Даже и в дисхармоничната личност може да се намери основа за ловно другарство. Просто си сложете и розови очила.
Когато човек ловува и скитосва из дружинките в нашата родина, може да попадне на удивителни уникални общности, в които всеки ловец, независимо от своите предпочитания в лова и характерови уникалности, си е намерил сравнително най-пълноценното място.
А ловците сме преди всичко хора. Хора, които по една, друга или много причини обичат лова.
И така, какви сме ние, без възможност за поправка.
Някои от нас са позитивни към живота на дружинката, към всеки един ловец, куче, към дивеча също се отнасят с грижовност, първи зареждат хранилките, калищата с горяло масло, солищата и тн. Имат свое уникално и неподражаемо чувство за хумор, с радост споделят слуката с колегите си, ободряват унилите, помагат на хората в трудност и така нататък...
Например едни от нас могат да заблудят останалите в дружинката ловна или житейска за истинските мотиви в поведението си, като създават впечатление, че са целенасочени, волеви, че и последователни в преследването на дадена цел. При тях резултатът - да има да речем отстреляно диво прасе на груповия лов има само на тях самите известна специална стойност - те настояват нещо да се случи точно по техния си и само техния си начин, определен от собствения им мироглед или злоглед. По този начин те задоволяват потребности, на които са придали прекалена лична значимост, само така се чувстват щастливи и спокойни, че личният им план е реализиран, как точно да се проведе гонката, в колко часа, на каква площ, с какви кучета, с какво оръжие, с всички техни детайли и условности. И накрая триумфират, защото планът, гениалният лов е факт. 
На всеки лов са педантични и натрапливи да изложат своите гениални прозрения пред дружината и разбира се са напълно убедени, че те са гения на дружината. В част от случаите верно са такива.
Други от нас са странни и различни, което не е непременно лошо нещо, но не се получава шаблона за формирането на междуличностните отношения, а от двете страни е нужно реално опознаване и така се раждат прекрасни и уникални приятелства за цял живот. Всичко това става възможно обаче, ако се избегнат от страта на познанството импулсивните агресивни сблъсъци за нищо или почти нищо които да прераснат в постоянни конфликти.
Трети от нас са цветни, емоционални, даже и малко капризни, опитват се непрестанно да повлияят на другите, нагаждат се към останалите с цел винаги, навсякъде, във всичко да се сдобият с така важното за самите тях внимание, одобрение. Постоянно търсят развлечения, банкети, всякакви приключения, предимно такива леснички. Но се кефят на всичко.
Четвърти пък пак от нас са подвластни на своите желания и търсят всички възможности веднага да ги постигнат - мрели-живели непременно требе да прибием хахах свинетата. Който по някакъв начин не е навит като пружинка за тази световна цел днес тук и сега, се сблъсква с агресията на тези значими личности. В тази насока, те не пропуснат да одумат всеки човек, който в дружинката е мааалко по-висок от тревата, а с тези тихичките също се състезават за ловна и човешка слава. Помитат всичко по пътя си. Никой не остава пощаден от техния борбен дух ала на Тасманийския дявол - Таз. Ако някой им каже нещо отрезвително, те изживяват много лабилно и мъчително контрата и дълго време водят гарез на нищо неподозиращия човечец от другите типажи. Често се обиждат и сменят дружинката си или се отказват от лова, като обясняват, че те са прави а другите не са. По някое време се връщат в колектива, попорасли дечица на около 30-40-50-60 и нагоре години... хахаха. Казват от тая дружинка нищо не става, всички са боклуци, но заради лова търпя тяхното зловоние. Стоик! Каква саможертва...
Ентите пък от нас са склонни в един нормален разговор внезапно да избухнат при вербални и физически изблици на агресивност следвайки принципа, че нападението е най-добрата защита, те могат да реализират открито отмъстително поведение, да използват интриги, клюки, подигравки и да обезценяват ловния принос на всеки за когото смятат, че възпрепятства актуалната им потребност, например да врътнат цялата си дружинка по даден въпрос или списък от въпроси – обикновено не е безкраен по интелектуални причини/. Отличават се с внезапните си потетични избухвания, в които веднъж годишно, обекновено към края на ловния сезон изливат над клетата си дружинка своето отвращение от нейното нищожество, но ако публиката - дружинка е отегчена и се разпръсва, бързо губят интерес от дар слово по темата. Без публика не им е мерак.
Имаме си понеже сме цветни и представителна извадка на нашия народ и човечета с претенциозното си чувство за превъзходство, жива българска аристокрация по някакъв неведом начин останала дълбоко скрита през петвековното робство. Те са с нагласата безжалостно и цинично да експлоатират другите за собствена изгода, безогледно не зачитат правата им - най-елементарните им човешки и ловни права. Разбира се и те както всеки човек имат дефиците в постиженията си, но се оправдават с повърхностни оправдания и откровени лъжи. Привидно са безразлични към мнението за тях в дружинката, но са изцяло обладани от интереса какво се говори за тях. Към другарите си в лова се отнасят незаинтересовано, обезценяващо и цинично. Такива умират да имат всякаква власт, те искат да са всичко - председател на дружина, касиер на дружина, председател на сдружение, на ловния съюз, на Вселената ... е не винаги им се получава, но докопат ли властела гледай.
Още по ентите сред нас пък все се съмняват в дружинката си и най-честната да е все си мислят кой е скрил дивеч, кой е гръмнал, защо, как, къде и тн, почти нямат чувство за хумор, все търсят скрити мотиви в поведението на другарите си, все очакват да бъдат измамени, по инат никой не може да ги бие.
Други / за радост доста рядко стават ловци/ пък са с каменно лице, ходят на лов с безразличие, Те не ценят доброто отношение на другите към тях, Агресията им е без жал към дивеч, към колеги, към познати, без никаква съвест или чувство за вина, начинът им на общуване е агресивното поведение поради липса на умения за нормално общуване и установяване на равноправни междуличностни отношения. Кучето на такъв ходи с постоянното съзнание, че всеки момент може да бъде нападнато от стопанина си, придвижва се като балерина, за да не бъде забелязано. Те трудно харесват себе си, какво остава за останалите хора... Хладно се държат при страдания на животни и други хора. Имат множество бракове и често сменят и сексуалния си партньор, който често е ...от собствения пол или закъсал финансово и умствено че да се пробва.
Например други от нас могат да са всякакви типажи, но обединяващотое, че сме ловци, и когато сме в колектив от всичко това при всичките условности може и трябва да се създаде хармония и една добра дружина. От другари. 
и тн хахаха
там ги хапе по малко кучето. 
