4 отговора на тази тема

[rikitikitavi]

Един страхотен риболов който ще искам да си го спомням през годините.
Започна както често напоследък ми се случва с кафенце в 4сутринта.
Пия си кафето,гледам си тъмното море и не ми се гмурка. А багажа строен до вратата. А де. Изпих си кафето, помислих малко па си легнах отново.
После семейно пихме кафе,че и излязохме малко да се поразходим из близката горичка. Навсякъде зеленичко. Навсякъде разни големи и още по големи дървета. Разтоварихме се дето се казва. После си похапнахме наобяд и видиш ли дощя ми се да се гмуркам. То ясно че съм разглезен и няма нужда да ми се казва.
Към триисет минути след това вече наврял се в неопрена полека дърпам лодчицата си към мястото дето съм си харесал за лова. Мястото дето съм си го заплюл е малко странно. Основната пътека на рибите минава на черири метра от него ,а на три метра леко диагонално от него се пада завоя на пътеката. Отделно мястото е на един каменен скат надигнат над пясъка. Не е най рибната позиция в района, обаче ми е най удобната на самия мене. Даже и стена съм си изградил да мога да сменям позициите на тялото без да алармирам рибите.
Във водата се е затоплило ама е излязъл хубав мътвак. Търкаля ме докато раздишвам. Клати ме като залегна. Развява харпуна като пране на вятър. Отделно има и разни замътени пасажи с вода,сменящи рязко видимоста.
В първия половин час за малко да лудна. На дъното риба няма. По точно на моята позиция. Дъното е още почти два метра надолу ама там е мътно и студено. При изплуване и при раздишване около мен се стрелкат платерини 300-400грамови. Една от ляво. Една от дясно. Една наобратно по диагонал. Не можеш да предвидиш от де ще дойде. Не можеш да ги поведеш. За да е пълна лудницата и по някой кефал се мяркаше,минаващ на пълна скорост. Направо луднах. След няколко изстрела взимам всичко една платерина. Ужас.Брр. Даже не успявам да се раздишвам нормално. Накрая се предадох.
Изкатерих се на един тетрапод като преял тюлен за да помисля малко. Все пак не бях виждал такова количество риби накуп от години. Трябваше да се подходи нестандартно. Реших да сваля рибата малко по долу да мога поне някаква стабилност в стрелбата да имам. Сложих дървената Платеринка на позиция и се поразшляпах съвесно като новобранец. Бая поплясках с големите плавници по повърхноста при гмуркане. Добре нямаше кой да ми гледа сеира. На дъното мъртвака клатеше калто мен така и компаньонката ми. Аз обаче чакам на моята си позиция ,а там съм оборудван с дръжка за хващане ,че и с място да си заклещя краката. Минаха няколко платерини и три големи кефала. Всичките кефали съвестно си ги утървах. Ама една платерина взех. Проблема оставаше мъртвака. Пневматика колкото и да е хубав и къс, кръглата тръба си има максимална скорост на движение и след това почва да вибрира. А като мине мъртвака през него, направо танцува върха. След малко опити се оказа,че мога достатачно добре да се закотвя само с колена и съответно да държа харпуна с две ръце. И работата потръгна въпреки скоростното прехвърчане на рибите. Реших да наблегна на кефалите като по големи мишени. Размера им беше повече от добър между килограм и килограм и половина. Като се наместиха нещата в правилния ред тялото ми се отпусна и започнах да се наслаждавам на лова. От три изстрела два попадаха в рибите. От пет минавания на риби успявах да стрелям по три. Абе огромен кеф за който всички ние се гмуркаме. Всяка ударена риба съвестно я чистих докато успокоявах дишането си. Горе долу две минути. След всяка риба се наслаждавах на улова бляскащ пред мене. Станаха десет риби. И то оснавно кефали. Риба все още минаваше постоянно ама на мене ми беше достатачно. Реших да направя последното гмуркане и да се изнасям.Казах благодаря на морето и се гмурнах.
Лежа си аз. Чакам с повишено внимание. От дясно от мътилката се хлъзва огромна сребриста риба. Няма как по друг начин да опиша движението.
"Ба мааа му ! Най накрая пъстърва. Що пък на мен се падна тая дето няма точки" ми се изстреляха в главата порой от мисли. Рибата вече измина метър и извърна око към Платеринка. Аз от своя страна за втори път пуснах око по дължина на харпуна да не би да съм трепнал от изненадата и натиснах спусъка. Стрелата остана в рибата. "Стига бе. Харпуна е яко напомпен" са поредните изсипали се мисли,докато аз се изстрелвам от позицията. Рибата едва е махнала два пъти с опашка и вече здраво съм стиснал двата края на стрелата. Поглеждам внимателно дали е толкова добре ударена колкото си мисля и изненада. То било лаврак. Излизам на повърхноста и просто седя и го гледам. Изстрела е зад ухото през гръбнака. Логично е да не мине стрелата. Срязвам хрилете на рибата и след секунди тя се успокоява. Аз имам нужда от доста повече време. Казвам отново благодаря на морето. Закачам рибата, вързвам и харпуна ,отивам да си взема платеринка и към къщи. Кой да очаква такъв берекет. Нито торбичка в колата, нито кофа. Всичката риба в чувала на неопрените, неопрените натъпкани колкото може в спуснатата лодчица а аз с летяща душа към къщи.

[saint]

еееехххххх, как ми запали фитилите. Не съм гмуркал от година. Чаках дете и дадох обед, да ме убивам нищо, докато не се роди. Е, вече съм горд татко и в сряда отпрашвам за Гърция. Един нов пневмат и стария ролер. Нова маска.... пък може и някое маляки- махи да прибера, освен дежурните лаврачета, ципури и кефали

[rikitikitavi]

Кефалите и платерините наредени за спомен

Прикачени файлове

•  IMG-75d5eb606e291cc844c2bade122f1760-V~2.jpg   189,46K   1 Брой сваляния

[rikitikitavi]

Трофея

Прикачени файлове

•  IMG-ba2a8b59a8690908388c9d78cc485a30-V~2.jpg   76,92K   0 Брой сваляния

[saint]

Трофея

Поздравлления