Към съдържанието


Снимка

Работен стандарт на Германския Курцхаар


  • Заключена тема Тази тема е заключена
Няма други мнения в тази тема

#1 mir777

mir777

    Ловец

  • Администратор
  • 3618 Мнения:
  • Име:Минко
  • Оръжие:Фотоапарат със светкавица
  • Куче:Няколко
  • МПС:Джип
  • ГрадТроян

Публикувано 23 септември 2013 - 10:07

                                               Работен стандарт на Германския Курцхаар

 

  От Георги Захариев

 

  Всяка отделна порода кучета била тя ловна или не, съществува и притежава свой собствен облик, различаващ я от подобните на нея именно заради работния си стандарт. Необходимо и важно е да се има предвид, че работния стандарт визира и екстериорните / морфологичните / специфики на една порода, които имат пряко влияние върху работните качества на нейните представители. Съществуването на работен стандарт за всяка една порода е необходимо и има за цел да недопусне едно обединяване и размиване на конкретните елементи в работата на кучетата носещи белезите на определената порода. Това от своя страна води до извода, че за да съществуват отделните породи  като такива, е особенно важно техния работен стандарт да бъде запазван и на база на него да се работи върху усъвършенстването и развитието на породата. Именно това е основната задача на всеки съществуващ клуб – придържайки се към съответния стандарт да усъвършенства породата и когато всяко едно клубно мероприятие / екстериорно или работно / е в унисон с тази цел, когато квалифицирани съдий дават реални оценки на отделните индивиди може да се каже , че избраната посока е вярна. В редовете които следват уважаеми ловци, ще се запознаете с работния стандарт на Германския Курцхаар,  за да добиете още по-ясна визия за качествата на тази порода.Именно той е основата  в дейността на Национален Клуб Курцхаар-България.

 

“Немския Курцхаар е елегантно, излъчващо  сила и увереност куче, което в своята работа и в зависимист от терена на който работи събира в себе си всички най-добри страни от работните характеристики както на английските породи птичари, така и на континенталните такива. Въпреки това курцхаара има свой уникален и самобитен стил на работа.

АЛЮР / движение по време на търсене /. Алюрът на тази континентална порода птичар е постоянен галоп. Всъщност курцхаара галопира умерено бързо / средно /, потеглянето му в терена обаче е винаги енергично, но в никакъв случай неубоздано и нервно. Скоростта на галопа не следва да се абсолютизира, не трябва да се търси на всяка цена. Това куче обаче, трябва винаги да притежава в себе си способността да галопира при търсене константно и за дълго време, без спадове и наличие на умора при работата си. Претърсването в зависимост от терена, трябва да е широко, просторно, кучето трябва да покрива терена при търсене до края на  неговите природни граници. При галопиране по време на претърсване главата на кучето е високо поставена, мобилна и подвижна, винаги готова да усети и възприеме и най-лекия мирис на дивеч във въздуха, шията при движение е доста свободна, създава се явно впечатление за изпъкнали рамене. Леко издължения формат на кучето, неговата правилна структура, винаги способстват за една видима хармоничност и лекота на галопа, без излишна нервност, усилия и насеченост. Неравномерният и насечен, нервен галоп често се появява в резултат на дефект в конструкцията на крайниците, при неправилни ъгли на ставите или твърде къса шия, при която за да пази равновесие кучето, то е принудено да движи главата си рязко нагоре-надолу при галопиране. С няколко думи, всичко свързано с галопа на курцхаара при търсене, трябва да е уравновесено, хармонично, елегантно и естествено, природно и приятно на вид. При движение в терена, задния дял на кучето работи с умерени скокове, без изсхвърляне на задницата над и на линията на гърба, предния дял работи с леки и плавни “ загребвания”, без резки удари отгоре надолу към земята. Опашката на кучето при търсене е леко спусната, носи се на линията на гърба, мобилна и постоянно работеща с движения по хоризонтала вляво-вдясно, но никога “ мъртва” при движение. Според Алберто Шемини “ курцхаара трябва да създава впечатление, че винаги разполага със сила в резерв, която обаче все още не ползва, защото това не се налага за да извърши работата, която се изисква от него”, авторът обобщава още , че “ невъздържания галоп трябва да се избягва”.

 

НОСЕНЕ НА ГЛАВАТА ПРИ ТЪРСЕНЕ.

При търсене в галоп носенето на главата на линията на гърба и по-ниско от това не е типично за немския курцхаар.Желаното положение в работния стил на това куче е точно обратното, а именно стилът на носене на главата е високо над горната линия, високо носена глава. При това носене, главата е успоредна в положението си спрямо горната линия, носната гъба на кучето сочи към хоризонта. Именно поради тази работна специфика на курцхаара, той е в състояние да усети наличието на дивеч от голямо разстояние, без да се налага излишно претърсване на терена. Със своето  хармонично и елегантно движение, той създава впечатление за куче, което перфектно контролира терена с носа си, той е внимателен и плавен на мириса, главата му е подвижна и нищо неможе да му убегне.

 

СТОЙКА / Маркиране /.

При улавяне на сигурен мирис от дивеча във въздуха, курцхаара постепенно намалява скоростта си  на търсене и преминава от галоп в тръс, създавайки впечатление за плавно “ плуване “ към идващия от терена знак за наличие на дивеч. При това си действие, плавно движение към дивеча, опашката на кучето работи непрестанно, но дискретно,с явни движения по хоризонтала ляво-дясно. Стигайки до чистия мирис, кучето спира рязко и сигурно. При това маркиране шията е стегната, главата е в хоризонтално положение, като главата, шията и тялото на кучето правят заедно една линия, излизаща в горната си част над линията на гърба. Тази специфика прави стойката на курцхаара изключително изразителна. При маркирането предния дял на кучето е видимо изнесен напред, а задния дял създава впечатление, че е леко спуснат към земята. При твърда и неподвижна стойка, опашката се издига леко над линията на гърба и замира, кучето бавно вдишва и издишва мириса, ушите са неподвижни, зениците широко отворени, положението на крайниците откроява ъглите на ставите, в доста случаи някои от предните крака е повдигнат и присвит в долната си част. Често се забелязва леко потрепване / тремор / по цялото тяло на кучето. Лежащата стойка / както при сетерите / не следва да бъде елиминационен порок, но при всички случаи се толерира кучето което маркира изправено. В Германия се допускат и двата вариянта на стойката. Съществуват и други отделни детайли при търсенето на курцхаара и опитите му да маркира дивеча. При наличие на несигурен дивеч, кучето трябва да намали темпото до нормален ход, да отиде до извора на този мирис, да направи кратка и внимателна проверка на мястото и след като се убеди, че няма наличен дивеч веднага да продължи нормалното си търсене в терена. Когато при търсене, курцхаарът е изненадан от наличието в непосредствена близост на дивеч, той блокира рязко от пълен галоп в спиране, главата от хоризонтално положение рязко се извръща по посоката на дивеча, опашката е издигната нагоре и неподвижна, крайниците си присвиват надолу, тялото е чевръсто и остава в положението в което е било при усещането на дивеча, често пъти усукано в най-причудливи пози. В тази ситуация често се случва, курцхаара да спре  на място, по-скоро като машина. Тук мозъкът му и инстинктът му са неговите мъдри контрольори, даващи му безусловно възможността да владее ситуацията. Разбира се следва да се има предвид, че различната разстителност, видове дивеч и тяхното поведение, провокират у кучето поведение, в много случай различно от идеалното .

 

СЛЕДЕНЕ НА ОТДАЛЕЧАВАЩ  СЕ ДИВЕЧ СЛЕД СТОЙКАТА / КУЛЕ/.

Воденето към дивеча след стойката е различно при отделните индивиди, някои кучета следват бавно дивеча, други със самочуствие. Във всички случаи обаче, воденето трябва да е сигурно, концентрирано и стегнато, с високо носена глава, сочеща местоположението на дивеча. При следенето, кучето отново спира при всяко спиране на дивеча движещ се пред него. При това движение и последващо спиране, опашката винаги от движения по хоризонтала ляво-дясно докато се движи кучето, се издига нагоре и замира при твърдото му спиране на място. Случва се при маркиране на дивеч от голямо разстояние, кучето в последствие при кулето да изгуби мириса, често в този случай то се връща назад и се опитва отново да поеме този мирис на вятъра. При проследяването на мириса / кулето / , курцхаара трябва да е внимателен, да държи нужната дистанция от дивеча, да следи мириса по въздуха, дори леко да прилягва в някои случаи преди да продължи, никога да не губи връзката с водача си при воденето и най-важното – да притежава природна интелигентност и хитрост спрямо дивеча, който е преследван.

 

Забележка: В Германия има по-широки изисквания и търсени качества, поради което стандартът в тази държава е по-комплексен.”

 

 

   Източник: www.kurzhaar-bgclub.com

[color=#FF0000;][font="arial;"]Статията е предоставена на форума lovecbg.com от [/color][/font][color=#FF0000;][font="verdana;"]Георги Захариев[/color][/font]

 






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

Change Theme!