Привет колеги.
В събота реших като за последен шанс да си пробвам късмета на прелет.
Доста се чудих дали да взема малкия щръклец, понеже се притеснявах дали ще кротува, но след кратки размисли и страсти реших, че е по добре да трупа опит покрай мама. За отрицателно време се метнахме в колата и на гьола. Оказа се обаче, че има доста плитка вода, което не гарантираше прелет около по дълбоката вода. Позиционирахме се на една бабуна да не сме във водата и зачакахме.
Нарочно подраних за да мога да отработим стоенето без шаване на Бела. Пуста младост кипи от енергия и след 10 мин. се почна .
То не беше дърпане по крачолите, избутване на майка й от мен. Тя милата нали е по голяма отстъпи мястото си на нея, но спокойствието трая кратко. На няколко пъти се налага да повишавам тон, но точка сложи Берта. Изръмжа и на два пъти обаче келеша не си взе бележка и тогава направо не повярвах като избухна и я страка със зъби.Всичко си дойде на място и вече бяхме готови за прелета.
1.jpg 161,05K
0 Брой сваляния
Духаше ужасен вятър и се чудех как ли изобщо ще се ориентирам за издайническото свирене на крилете на приближаващите се юрдеци при шума от клоните на дървото до което се спотайвахме.
Мислено отправих молба за поне една сполука за да запозная Бела и с този дивеч.
Откъм Ямуржа ( колегата Чавдар е наясно с мястото 
) проехтя дубле донесено от вятъра и надеждата се разпали още повече. Обикновено като се гръмне там до към 10-15 мин. започва прелета и при моята позиция.
Само, че явно заради вятъра ли що ли довтасаха по рано. Нито чух крила нито ги видях явно защото пикираха много ниско и на фона на Средна гора не ги забелязах. Чу се характерното пльосване и ... адреналина на макс.Поглеждам към кучетата малката не е на ясно какво става, но си кротува, Берта е като навита пружина и в очакване на действие от моя страна. Около минута кротуване от двете страни решавам да изсвиря и ако е рекъл господ да се издигнат нагоре да мога да стрелям, да ама хитрите патета кротуват. Тогава реших да пратя Берта напред. Позволиха и да ги доближи доста преди да излетят. Едната на ляво другата на дясно.
Аз съответно поведох тази наляво и стрелях, но явно заради вятъра пропуснах и се наложи да дублирам успешно. Да ама Берта си хареса дясната и спринтира в нейна посока, но Бела фиксира правилната и след като се чу пльосването спринтира към нея. Чу се пляскане и си помислих, че е ранена, но си викам малката ще се справи.Да ама не. Доближавайки я и усещайки нова миризма разнасяща се от пляскаща твар се спря до нея след кратко наблюдение реши и да я джавка.Извиках на Берта, но и Бела тръгна да се отзовава, е сега си викам ще падне търсене. Насочих Берта към мястото на падането и зачаках. След малко тя се връща, но като доближи фиксирах, че не носи нищо. Тъкмо се канех да я пратя обратно и гледам Бела се друса като пингвин с юрдек в устата. Радостта от това само хора от нашата черга могат да разберат. След 10 мин. ме споходи и втора слука. Този път Бела като чу пльосването не даде никакъв шанс на майка си. Разпръскваше водата към падналия юрдек и се създаде илюзията като, че ли ходи по нея.След малко вече клечеше до мен с пате в устата.
2.jpg 147K
0 Брой сваляния
3.jpg 174,06K
0 Брой сваляния И бодрата смяна.
Този пост е редактиран от izi 1991: 31 януари 2021 - 08:41
