Към съдържанието


Снимка

Смърт


  • Заключена тема Тази тема е заключена
Няма други мнения в тази тема

#1 mir777

mir777

    Ловец

  • Администратор
  • 3618 Мнения:
  • Име:Минко
  • Оръжие:Фотоапарат със светкавица
  • Куче:Няколко
  • МПС:Джип
  • ГрадТроян

Публикувано 23 септември 2013 - 10:10

                                          С М Ъ Р Т

 

 

 

 

  Щяхме да ловуваме на заек, но този път се разбрахме да опитаме гонка. Досега използвахме птичари и имахме добра слука, но решихме да разнообразим  предстоящия ловен излет. На сбирката предната вечер се взе решение да пуснем три от местните гончета. Един от ловците живеещ в София, каза че ще вземе своя едногодишен курцхаар Рекс – искаше кучето да се поразходи малко, защото рядко го извеждаше пък и ако има късмет може да вдигне и някой заек. Естествено, никой от нас не възрази.

Рано сутринта, в уречения час се събрахме и тъй като  предварително бяхме уточнили терена, в който ще ловуваме без много приказки тръгнахме към него- този път пеш. Само Рекс и стопанина му ги нямаше. Не се наложи да вървим дълго- тъй като малко бе закъснял, ловецът дойде с трактора си  и ние се качихме в ремаркето. Стигнахме избраното място и слязохме само гоначите- общо четири човека с три кучета. Останалите продължиха напред за да застанат на пусия. След около 20минути телефона ми звънна- това бе сигнала за тръгване. Пусийте бяха готови, сега започваше лова....Вървяхме в равно и необработвано поле с храсти и на места туфи висока трева- идеално укритие за заека. Кучетата непрестанно душеха  земята в опита си да открият миризмата на затайлия се дивеч и да го погнат. Не мина много време  и го намериха- едно от гончетата изпищя  и подгони вдигналия се близо пред него дългоушко. Гонача , който бе най-близо направи едно бързо дубле и заека се претърколи – какво начало на лова! Първия вдигнал се заек бе ударен. Докато го прибираше в раницата си , ловеца похвали стоящото до него куче , погали го и продължихме напред. Не бяхме минали и сто метра , когато кучетата погнаха друг заек. Бяха далеч и нямаше смисъл да стреляме , но с голямо удоволствие слушахме звънкия им лай. Чу се далечен изтрел- само един.  Усмихнахме се – или е ударен или си е заминал по живо по здраво.Щом стигнахме до пусийте , разбрахме ,че заека не е успял да се измъкне. Направихме втора гонка , с още по-голям успех- четери заека  лежаха в раниците на ловците. Вързахме кучетата, запалихме огън и седнахме да хапнем. Дали защото бяхме уморени, дали от добрата слука но и храната бе много вкусна , пък и приказките ни се услаждаха.Отдавна не бяхме имали такава слука, отдавна не бяхме правили такъв колективен лов на заек. Някой предложи да направим още една гонка и да се прибираме- този път щяхме да заградим не много гъста акациева гора. Част от стрелците се наредиха в пресичащия пряко през нея път, а останалите застанаха отстрани на нея. Ние четиримата гоначи се качихме в трактора и се отправихме към мястото откъдето щяхме да  подгоним. След като слязохме, ловеца който ни бе докаръл каза , че се връща и ще застане до гората, на чистото- Рекс остана с мен. Отново звънна телефона ми и последната за деня гонка започна.

  Влязохме в гората и след около сто метра, отвързах Рекс от повода. Както и очаквах, кучето веднага се върна назад, излезе от гората и тръгна по посока на пусийте. И как иначе- то не ме познаваше и тръгна да търси стопанина си.Казах на колегите ,че ще ходя по границата на гората с полето . Един от тях също излезе от горския пояс , но от другата му страна и оформихме много интересна гонка. Пусийте бяха пред нас , разположени в гората и извън нея, двама от гоначите се движехме на границата с полето , а другите двама вътре в гората. Вървях притеснен- въпросите в главата ми не ми даваха спокойствие- Ами ако Рекс се изгуби? Ако нещо се случи с него? Тогава какво ще правя? Звъненето на телефона ми ме стресна, натиснах “зелената слушалка” и чух две изречения: “ Рекс е при мен. Миличкия ми,  веднага е хукнал да ме търси.”  Отдъхнах си. Изтрел вдясно от мен , ме върна в лова, последва втори и след третия видях  един заек да “излита” от гората. Търсеше спасение в откритото пространство. Там му беше силата, там можеше да надбяга и надхитри всяко куче и да се измъкне. Прицелих се и натиснах спусъка- заека се завъртя и падна . Изтичах напред и след като прекратих мъките му го сложих в раницата. Сега найстина бях доволен- добра организация, добра слука , отлично настроение пък и Рекс отново бе при стопанина си...

Вървейки по края на гората, след един завой видях трактора на около двеста метра пред мен. Рекс доволен седеше пред караката на своя стопанин, който с голямо задоволство ту го погалваше , ту му говореше. Каква приятна гледка бяха двамата...Изведнъж вдясно от мен , в гората гончетата изпищяха- отново бяха погнали дивеч. Рекс ги чу и се втурна при тях да им помага. Лаят на кучетата ставаше все по-настойчив и ожесточен. След около минута от гората изкочи едър заек и побягна в посока към трактора. Рекс го следваше учудващо близо- имах чувството че всеки момент ще го улови, а явно и кучето така си мислеше.

Почти в момента , в който видях ловеца да вдига пушката изтръпнах. Чу се изтрел и.... Рекс падна . Хвърлих раницата  и побягнах нататък. Тичах колкото мога по-бързо , но не ми се искаше да стигам там. Гледката ме порази. Ловеца  бе паднал на земята захвърляйки пушката си- не доумяваше какво бе направил. На два метра пред него, Рекс  се опита да се изправи, но силите му стигнаха колкото да седне. Кафявите му, вече гаснещи очи гледаха към неговия стопанин сякаш за да го запомнят . В тях имаше болка, имаше мъка, имаше недоумение..

Погледнах в страни- там бяха дошли трима от ловците. Стояха плътно един до друг неподвижни като статуи, опитваха се да сподавят мъката си пред умиращото куче. Неговият загасващ поглед , неразбиращ човешката  алчност и неблагодарност бе вцепенил всички нас. Гледахме изтръпнали как кучето ту се съпротивляваше на идващата смърт, ту  сякаш се оставяше в нейните ръце. То се мъчеше да разбере  къде сгреши , с какво заслужи тази ранна смърт....Тънка струйка кръв се спусна от ухото му за да напомни за нейзбежния край. Кучето подгъна крака и падна, стопанина му изрева силно и безпомощен притихна до неподвижното тяло.  Стояхме мълчеливо , не знаехме какво да правим. Обърнах се за да изтрия сълзите си и видях, че бяха дошли всички ловци- стояха безмълвни и неподвижни , дори не се опитваха да прикрият сързите си. Нещо обаче трябваше да направим- изправихме ловеца , който още бе на земата и го отведохме в страни. При него останаха двама от най-възрастните ловци. Ние внимателно вдигнахме  издъхналото вече куче и го сложихме в ремаркето. Един колега , влезе в кабината и запали трактора , а ние стояхме отстрани. Потеглихме към селото, точно като на погребение. Стопанина на кучето го бе прегърнал , плачеше и го галеше, говореше му – но то бе мъртво.

 

  Много пъти след този случай, ходих на лов . Мислех, че с времето ще го забравя- но не стана така. Всеки път щом някой ловец вдигне пушката по дивеч зад който бяга куче,  виждам Рекс. Виждам го така ясно както тогава.....

 

 

  Уважаеми колеги, не след дълго започва ловния сезон. Нека ценим здравето и живота на нашите ловни кучета, за  които се грижим и отглеждаме  и без които лова не би бил така увлекателен и опияняващ. Нека бъдем разумни  и толерантни не само към собствените , но и към кучетата на колегите ни. Един пъдпъдък или заек по-малко е без значение . Въпреки ,че без да искам съгласието на въпросния ловец , си позволих да Ви  разкажа тази история , съм убеден че той ще ме разбере. Това е моя начин да отдам почитта  си към Рекс и да апелирам към всички Вас: Не допускайте подобна ситуация – Само от Вас зависи- от никой друг!!!

 

[color=#FF0000;][font="arial;"]Статията е предоставена на форума lovecbg.com от [/color][/font][color=#FF0000;][font="verdana;"]Георги Захариев[/color][/font]


  • Tanatos харесва това




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

Change Theme!