Към съдържанието


Снимка

От гледна точка на кучето


  • Заключена тема Тази тема е заключена
Няма други мнения в тази тема

#1 mir777

mir777

    Ловец

  • Администратор
  • 3621 Мнения:
  • Име:Минко
  • Оръжие:Фотоапарат със светкавица
  • Куче:Няколко
  • МПС:Джип
  • ГрадТроян

Публикувано 23 септември 2013 - 09:51

                                              От гледна точка на кучето

 

 

  Здравейте, уважаеми читатели. Всеки от нас постоянно се опитва да усъвършенства качествата на своето ловно куче- винаги има нещо, което трябва да се корегира в поведението на птичаря. За да се случи това обаче, е необходимо да се опитаме да погледнем нещата от страната на самото куче, за да успеем да преодолеем едно или друго затруднение. Това е наложително  защото само ако можем да покажем по подходящ начин на кучето какво искаме от него, то ще разбере каква е задачата му и ще реагира коректно. Често се случва в началото на ловния сезон, някои стопани на птичари да се сетят, че има още неща за изглаждане в поведението на техния ловен помощник и в повечето случаи се касае за недостатъци  при апортирането на отстреляния дивеч. Един подобен недостатък в това отношение , късаещ най-вече млади и неопитни кучета е твърдото захапване на падналата на земята птица. Това поведение на птичаря е продиктувано от факта, че ловната му страст току-що е отключена и съчетана с буйния характер на младото животно води до рязко и съответно силно захапване на открития дивеч- разбира се през това време на годината се късае за пъдпъдък. Имайки предвид и факта, че  тази птица е доста малка и крехка е нормално да има известни притеснения от страна на собственик на птичар с подобно поведение. Казвам известни, тъй като не бива да забравяме, че кучето тепърва ще добива опит, че в процеса на ловуването то все по-внимателно ще взема дивеча, защото ще се научи да влазее емоцийте си , които в момента са движещата сила за него. Колкото повече апортира, колкото по-уморено е то, толкова по-внимателно ще започне да взема отстреляния дивеч. Естествено това е логичния сценарий, но може и нещата да не се развият така. В подобна ситуация се налага намеса от страна на ловеца, за да покаже на кучето, че то трябва да донася дивеча без да го поврежда. За целта може да използвате вече убитите пъдпъдъци и да покажете новата задача в подходящ вид на Вашия птичар. Отрежете крилете на няколко птици и с помощта на здрав конец, ги прикрепете към дъсчица с размерите на кутия цигари. Излезте с кучето на полето, обърнете се с лице срещу вятъра и хвърлете  този “пъдпъдък” възможно по-далеч пред Вас. Изсчакайте няколко секунди и едновременно с освобождаването на кучето от повода, подайте съответната команда за да донесе дивеча. Повторете това упражнение няколко пъти и следете начина по който кучето взема “дивеча” от земята- ще забележите че след няколко хвърляния, заради твърдостта на предмета кучето започва все по-внимателно да го захапва.

Другия, може би по-често срещан недостатък е донасянето на дивеча, но кучето го пуска на 1-2 метра пред ловеца. В този случай, трябва да покажете на кучето, че не искате това от него , а желаете дивеча да бъде донесен и предаден в ръката Ви. За да постигнете желания резултат, имате две възможности:

 Първата е да използвате водата за да покажете на птичаря какво изисквате от него. И тук ще  ползвате убитите от сутринта пъдпъдъци. В късния следобяд отивате с кучето във водоем с дълбока вода и добра видимост.Заставате точно до водата, хвърляте един пъдпъдък силно напред и подавате съответната команда на кучето . Докато то плува устремено към дивеча във водата , Вие навлизате в нея до коленете и в момента когато кучето достигне и захапе дивеча отново го стимулирате подавайки команда/ освен това и го ориентирате за Вашето местоположение / . Тъй като кучето се намира в различна среда/ във водата/ то е по-концентрирано и най-важното за него сега е бързо да достигне до брега и респективно до Вас. Тези две първостепенни неща за него в този момент , не му дават възможност да направи друго освен да се насочи право към Вас и по най-бързия начин да се озове на твърда почва. Предвид това, че сте заели правилната позиция се оказва, че щом кучето стъпи на твърда почва то всъщност се намира непосредствено до Вас- а точно това е целта Ви. Повтаряйки това действие няколко пъти, всъщност Вие показвате точно и разбираемо са самото куче какво искате от него и то бързо схваща същността на новата задача. След няколко подобни апорта от дълбока вода, може да добиете представа дали кучето е разбрало какво искате от него, като хвърлите на земята друг пъдпъдък и го накарате да го донесе. Ако всичко е както трябва, птичаря ще донесе точно до Вас дивеча – в такъв случай го похвалете и го погалете . Ако обаче отново пусне дивеча на разстояние от Вас може да прибегнете до следното. При следващата тренировка, отново хвърляте дивеча на земята и подавате команда на кучето, но когато то тръгне с дивеча в уста към Вас, се обръщате с гръб към кучето и започвате да се отдалечавате от него с бързи крачки. По този начин ангажирате вниманието му с друго, то вижда че се отдалечавате и в стремежа си да ви настигне се затичва държейки здраво птицата в устата си. В момента когато кучето е непосредствено зад гърба Ви се обръщате рязко и го хващате , погалвате го и тогава вземате дивеча от устата му. Повтаряте това упражнение няколко пъти и несъмнено апорта ще се подобри значително. Естествено по време на лов трябва да изисквате от кучето да апортира коректно като тук имам предвид че ако например Ви донесе няколко птици както ВЕЧЕ искате от него, а после отново пусне на разстояние от Вас не бива да оставяте нещата така.

В началото на ловния сезон , се случва и млади и опитни кучета да пропускат да маркират дивеча или да нарушават правилната схема на претърсване на терена. В повечето случаи, причината за подобно поведение е дългия период на почивка за кучето съчетан с внезапния прилив на адреналин, когато птичаря влезе в ловното поле. Обикновенно тук не е необходима намеса, а е достатъчно да се осигури на кучето малко време за адаптация. Но ако по-дълго време кучето не претърсва терена правилно  трябва да го насочите към коректно поведение- естествено ще се наложи да се откажете от един-два излета или пък да излезете на полето през седмицата, но вместо пушка ще носите дългото въже. Прикрепете го за нашийника на кучето, подайте съответната команда и тръгнете напред , когато е необходимо корегирайте посоката на движение на кучето и след немного време може да пуснете въжето да се влачи зад кучето. Имайки предвид , че предварително това упражнение трябва да е усвоено тук става въпрос за корекция и разбира се бързо и адекватно поведение от страна на кучето.

  Уважаеми ловци, ключа към успеха в обучението и ефективното ловуване с чистопороден птичар е в това, в определени ситуаций да се опитаме да разсъждаваме от гледна точка на кучето, да видим нещата от неговата страна за да разберем как едно нещо което искаме от него да му го представим най-разбираемо за него. Естествено няма как в този материял да обхвана всичко, защото темата е доста сложна и обширна. Целта ми с написаното по-горе, с тези конкретни примери бе да Ви покажа начина по който Вие трябва да мислите, за да обучите своя птичар по такъв начин, че да чакате с нетърпение следващия ловен излет за да му се насладите изцяло заради отличното поведение на Вашия птичар.

 

Желая Ви успех!

 

[color=#FF0000;][font="arial;"]Статията е предоставена на форума lovecbg.com от [/color][/font][color=#FF0000;][font="verdana;"]Георги Захариев[/color][/font]






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

Change Theme!