Към съдържанието


Снимка

Сила на обонянието


  • Заключена тема Тази тема е заключена
Няма други мнения в тази тема

#1 mir777

mir777

    Ловец

  • Администратор
  • 3618 Мнения:
  • Име:Минко
  • Оръжие:Фотоапарат със светкавица
  • Куче:Няколко
  • МПС:Джип
  • ГрадТроян

Публикувано 23 септември 2013 - 10:11

Сила на обонянието

 

 

Един от факторите, обезпечаващ ефективността на птичаря е силата на обонянието му. Той е от съществено значение в полевата работа на кучето и позволява освен да бъде открит и блокиран дивеча, да се повиши и издръжливостта на птичаря. Обонянието е главната причина едно куче да бъде високо или ниско ефективно в лова. В редовете, които следват ще обърнем  внимание на прякото влияние на обонянието върху работата на кучето на полето и как то му  помага да е по-издръжливо и ефективно.

Известен факт е, че скоростта на претърсване на един птичар е пряко свързана със силата на неговото обоняние- колокото то е по-силно,толкова скоростта е по-висока. Потвърждението на тези думи  е  алюра на претърсване на островните птичари- английския пойнтер и сетерите. Това е така, защото на куче с подобно обоняние му е необходима значително по-малка част от един мирис за го усети, тъй като броя на обонятелните рецептори е по-голям и центъра в мозъка обработващ информацията постъпваща от носа е по-развит. Предвид това, подобни птичари могат “ да си позволят “ по-висока скорост на претърсване и по-големи разстояния между отделните паралели на совалката. Тук се има предвид, най-общо казано, че кучето вместо да се движи през цеилия терен, използвайки силното си обоняние изминава част от него, без излишни обследвания и движения. Така то освен че чрез силното обоняние претърсва терена, съкращава и движението си в него, което му осигурява по-голяма издръжливост. Колкото по-силно е обонянието на един птичар, толкова по-малка част от една миризма му е необходима, за да може той да я усети и респективно да реагира на нея. Това също е от голямо значение и значително повишава ефективността, тъй като възможността дивеча да бъде подминат е минимална. Освен това силното обоняние претотвратява появата на т.нар. “ празни стойки”- маркиране при което дивеч не се вдига, защото няма такъв.Подобно маркиране е следствие на слабо обоняние- куче притежаващо такова спира на относително стабилен мирис, но не може да усети и различи че дивеча е напуснал мястото си.

  Освен оптимално, без излишни обследвания  претърсване на терена, силното обоняние обезпечава и блокирането на дивеча. Ето как-  когато кучето усети съвсем слаб мирис, то реагира мигновенно и се насочва в посока на източника му, но изминава кратко разстояние в тази посока, през време на което носа и  мозъка работят в синхрон и ако дивеча е източника на възприетия мирис, кучето маркира. Това маркиране обаче е на такова разстояние, че дивеча да не може да усети опасността. По този начин ловеца има достатъчно време да се приближи до кучето, да последва концентрирано и стегнато куле и окончателното блокиране на изненадания дивеч.

  От изложеното дотук може да се направи обобщението, че  птичарите притежаващи силно обоняние претърсват терена с по-висока скорост, в широк диапазон около ловеца и когато усетят съвсем слаб мирис са в състояние доста бързо да го “ проверят”. Ако доловят присъствието на дивеч, маркират сигурно и на дистанция непритесняваща дивеча и същевременно позволяваща време за реакция на ловеца, в случай че идващия от терена знак / мирис/ е на дивеч който току-що се е преместил или напуснал мястото си продължават претърсването си.

  Естествено няма как в този материал да не споменем и конкретни примери, които са всъщност преки наблюдения от реалния лов, подкрепени разбира с логическо мислене за по-голяма достоверност. Всеки ловец сам за себе си може да обърне внимание на следното нещо: кучетата, които маркират непоследствено пред пъдпъдък например как го правят и какво всъщност се случва след подобно маркиране – случва се , че веднага след спирането на кучето дивеча се вдига. А това е така, защото кучето издава един специфичен звук подобен на мляскане с уста, близо пред пъдпъдъка и го предупреждава. Това мляскане е външния израз на опита на кучето да усили миризмата- то отделя повече слюнка, защото във влажна среда миризмата е по-силна. С подобен начин на работа, кучето напрактика обесмисля стойката си, защото освен че подплашва и вдига дивеча, не осигурява на ловеца време за подготовка. До известна степен подобни кучета работят по-скоро като спрингери / кучета вдигащи дивеча/, тъй като освен всичко и претърсват на т.нар. изтрелно разстояние около ловеца.

  Когато един птичар притежава силно обоняние, не се налага ловеца да измине почти същото разстояние което и кучето, за разлика от ловец притежаващ птичар работещ в краката му. А тук презумцията, е че кучето щом е създадено да помага на ловеца е логично то да измине по-голямата част от терена. Тук е мястото да споменем, че освен силното обоняние има още един важен елемент повишаващ ефективността, дори до известна степен той влияе и на самото обоняние. Става въпрос за елемента концентрация. За някой от ловците това може би звучи странно и нелогично, но всъшност концентрацията е важна част в работата на птичаря. Тя е в пряка зависимост от броя на срещите на кучето с дивеч и правилната намеса в тези ситуаций на ловеца. Има се предвид, че в крайна сметка кучето трябва да стигне до такова ниво, че от момента в който стъпи на терена докато му се постави повода на нашийника да е максимално концентрирано и готова да долови и най-слабия мирис, да “ потъне” към него и да го провери. Подобно ниво се постига, когато  ловеца е в състояние да го осигури- движение срещу вятъра, избор на терен с висока популация на съответния дивеч, редуване на различни ситуаций. Тук се налага едно уточнение: в началото е добре след като кучето влезе в терена да направи контакт с дивеча възможно по-бързо и когато това стане то да бъде прибрано т.е. заниманието да приключи. На следващото такова кучето трябва например да маркира след като е претърсвало 20 минути, в третото в края на терена или след по-продължително време. По този начин качето се приучава винаги да е конкцентрирано, защото различните ситуаций са му показали че докато претърсва терена, във всеки един момент може да усети знак за присъствието на дивеч.

 

  Силното обоняние до голяма степен е разделителната линия между ефективния и малко полезния птичар. Естествено колкото и едно куче да го притежава, не бива да се счита че то е достатъчно- необходими са извесни усилия за да може обонянието да се шлифова, кучето да придобие максимална концентрация и резултата от това да намери своето практическо проявление в лова- дали под формата на брой отстрелян или маркиран дивеч, или по самия начин на маркирането, всеки ще го разбира по свой си начин........

       

[color=#FF0000;][font="arial;"]Статията е предоставена на форума lovecbg.com от [/color][/font][color=#FF0000;][font="verdana;"]Георги Захариев[/color][/font]

Прикачени файлове






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

Change Theme!