Морето е топло, а въздуха е леден. От морето се издигат талази с пара и едно силно течение ги носи с бясна скорост напред.
 

 

Край нас се виждат за по малко светлините на два кораба. Вятъра е силен и леден. Температурата на въздуха е -11 градуса по термометъра. Аз обаче съм за риба. Кълве. Харибчета.

 

[rikitikitavi]

[quote="Моряка"]Хващам по няколко рибки и бягам на топло. След двайсетина минутки отново излизам хващам поредните рибета и след десетина минути пак се шмугвам в постройката. Почти е завет там на кърмата и мраза не се усеща толкова. Като краен резултат е много бедно ама все е нещо в такова време.

 

 

После рибките се изнесоха на някъде и аз също последвах примера им.
  През деня електришана нали си е сериозен рибар , изкарал две големи морски лисици. Поне стръвта е от мене. Като ми свърши вахтата събрах и аз една сериозна въдица със сериозно олово. Е за първи опит изкарах само три миди и надъфкана рибка. Да видим какво ще има на втория опит. Иначе новините не са хич добри. Канала е все още затворен. В Мариупол е щормово време и в пристанището на мястото дето трябва да сме е замръзнал един кораб. Абе да не ми беше дошло времето да слизам, весело щеше да е.
  Времето става все по-лошо. Все още сме на котва ама си е сибирски студ и някакъв ураганен вятър. Имаме новини от Мариупол. Пристанището е сковано от 15сантиметра лед, Азовско море е заледено, корабите дрейфат от силния вятър и все още няма отворен Керч. Засега имаме достатачно гориво и гледаме да не се тормозим излишно. За смени и дума не се споменава. Отчетохме и никулден по старо му. Със две чинии „софийски калкан” и една шопска салата и по една бира. А наздраве от мене.
  Нощната вахта протече необичайно активно. Малко след почването и ми се обадиха да палим машината. Трябвало да се преместим неколкостотин метра напреде, че се е влачила котвата. Последва зверска маневра от три часа. Три пъти пускаха пустата му и котва. Дадоха над педесет хода на машината и поне дванайсет стопа. Вероятно заради нас всички околни кораби ги вдигнаха по тревога. С две думи голяма излагация от нашия главен навигатор. ( После се чуха и подробности- освен всичките горни преживявания сме се и разминали много, много близо с друг кораб. За малко съвсем за мезе да станем).
 Иначе времето си държи на своето. Вятъра е почти 30метра в секунда и даже и сняг на наваля. Вълните продължават полека да порастват. В Мариупол положението става все по-зле. Вече имат изискване влязал кораб да може да изкара на собствени запаси поне десет дена. Явно кервани ще правят със ледоразбивач да пресичаме Азов.
 На обядната вахта пак маневрирахме. Всички кораби били почнали да влачат котви и всички се били движели, а не само ние. Този път за необичайно кратко време стана всичко. Само за час и половина. Отново за малко да се изложим и този път за си изтървем котвата заедно с веригата ама имаме отново късмет.
 Отново новини от Мариупол. Леда в пристанището е сериозен. Някакъв капитан решил да рискува и се заклещил в леда и заседнал на дъното. При нас леко отпусна времето. Имаме и нова занимавка. Да сме пишели всяка една работа дето я правим аз машината на лист. Отчет трябвало да се праща. Ами ..почнах и това да пиша. Ама не съм сигурен дали някой от дейностите трябва да ги има записани. Инструкции няма. Ще трябва да го натъкмя по някакъв начин. А иначе клюките продължават. Щели сме до нова година да седим тука(а още сме 22 декември)….и разни други. Времето ще покаже. В България е бедствено положението. Сняг и вятър. Ех ако си бях у дома как щяхме с малкия да се пързаляме в снега…
 Шести ден сме на котва. Времето се оправи. Вълната падна, мъглата се вдигна, вятъра стихна ама заваля сняг.
 

 

Видимоста отново падна на 200метра. Все пак корабите вече вървят. Малка подробност за нас е, че ни пререди един кораб. Вече сме втори подред за кейовото място. На вън започнаха да се виждат рибарски корабчета. На чипаретата изкарахме няколко гюмюша и отново пуснахме дънните зад борда. Ама за да се стои за да ловим тези дребосъци нещо нямам мерак. Снега вали доста интензивно и за два часа натрупа десетина сантиметра.
 

 

Ако продължи в този дух, като нищо утре ще изгребваме.
  Само дето толкова се плашех от снеговалежа. Спря като понатрупа още няколко сантиметра. Ама до нас спря и едно рибарко корабче и веднага опънаха мрежите. Това беше явен повод да пусна лампата. Първо на лампата насъбрах де що чайки имаше около кораба. Не може човек въдица от тях да пусне във водата. После се събраха и рибки. Хариб и хамсия. Имаше и добри рибета имаше и дребни. Ама пасаж не се задържа. Минават по едно-две. По толкова се и хващат на чипарето. Завърших мръзненето с двайсетина рибета и доволно ги прехвърлих в камерата за стръв да има. На големите куки с големи рибки за стръв се хващат само миди.
  Събудиха ме по никое време. Имало вода в помпеното. Хубу. След половин час пак звънят. От де се затваря парата към помпеното. Обяснявам. След още половин час пак се звъни. Да съм отидел да съм затворел въпросните кранове. Ами отидох. Ко ще правя. После имах още половин час и стана време да ставам от сън. На вахтата прехвърлях дизел от танк в танк. Ще имаме бункер на дизел и трябва да съм готов с вместимост. Към края на вахтата ма изкомандваха да съм откриел боцмана и да сме изсушавали помпеното. Намерих боцмана. От там се почна с разпъване на маркучи, въздух, преносни помпи, цапане и хамалогия. Преборихме се ама измръзнах много. Последва врял душ, вряла вечеря, глътка уиски и както съм с дрехите се зарових в двете одеала. След няколко часа се стоплих. Даже и топло ми стана доста. Излюпих се и даже събрах едно чипаре за харибчетата.
 

 

После лампата пуснах и след час вече се бяха наредили…чайките.

 

 

Ко да ги направя. И те душа носят и рибка им се хапва. Пробвах новото чепаре и се оказа съм улучил със изработката. Почнаха редовно да се закачат рибки. Малко беше ледено времето и повече от половин час не можеше да се лови ама нали кълве нещо. По някое време се появиха майка и малко делфинче. Като се завъртят и рибата се пръска. Като се дръпнат на страни и рибата се активизира. Пробвах се на няколко пъти да ги заснема ама с любителското ми фото определено не става.
 

 

Както и да е. Аз си продължих с риболова. Малко се разредиха рибките ама карай. Работата се усложни като дойдоха още четири или пет делфина. Направо побъркаха рибките. Повечето хариби се пръснаха. Някой от тях се наредиха на дъното. Там и продължих да ловя. Ама в един момент делфините взеха да правят кръг около лампата и всичкото риба се стресира и спря да яде. Оставих делфините да си хапнат на спокойствие. Все пак е коледа. Чак на края на вахтата прибрах лампата. Аз при цялата тази конкуренция съм с малко над килограм риба.

 

[rikitikitavi]

[quote="Моряка"]Чак учудващо много. Утре ако не ходим някъде пак ще пусна лампата да видим какво ще се събере.
 Бъдни вечер.
Абе то трябва само хувави неща да се говорят и даже работа да не се подхваща ама.
Началника е от онези кофти тип хора дето винаги и постоянно търсят за какво да мърморят и какво не си свършил. За четири месеца заедно един път не е казал браво за свършена работа. Винаги се казва „ама онова още ли не си го направил”. Този път на празника прекали. Един час ми мърмори и по-силни думи разни имаше. За ….глупости. Идеше ми да си взема куфарите и да си тръгна. Ама няма как. Та остана да казвам да..да..да.и после да се правя, че не е имало такъв разговор. Ама ми развали деня от всякъде. Електришана обаче се представи на ниво(празник е -постарал се е човека. Все се старае и все разни хубави неща прави. Златен човек и колега и добър рибар) ). Забъркал три вида салати(при условие, че много дни минаха от последното ни пазаруване). Извади едно малко шишенце с ракия от дядо си и почерпи по глътка. После се преместихме в столовата. Там готвача беше приготвил боб сърми и още нещо. Чукнахме се и там. Аз се отправих да почина за вахтата. Ама нещо притресе по едно време и слязох в машината да видя какво става. Капитана решил маневра да прави. Хората от масите вдигнал, да не му заемел някой освободеното място. Ама по време на маневрата се чупи главния двигател. Единия хидравличен изпускателен клапан блокирва. Та до три сутринта правихме двигателя. Най-накрая се разкараха от машината всички излишни хора и ми остана време колкото да си сепарирам и прехвърля дизела. В четири часа излязох да пусна една въдица. Морето тихо и гладко. Вятър никакъв няма и един сняг се сипе тихо тихо. Времето топло. Даже и риба кълвеше. Половин час си почивах на тази красота. Успях и двайсетина гюмюша да вкарам в кофичката. После един коледен боб и е време да опъна за малко гръб, че след няколко часа имам бункер. Дизел трябва да зареждаме.
 Събудиха ме в 8 30, че е идвал бункера (цели три и половина часа сън). Ама дойде след час и нещо. До 12:00 взимах бункер. После обядвах на бързи обороти и после вахта с маневра. Там пък отвратително много бягане(котела много зор докато го загреем и по главния двигател повечко обикаляне), чесно се преуморих. После един душ. След това се оказа, че четвъртия механик бил рожденник. Минахме да му честитим и за негово здраве наздраве си казахме. Малко му беше тясна кабинката за петима ама се събрахме. После слязохме за вечеря, все пак Коледа е. Празник. Ама капитана заповядал- днес не се празнува. Вечеря нормална и даже забрана за събиране в салета е издал. Тъпанар. Отделно и маневра почна. Навлизали сме в ледено поле. Е аз пък се налага да сляза отново в машината да се пробвам мазут да сепарирам. Нищо , че е студен. Трябва танка да се напълни. Ама час се движехме в леда и като стана над 15сантиметра и спряхме. На средата на Азовско море. Край. Пилота казал до тук. Сега ще чакаме буря да ни удари и след нея да дойде ледоразбивач да ни откърти.
 Духна силен южен вятър и леда омекна и стана на питки. После удари и вълна и го натроши. Стана 26 декември и за празника първо правихме маневра- преместихме се с пет километра по-към центъра на морето. Колкото обхват на телефоните да загубим. После сменяхме един клапан на главния двигател. Е към 18 часа се бях напълно скапал. Ади да свършват тези пазници, че от тях много ма боли кръста. Седнах си на мястото, изядох си обяда и вечерята и отидох поне една глава да ударя. Белким човек се почувствам.Като цяло по тези коледни празници една свободна минута по светло не можах да открадна да направя една снимка на леда. Е предполагам все ще се изхитря да направя.
 Днес цял ден щурмуваме леденото поле.

 

 

Три километра ги минахме за четири часа.
 

 

Изгорихме 4 тона мазут. Сега вече сме с един влекач на кърмата и се движим към пристанището. Очаква се до няколко часа да сме в пристанището и там вече да се види как ще заставаме. Навсякъде е лед. На места е по 15 санта на други е на камарки по половин метър. Бели мечки и пингвини нема. Времето е топло и вятър почти няма.
  В пристанището леда е добре натрошен.
 

 

Чак красиво се е получил.

 

 

Ние обаче, за да не можем случайно да излезем в града, до обяд се мотахме с дребни задачки и в 13 :00 шефа реши моточистка да почваме. Щото имало счупени сегменти на един цилиндър. А това , че караме със счупени от има няма два-три месеца е подробност. Разказа ни се играта. Бачкахме до посреднощите. В полунощ аз се изнесох- останаха няколко малки болта да се навият и нямаше и аз как да се включа. На другия ден вместо да на оставят да си починем поне малко…..както и да е. От 8:00 отново бяхме на работа. Малко преди обяд дадоха внимание машина и потеглихме на обратно. Този път на носа имахме ледоразбивач, на кърмата на побутваше един влекач и минахме без да заседнем. Като стана тънък леда ни оставиха.

 

 

Още три часа излизахме от леденото поле

 

 

 и няколко часа имахме преход през Азов. После и котва хвърлихме да чакаме развиделяването за да минем.
  Почна последния ден на 2012 година. От сутринта се почна със екшъна. Цяла нощ разнасях туби из палубата.Трябваше да накарам помпата да прехвърли от още студения мазут. Иначе имаме точно толкова останал в цистерните колкото да преминем Босфора при хубаво време. С други думи е спешна работата. Осем часа правих какви ли не варианти. Колко туби с дизел занесох да поразтворя малко този застинал мазут. Отделно що опити и хамалогии беше. Еми признавам си . Прехвърлих всичко 200лита. Пълен провал.
  Все пак от цялата тази работа имаше и нещо невероятно хубаво. Посрещнах изгрева на нова година. Времето беше невероятно спокойно. Момента в който се показа осветеното петно на хоризонта и тишината и красотата на мига…това си стуваше всичкия тормоз до момента.
 От осем сутринта и шефа се включи.  Дванайсет часа борба докато засмучи пустата и трансферна помпа. Чак освен шефа се намеси и фитера,  боцмана и той с моряците удари една ръка и накрая стана. После на вахтата имах на единия агрегат еднна тръба да сменям, че да спре да подкапва дизел, едни нивомерни стъкла да ги направя да не текат. Да свалям гребенки на единия агрегат и да сепарирам дизел за да наблъскам до откат всички цистерни. После да прехвърля дизел в отстойната и то стана 16 :00 часа. Ама главния двигател почна помпажи на турбината да прави, та се завъртях и там за няколко минути. Ама вече много ми се петлаеха краката и се изнесох нагоре.  От там при капитана да уточним молбата ми за смяна.
 Всичко дето се вика запланувано за тази година е направено. Остана да отидем да видим какви специалитети е забъркал готвача за новата година. Да се чукнем и здраве да си пожелаем.
 Честита ни нова 2013 година. Здраве, разбирателство, любов, финансова стабилност и наслука.
 

 

Или казано с други думи: да сме живи, да сме здрави и всичко останало да си го купим.
 Новата година я продължихме с заниманията с които изпратихме старата. Забъркахме още две аварийни моточистки, два бункера, няколкодневни проблеми с помпите, още няколко кашона с работа и много изострени отношения с началника. Накрая ми писна от всичко и си взех куфарите и се махнах.
  Казват на късмет било да видиш коминочистач. Ми, ей ма на.
 

 

Дано да е така.
 Последните букви ги чукам от летището в Мюнхен. Сега е най-приятната част от цялото пътуване. Прибирам се у дома, където ме очакват. Време е да напиша край на разказа.

 

[rikitikitavi]

Риболов за ценители

 

….малък проблем е , че аз не съм от тях….
Време е за първия ми риболов на попчета. Последните години ми се оказва и единствен за годината и е разбираемо защо съм нервен. Хващам втори пореден топъл ден. Решавам да си направя един късно слетобеден риболов. За място съм си избрал буната на Траката. Има едни плитки камънаци южно от нея и на пролет често има попчета. Отново стои въпроса със стръвта. Обикновено почвам сезона на прясна трицона ама сега намерих в кварталния магазин скаридки. Цена от лев и половина за шепичка ама е стръв. Отивам на буната, а там рибари да искаш. Отказвам се да скачам по тетраподите поради неподходящи обувки (това се оказа грешен ход) и се установявам около вътрешния ъгъл. Знам две цепки дето често държат попчета. Пускам две волти с дребни куки и си приготвам за тест най новоизмислената ми въдица за попчета. Пръчка с акция 5-15 грама. Много тънко плетено влакно и 20 грамово олово.

 Оловото дойде тежичко ама ставаше. Отидох първо да пробвам едно плитко ъгълче дето често се пренебрегва от колегите. Пуснах въдичката и нико нема. Реших да пораздвижа скаридата. Почнах едни тръскания и пируети и две минути след това имах сериозен удар и един много сериозен поп дойде да каже здрасти. Супер начало. Веднага след това и на едната волта клъвна и излезе едно не много дребно попче. Добро начало за няма и десет минути. От там нататака нещата замряха. Обикалях къде ли не. Единствено на едната волта имах нещо дето си вечеряше с моите скаридки без да кълве. Заваля. Силно. Всички рибари се изнасоха. Останах за и един колега дето се навря в колата си. Използвах си предимството от водонепропускливите дрехи и продължих да ловя. Ама все така безрезултатно. На единия ъгъл на буната все пак провокирах едно кълване. Излезе едричка чучурина. Абе не е това на което се надявах ама е риба. Дъжда взе че спря. Опъна се и една чудесна дъга.

Перфектно време да се разкълват попчетата. Ама не. Згънах въдиците. Опънах и дългия прът и минах от външната страна на буната. Кълване на предизвиках ама се подхлъзнах здраво веднъж. Изнесох се докато е време. Отново почнах с обиколките по буната и отново никакво почукване. Само онова дето го изхранвах продължаваше да нагъва скаридки. Е издебнах го. Излезе ето този разбойник.

След снимката го  пуснах по-далечко от там дето ловя. Явно беше, че риба нямаше по буната. Или се беше навряла по дупките. На това място точно след залез слънце се активизира за малко рибата. Изчаках да видя какво ще стане. Ами може да се каже, че и сега се активизира. Клъвна ми три пъти. Изкарах две попчета и това беше.

 Още на място филетирах рибата и към къши. Там поизмих парчетата.

Посолих ги. После имаше малко брашънце и след това във врящото олио на микротиганчето.

Ами това беше. Кусахме първите попчета. А утре имам за задача да намеря да купя пясна цаца за да си…хапнем рибка.

[rikitikitavi]

 

Ето я и нея- нашенска, печена с олио и солчица и ухаеща ......еххх как ухае само.

 Наздраве.

[engin]

 IMG_1498.jpg   170,37K   14 Брой сваляния  IMG_1497.jpg   122,65K   16 Брой сваляния  IMG_1496.jpg   160,63K   12 Брой сваляния

 

Ей го и днескашния улов!Малко солен и горчив ама нема как!!!!!!!!!!!    

[krasi_75-berta]

Днес реших да направя "сефтето" за тази година.След работа направо на обичайното място,където е най-подходящо за риболов с бомбарда за платерина или илария.Когато пристигнах,вече имаше трима колеги и докато оправях въдицата,си пиех и сутришното кафе,както и поговорихме с колегите,а работата хич не вървяла с рибите.Късмета е бил мой,защото още с първото замятане и извадих първата си за сезона платерина.От там се започна и същинския риболов,защото всеки започна да вади.Кълването беше на приливи и отливи,но бях доволен от първия си риболов за тази година...Наслука на всички  Снимка0567.jpg   229,06K   19 Брой сваляния

[Иван]

Колеги след 2 дена заминавам за Каварна. Ще споделите ли как се прави монтаж за попче от брега. Или каквото и да е инфо за този риболов. Имам 2 фидера и една мухарка

[krasi_75-berta]

Колеги след 2 дена заминавам за Каварна. Ще споделите ли как се прави монтаж за попче от брега. Или каквото и да е инфо за този риболов. Имам 2 фидера и една мухарка

Във всеки магазин продават монтажи за всякакъв морски риболов.За попче монтажа е елементарен,олово + 2бр. куки като едната е задължително до оловото,другата е малко по-нависоко.Размерите са от 5 до 7 номер.С мухарката предполагам,че ще ти е трудно,но виж с фидера няма да имаш проблема..Наслука

[Иван]

Е щом има готови, а с какво основно се лови моите са от 0,18 до 0,22. А иларията не взима ли и на повърхността?

[krasi_75-berta]

Е щом има готови, а с какво основно се лови моите са от 0,18 до 0,22. А иларията не взима ли и на повърхността?

А бе ще стане с това влакно,ама "бидемите" ще са с по-голямо от основното ти ..Иларията се хваща на бомбарда или на дъно,три куки с тапичките и задължително блатния червей ...Наслука и да се похвалиш с улова