туй написаното дали няма малко да помогне
Подводен лов на платерини
В последните няколко години, популацията на платерините по нашето крайбрежие рязко нарастна. Не се наемам да прогнозирам от какво е това. Може да е както от намалените стада с делфини, намаленото замърсяване, липсата на цъфтеж на водораслите или почти заличения професионален риболов. Все пак за нас е важен този положителен резултат. Почти няма ден във морето когато човек да не срещне тези риби. Като много странно може да се приеме и оставащите да зимуват по малките заливи еденични рибки. Все пак платерините и кефалите са топлолюбиви риби и се срещат най-често при температура на водата над 11-12градуса. Първите пасажи се забелязват около март месец. Последните –края на ноември или декември. В последните години във морето се наблюдава и бум на популацията на чучурината(лапина или зеленушка) и гюмюша(атерина). Първата от тях обитава каменистите места, а втората се среща и на плажовете. Благодарение на тях много често платерините не могат да се доредят на червея, закачен на нашата кука. Отделно платерините са известни със огромните си капризи-кога да ядът и кога да постят. Като една сериозна алтернатива да уловим тези риби се явява харпуна. Не трябва да забравяме, че платерината е една от много трудните за стрелба риби. Тя е бърза, плашлива, често сменя посоката на движение и има много нежно, лесно разкъсващо се месо. Това от своя страна я прави много труден и желан трофей.
Какво ни е необходимо за да можем да се отдадем на този толкова интересен и емоционален лов.
Маска и шнорхел. Всичко е до финанси ама все пак е добре да са черни или кафяви на цвят. Всички ярки цветове ще ни пречат.
Плавници. Има моменти в които може и без тях. Ама друго си е да си подвижен. За малка дълбочина и малки преходи стават всички модели. Все пак цветово е добре да са тъмни. Вече на пазара има и камуфлажни и даже напълно прозрачни. За сериозни преходи и дълбочини над пет метра си трябват професионални.
Неопренов костюм. Единствено в горещото лято може без него. Тогава обаче едно черно поло и черен клин са задължителни за да скрият цвета на кожата ни. За останалото време един 7мм вендузен костюм е добър компромис. Камуфлажния цвят не е задължителен ама помага на подготвените. За най-горещите дни този неопрен е твърде топъл. За тогава пък трябва 3 или 5милиметров.
Боти и ръкавици- задължителен елемент. Лятото ръкавиците може и да са обикновенни-работни.
Баластен колан-със и без неопрен е задължителен. Килограмите се нагласят според човека. За облекчаване на кръста се използват и жилетки с тежести. Не е добре на гърба на жилетката да има повече от два килограма. Иначе почва да ни търкаля вълната.
Буй, нож, кукан за нанизване на рибата и харпун.
Избор на харпун
Харпуна за кефаловите се избира според бистротата на водата. Двете крайности в бистротата са видимост над десет метра и видимост под двайсет сантиметра. Ясно е, че няма как да се стреля успешно с един харпун в двете ситуации. При някой от колегите харпунджии се наблюдава едно отказване да се търсят кефалови при много мътна вода. При видимост около метър и по-малка не се гмуркат. За мое съжаление край Варна почти цяло лято е такава видимостта. Все пак се оказва, че при мътно море има места във водата където се вижда малко повече. Както и течения носещи бистра вода. Нека помним, че кефаловите риби обичат мътната вода.
Да се върнем на харпуните. За много мътна вода се е доказал пневматика с петозъбец правен за кефал. Този харпун се държи с две ръце под тялото като върха на стрелата е пред маската. Стреля се без мерене по мярнат силует на риба. Трябва да се внимава много при такава стрелба и да се прави само там, където няма други хора във водата. При мътна вода е непрепоръчително да се закачат риби на кръста за да не ги отстреля по погрешка някой колега. Повечето от колегите ми, както и аз, си имаме харпун с който стреляме в 90 процента от ситуациите. Това най-често са ластични харпуни. Дължината им е от 75см до 1метър (става дума за зарядния размер, а не за габаритен. За габаритен размер се прибавят 15см). Кофигурациите на самите харпуни пък са страшно много и постоянно се намират нови идеи и нововъведения. При подводните ловци има такива, който си карат по начина с който са свикнали отначало и такива, постоянно променящи нещо по харпуна си.
По старите стандарти харпуна е 90см дълъг, с 6мм стрела с горна контра излизаща пред харпуна 25см, главата е затворена и ластика е единичен с диаметър 18 или 20мм, тетивата е метална-чупеща се, а въжето е три дължини на харпуна. С този коммплект при нормално здрав мъж имаме най-бързо повтаряне на изстрела и едно допълнително удобство при премерването от успоредните със стрелата ластици. Относителната му далекобойност спрямо габаритния размер е по-малка в сравнение с по-съвременните системи. Отката е по-силен и изисква здрав захват за да не рита харпуна.
Друг вариант е да се ползва по-дебела стрела-6,25мм или 6,5мм. Тя от своя страна е по-къса и се подава от главата на харпуна от 8 до 15см. Главата на харпуна е отворена и оттам има по-добър обзор на самата стрела. Ластиците са по-често два, минаващи под главата с диаметри 14мм или 16 мм. Въжето е пет дължини, а тетивата са въжени. Контрата е или поставена отдолу на стрелата или е вкарана в самата стрела. Така има едно олекотяване на зареждането поради двата ластика. Това баче удължава времето на зареждане. Долната или скритата контра пък не карат стрелата да се забива надолу от съпротивлението на водата и по-лесно се правят точни изстрели надалече. Петте дължини са не-толкова за супер-далечни изстрели, а да даде повече свобода на ударената риба и от там да намали късанията в първите секунди. Разбира се накатаването на кордата отново увеличава времето на зареждане. Често харпуна е и с макара за по-лесно прибиране на голяма риба.
Кефаловите са много плашливи риби. Често реагират на звука от изстрела и успяват да избегнат стрелата докато тя долети до тях. Затова винаги целта е да ги стреляме от по-близка дистанция. Това значи да се научим да плуваме, гмуркаме, изплуваме, издишваме и раздишваме максимално без да вдигаме шум и да правим вибрации във водата. Винаги трябва да помним, че прибоя и скалите са наши помощници в прикриването на шумовете ни. Винаги когато имаме възможност трябва да раздишваме до или зад скала издадена максимално от дъното. Най-добрия случай е когато раздишваме зад скала подаваща се над водата.
За подводния риболов на кефалови е много важно как е подбран баластния колан. Ако сме много леки, не можем да лежим на дъното. Ако сме много тежки при раздишването махаме непрекъснато с крака и от там вдигаме шум и не можем да раздишаме добре. Като цяло трябва така да подберем баластния колан, че при отпуснато състояние на повърхността на водата да можем да раздишваме бавно без да потъваме и когато се гмуркаме, на метър от дъното да придобием отрицателна плаваемост и бавно да потънем на дъното. В слоя от метър и малко до два и нещо метра от дъното пък да сме неутрални и да можем да зависваме във водата. Когато се гмуркаме на дълбочини над пет метра това балансиране е лесно да се прави. Проблема е когато се налага да гмуркаме от пет до десет метра дълбочина в един лов. Тогава трябва при отиване на по-голяма дълбочина да свалим два килограма от баласта и да го закачим на буя. По- трудно е когато търсим рибата на малка дълбочина при прибой. Тогава за да успеем да лежим неподвижно на дъното се налага да загърбим горните правила и да се преутежним с два килограма. Лежането вече се получава, но за раздишването е почти задължително да се подпрем на някоя скала и така да раздишваме без да мърдаме крака. Не е добра идея да се гмуркаме преутежнени на повече от три метра дълбочина. Едно, че е рисково да нагълтаме вода при раздишването второ е , че трудно можем да се отпуснем и да вентилираме и последно- скоростта ни на пикиране към дъното е вече твърде голяма и това плаши рибата.
Гмуркането за кефалови започва от сушата. След като си облечем цялото оборудване трябва да се спрем за малко. Да поседнем и да огледаме морето. Да си набележим местата където ще ходим и да помислим как да подходим към тях. Да преценим дали силата на прибоя ще ни попречи и какво ще правим ако вдигне още малко времето. Да си намерим алтернативни точки за излизане при влошаване на времето и да се опитаме да си спомним или преценим накъде ще е течението. Следващото което правим е да обърнам поглед към тялото ни. Трябва да се успокоим и отпуснем. Ако ни е комфортно може и по гръб да полегнем за минута. Сърцето трябва да се успокои. Дишането трябва да е равномерно. Трябва да почувстваме поканата на морето. Тогава е време за влизане. При влизането ако е от скали трябва винаги да е бавно и много внимателно. Не е добра идея да се изпляскаме в цял ръст по гръб върху камъните. Нареждането на плавници, маски и харпуни по камъните до водата е лоша идея при малки и големи вълни. Дръжте си нещата под мишницата. Ако толкова не можете това, закачения за въжето на буя харпун го метнете навътре ама да не падне върху скали. Маската си я нахлузете на врата като герданче, сложете си ръкавиците и стискайки плавниците припълзете във водата. Там след обуването на плавниците вече не се гази по дъното да не ги счупите.
Така, вече сме се оборудвали, лежим по корем и се кокорим на подводните красоти. Най-често по време на влизането цялото ни спокойствие от брега е отишло някъде и сега сърцето ни тупти доста бързо и нетърпението да почнем да стреляме ни е обзело. Ако имаме да плуваме на мястото където ще ловуваме( трябва да преминем пясъчна поляна с големи размери или носа към който сме се запътили е иййй там), тръгваме полека и си правим темпо така, че да не ни се преуморят краката. Ако има шанс да почнем лова от мястото където сме е друга работа. Тогава вече забравяме за шляпане и ритане с плавници. Достатачно аларма сме дигнали на влизане. Лежим на повърхността и чакаме да се успокоим. Вентилираме и гмуркаме още в брега. Целта ни е да разгледаме какво става около нас. Докато не влезем в ритъм не се отправяме навътре. След това преходите е добре да ги правим по метода на лов с причакваме и предвижване. При него имаме гмуркане. Стоене неподвижно двайсетина секунди и после с придърпване със свободната ръка да се предвижим няколко метра напред. Във всеки момент от предвижването може да засечем платерините. Когато това стане спираме да мърдаме и не си въртим даже и очите. Опитваме се да преценим дали рибите ще дойдат към нас или ще се наложи да направим някаква маневра да ги доближим. В повечето случай първите видяни риби се изстрелват нанякъде преди да успеем да среляме. Сега вече като сме видели риби се оглеждаме от къде са дошли, по коя пътека от дъното. Търсим голям камък, който рибите са заобиколили в движението си. Ако приемем мястото където са минали рибите за лице на камъка, то ние се отправяме към гърба му без да махаме с плавници. Изплуваме няколко метра след камъка и там раздишваме. Гмуркането е добре да го направим на един вдигнат плавник, а втория да обере инерцията и да не се забием на дъното при малката дълбочина. От там се придъпваме на сянка до нашия камък. Помним от къде са минали рибите и заставаме така, че камъка да ни е от страната на рибата. Легнали сме толкова назаде, че върха на харпуна да не се показва пред камъка. Леко сме се завъртяли по посока на движение на рибата. Така си правим едно отваряне на полето на видимост и можем да следим само с поглед показалата се риба без да местим харпуна и главата си. Пасажа се подава из зад камъка и вече в момента на наместване на риба пред харпуна може да стреляме. Най- добре е да се стреля по последната риба в пасажа. Така първите нищо не виждат и след малко пак ще се завъртят от тук. Все пак често сценария е друг. След първата и втората показала се риба пасажа почва да прави кръгче с център нас и всяка една риба минавайки пред нас се ускорява и изнася максимално бързо. Това трябва да ни подскаже, че правим някъде грешка. Въпреки, че така движещите се риби изглеждат невъзможни за стрелба все пак може да се вземе риба. Правим по-голямо предварение и се мерим без да местим харпуна(следим с очи само рибата и в момента в който наближи линията на изстрела колкото сме преценили-натискаме спусъка). Ако всичко сме направили правилно поне в няколко от случайте вече имаме и улов.
Закачен на кръста ни той допълнително привлича рибите. За съжаление така се излагаме на риск, да ни отстреля някой невнимателен колега.
Какви грешки се допускат в дадената ситуация. При гмуркането може да сме забелязани от рибите или да сме се гмуркали много шумно. Предвижването ни към засадата е било много бързо и сме правили излишни движения с тялото си. При заставане в засада харпуна ни е стърчал пред камъка. Когато сме видели рибите сме почнали да ги следим с въртене на глава или на оръжието. Не сме се били залепили добре за камъка и от там силуета ни е бил лесно различим. Може и плавниците ни да са били повдигнати над дъното.
Как да се прикриваме по успешно. Голяма част от успешния лов е прикриването по време на засадата. Може да сме се гмурнали идеално, да сме раздишали максимално тихо и да не сме ползвали никак плавници ама ако сме застанали неправилно няма да имаме слука.
При прикриване първо се стараем да прикрием предната половина на тялото ни. Краката ни и да са на пясъка не е толкова фатално при условия, че не ги мърдаме и плавниците лежат неподвижно на дъното. При прикриване винаги се стараем да се натикаме в цепка между два камъка или да се залепим за нишата в сянката на камък. Главата ни трябва да не е повдигната,а харпуна да не стърчи към повърхността. В повечето случай имаме сравнително добра идея на какво разстояние от дъното се движи рибата. При залягане трябва да сме на ниво над рибата или в краен случай на нейното ниво. Разбира се има и изключение и това е при пролетната миграция.
При пролетната миграция рибата върви по повърхността и е добре да сме прилепени към стърчаш към повърхността камък и харпуна ни да сочи повърхността по линията на камъка. Тогава пасажите се точат през няколко минути. Рибата е с притъпени сетива и се стреля доста по-лесно. Често миграцията минава доста далече от брега и на значителна дълбочина. В такава ситуация или тръгваме да търсим място с камъни край което да минават пасажите или ако нямаме време застиваме неподвижно на повърхността с опъната напреде ръка и се правим на дърво, дишайки едва-едва. След известно време и ако пасажа е много голям, рибите започват да ни доближават.
Един от опитните български харпунджий е споделил-„при засада харпуна не се върти, главата съшо не се върти. Гледаш само там където сочи харпуна и твоята риба е тази, която мине пред харпуна ти. Всички останали риби не са за тебе”. В тези три изречения е казано всичко.
Търсене на рибата. Няма ли риби около нас цялото ни влизане и дебнене е безсмислено. Основната ни задача е да намерим рибните пътеки за момента. Много от нас си имат няколко любими места където от много гмуркания са намерили всички пътеки на рибите. При такова място последователно се проверяват пътеките на подходящи за това места. Често се следва и един и същ марширут и с времето човек много бързо може да се ориентира в обстановката и да намери рибата. Най-неудобната ситуация е лов на напълно непознато място без никаква информация за камъни и каменни полета. А на нас ни трябват въпросните камъни за да се прикриваме успешно. Когато не познаваме мастото може да направим само едно нещо и това е да плуваме. Първо тръгваме от там където се виждат някакви камъни на брега. Тръгваме да плуваме навътре(ясно е, че през цялото време се търси риба). Когато свърши каменния участък се пробваме да намерим следващият риф в дълбочината. Често той е на 50 до 300 метра по на вътре. Ако сме си стигнали предела на гмуркане и още не сме го открили се връщаме до последните видяни камъни и тръгваме успоредно на брега. При следващи камъни по брега или промяна на дъното под нас отново правим тигел навътре и към брега. За два дена може да се разузнае една част от бреговата ивица със сериозни размери. Интересното е ситуацията при липса на силно вдаден нос и бряг от малки заливчета и носчета. Тогава рибите се събират в различни точки според някакви техни си предпочитания. В такава ситуация често се налага преплуването на няколко километра докато попаднем на пътека. На следващият ден обаче, там няма никаква риба, а на място където не сме видели и перка е пълно. Така, че колкото и да познавате дадено място, трябва да се проверяват всички възможни позиции. Като лесно място за намиране на платерини можем да посочим буните и вълноломите. Понеже са вдадени доста навътре в морето и пред тях е най-често пясък, платерините се движат почти плътно до тях. Повечето пъти са на метър пред камъните и близо до дъното. В останалите случай или минават на 30-100 метра от буната или между тетраподите почти на повърхността.
Къде трябва да се стреля рибата.
Платерините са риби с много нежно(и вкусно) месо и затова е много важно да прекараме стрелата през нещо по-твърдо. Целта ни са главата, гръбнака и месото на гърба. Като компромис месото на опашката. Компромис, защото там е твърдо, но много трудно за улучване. Попаденията в коремната част на рибата почти винаги водят до късане на самата риба и съответно обричането й на мъки докато умре. Етиката на нашия риболов изисква да умъртвим максимално бързо улучената риба за да се мъчи по-малко.
След като сме стреляли по риба, трябва да изчакаме да се изниже пасажа(стига да ни стигне въздуха) и тогава да пристъпим към прибиране на стрелата или хващане на ударената риба и изплуване. Както винаги има изключение и това е при лошо ударена риба. Тогава се тръгва веднага след нея или се дава слабо чрез макарата или въжето на буя. Добре е при изплуването да се отдалечим малко на заден ход, после внимателно да се завъртим и с изнасяне към брега да изплуваме. Така най-малко смущаваме пътеката. Също и не си дигаме мътилка на мястото където пак ще лягаме. След като сме хванали рибата с ръка и сме изплували първата ни работа е да я умътрвим. Най-лесно е да използваме острия ни кукан или ножа си. Държим рибата за врата, притискаме я към бедрото си и забиваме острието много плавно(за да не стигне до крака ни) в третия ъгъл на равностранния триъгълник с основа двете очи, в тила на рибата. След като проникнем около два сантиметра, разклащаме върха докато усетим предсмъртната агония на улова ни. От там завъртаме рибата с корема към нас, забиваме кукана точно след като свършат хрилете и под лек ъгъл към главата пробиваме до предната ни дупка.
След като рибата е на кукана, може вече да я извадим от стрелата. Има и по-лесен начин за закачане на рибата и той е да прекараме кукана през очите й, Разбира се след като я умъртвим. Аз не го препоръчвам, поради неприятния вид който добиват рибите след като се свалят от кукана. Въпреки това, ако е необходимо трябва да се ползва и той.
Дотук разгледахме лова на малки дълбочини. Лятото рибата се изтегля на неколкостотин метра навътре от брега и там трябва да я търсим. Говорим за дълбочини от порядъка на 10-12метра. Там рибата е определено по-спокойна и ако имаме нужната техника и разбира се нужния въздух ще правим запомнящи се риболови. В дълбокото има или много бистра вода или обратното-водата е много мътна. Повечето хора ловуват само на бистра вода( Изобщо не е приятно усещането да слизаш дълго време в нищото, виждайки само боза около тебе и накрая да се блъснеш в дъното) Добре е в последните метри от пикирането ни да не махаме с плавници и след като се установим на мястото, което сме си харесали да успеем да останем неподвижно около 30секунди. За нашето море е в сила правилото, че рибата идва до двайста, най-късно трийста секунда, водена от любопитството си, ако е в района и ако не сме шумни. Има и случай да се запъти към нас и в последните ни секунди преди да легнем на дъното. Ако мястото на което ловуваме е много посещавано от колеги рибата идва след около минута (това е често явление по буните).
Една от опасностите на дълбочинното гмуркане е липсата на порив за вдишване. Получава се поради нялягането което оказва водата върху нашето тяло. В момента в който изплуваме с няколо метра към повърхността вече имаме реално усещане колко въздух ни е останал. Понякога е твърде малко. Избягването на това явление е с постоянно следене на времето което сме под водата. Най-лесно се постига с бавно броене. Като си знаете колко секунди нормално стоите на плиткото е лесно да се прецени колко трябва да стоите в дълбокото. Да се помни, че първата работа при такава аварийна ситуация е откопчаването на колана.
Как да сготвим рибата. Това е логичния завършек на нашия лов и проява на уважение към улова ни. Ако сте от хората, които не обичат да дегустират риба е по-добре да се замислите за смяна на харпуна с фотоапарат.
Най-вкусна (според мене) платерината става на жар.
Ако рибите са много големи първо ги цепим по дължина. Леко ги осоляваме и може да ги наложим с вино, бира, разни сосове за готвене или каквото ни хрумне.
Една добра алтернатива на дървените въглища е електрическата скара.
Въпреки, че по тези два начина се получава страхотен вкус, те са по-рядко използвани заради количеството пушек което се отделя. Разбира се може да използваме като заместител-грил тиган. Почти го докарва на вкус ама и пушек почти няма.
Друг много вкусен метод е пърженето. При него се стараем да пържим колкото позволява тигана или фритюрника големи парчета. Така се запазва сочна рибата. Рязането на парчетата с дебелина два сантиметра го оставяме за скарата.
Друга рецепта с която можем да оберем овациите е печена на фурна риба с домати (и морковчета и малко лук- по желание). При нея поставяме рибата(осолена) в тава и върху нея и около нея нареждаме прясно домати или консерва(каквото има наоколо). Печем докато заухае чудесно.
Можем да печем рибата и натурална. Добавяме малко вода или бира на дъното на тавата и сме готови за печене. Ако искаме да е по-задушена, рибата можем да я покрием със фолио.
Много добро предястие се получава когато изпържената платерина се обезкости, парчетата се наредят на голяма чиния и върху всяко от тях се постави лъжица с майонеза.
Друга рецепта при която рибата става чудесна е печена в морска сол. За целта рибата се чисти само от вътрешностите, а люспите се остават. Рибата се полага върху насипан в тавата пласт морска сол (това в тавата са кефали ама за показно стават)
и после цялата се затрупва с останалата сол.
Печем докато заухае приятно и е добре да отпуснем още няколко минути. След малко изстиване можем да счупим капака от сол и да извадим от вътре рибата.
С четка или нещо подходящо изтупваме останалата сол и обезкостяваме рибата преди да я поднесем. Ако на масата ни чакат много наши хора можем и цяла да я сервираме. Така те ще я получат най-уханна. Само трябва да напомним, че кожата не става за ядене.
Друга слабо-застъпена рецепта е пушената риба. Предполагам поради липсата на традиции. За домашно пушене(разбирай на чист въздух, а не на балкона) е необходимо минимално оборудване. По-лесно е да се купи от риболовните магазини мини-пушилня. Това обаче е свързано с финанси. Ако си правим сами е необхидимо само една тенекия от сирене. На горния и ръб се пробиват няколко успоредни дупки на противоположните стени. Примерно на сантиметър от ръба. Там се прекарават метални шишове. На тези шишове закачаме за опашките рибите така, че да висят в тенекията без да се докосват и без да докосват дъното. Ако се налага махаме главите. Хубаво е рибата да е била поседяла няколко часа в морска сол преди това да си дръпне и от нея. Взимаме газов котлон(може и огънче да запалим). Слагаме тенекията на него и на дъното на тенекията нареждаме един ред сурови клонки от някое дръвче. Палим котлона и няколко минути след това започва да излиза пушека. Покриваме неплътно тенекията с нещо за да позадържим малко повече време пушека и след 20минути сме готови.
Други варианти за приготвяне е маринована, солена или варена.
След всичко изписано е време да се отзовем на повика на морето. Там ни чакат платерините ..и не само те.
по принцип и снимки съм по наредил ама...засега така постно ще е
Този пост е редактиран от rikitikitavi: 10 януари 2013 - 03:25
P11-07-11_12.23.jpg 182,71K
12 Брой сваляния
ще взема само себе си и цялото ми Аз пък кавото сабя покаже.
Валката до колкото знам е хубаво да е около мен за .... БЕ ЗНАМ АЗ 
