Поредния уикенд, в който съм на работа и не мога да отида на лов. Обаче пусто, не ме свърта в града, искам си дозата „диво”. Затова „паля джапанките” след работа, посока ... Разбоище. По официални данни селото има население от 20 души. Минавам през Драгоман към Годеч, а някъде там трябва да е и селото. По еднолентов път с насрещно движение. Кой да предполага, че зад завоя има полиция- проверяват личните документи и по живо- по здраво (все пак сме близо до границата). Тук-там се разминавам с някой от вече приключващите лова. Малко им завиждам, прекрасен топъл есенен ден. Табелите са кът, ако изобщо има такава, то тя е ръждясала и едва може да се разчете. Все някак стигам в селото, подминавам тъй наречения „център”, което е мястото, където пътят се разширява с около 2 метра. Не съм сигурна, че има магазин на това местенце. Малко след центъра, започва черен път, там оставям колата и поемам пътека около километър през гората, която излиза на железопътна линия и от там се стига до манастирче. Посреща ни Васил от Годеч, натурален, благ човек, с добри очи. Стопанисва манастирчето откакто последният му свещеник е починал. Въпреки че току що е заключил, не става и дума и той с усмивка се връща да ни разведе из светата обител. Ако сте решили да посетите това място, елате смирени, не очаквайте сергии откъдето да си купите магнитче. Това място го няма в туристическите справочници. Няма да пазите спомена върху хладилника- единствено в сърцето си.
Смята се, че манастирът води началото си от ранното Средновековие, когато монаси са се укривали в скалните пещери наоколо. Според манастирското предание, той бил опожаряван 3 пъти. През 1860 година манастира е възстановен от хайдутина Йоан Тотю, който се укрива там с другарите си. Той организира и тайно производство на барут. От там и името- Разбоишки. Монасите носели пищови на кръста, за да се пазят от турските нашественици. Наричали ги „черните разбойници”. Гости на манастира са били Васил Левски, както и неговия приятел и довереник Матей Миткалото, възрожденец, монах и револиционер. По тесни каменни стъпала се стига до скалната църква, разположена на 50 метра над река Нишава. Построена е през XIV век, а легендата разказва как монасите се опитали да построят църквата в ниша над реката, но каквото построели през деня, през нощта бивало разрушено. Тогава Богородица се явила в съня на един от монасите и посочила мястото, в скалата, където да бъде църквата.
[font="calibri, sans-serif;"]Васил ни изпраща по пътеката, след стръмната й част, отбива се в храстите, където е паркирано колелото му. Разделяме се с добри думи и пожелание пак да посетим мястото. Залязващото слънце ми пречи да направя добра снимка на скалната църква... Може би ще трябва да отида пак...[/font]
P1030226.JPG 209,69K
3 Брой сваляния
P1030238.JPG 254,16K
3 Брой сваляния
P1030244.JPG 303,1K
1 Брой сваляния
P1030227.JPG 294,42K
1 Брой сваляния
P1030233.JPG 226,86K
1 Брой сваляния
P1030240.JPG 268,92K
1 Брой сваляния
P1030242.JPG 304,89K
1 Брой сваляния
P1030255.JPG 160,6K
2 Брой сваляния
Този пост е редактиран от vegetarian: 20 октомври 2013 - 11:22
