Куче се трЕбе! 
Точно в такива случаи, когато са ранени повече от едно прасе или има паднали и ранени прасета, кучетата объркват много често работата и ако не са следотърсачи ловците, се похабява доста дивеч.
Какво може да се получи - кучетата идват и се събират около падналото прасе, ти го водиш кучето по друга диря, но то не след дълго прави вираж, финтира ви и е пак на падналото прасе.
Още по-заплетено е, ако при стрелбата стадото се разпръсне, тогава едно куче отива по една диря, друго по друга, а точно по раненото прасе няма никое. И ако дирите са се кръстосали надолу и кучето няма кръвоследен опит, и пет пъти да искаш да ти намери дирята то търси вяло и без мерак, защото е убедено, че вече е търсило доколкото има смисъл.
Това е накратко, по тази схема е повечето отстрелян и погубен свински лов.
Мерките за да се поограничат тези рискове са - като има стрелба кучетата да се вържат колкото може по-далеч от ситуацията и да се направи разбор и план за търсенето. И тогава няма един ловец и куче да търсят след ... друг ловец и куче по една следа, а другите две ранени да не ги проследява никой.
Що се отнася до кръвта, многото кръв че и светла пак не е гаранция че дивеча ще падне. Много по-често пада при малко и светла кръв.
Ако се движи надолу е индикация за тежко попадение, но не е и гаранция за смъртоносен ефект. Особено при попадения в областта на главата и с резерви в някои зони на врата, прасето изживява раната много тежко, квичи, хрипти, диша тежко, губи височина, драмата е пълна и паниката в него, даже може и да пада за момент, да се залежава, и да възкръсне като Феникс. При тия травми губи много кръв, главата е един от най-кръвоснабдените органи. Животното особено при изстрел с куршум може даже да осакатее в главата, но пък да остане живо.
В някои от тези случаи не се организира нормално проследяване, а дивеча ляга наблизо, не се организират преградни гонки по направление на евентуалното му оттегляне, и дивеча ако не се оправи, загива и храни хищниците и мършоядите.
Причините да не се организира проследяване са следните - мързел, дървена философия, а именно всеки умира да обяснява най-невероятния а не най-вероятния път за оттегляне на прасето, сеир към "изтървалия дивеча", самия стрелец е новак по материята и не иска или не умее да проследи за кръв даже и на 20 метра и тн.
По най-занижени оценки ранения и впоследствие загинал дивеч от раните си е около 20 процента спрямо отстреляния. Това е една голяма съпътстваща загуба за ловното стопанство, която се подценява от нашата общност. В същото време масово е съзнанието - видя ли прасе стрелям, защото можи и да падне. Обаче стрелял ли съм прасе, не го търся, защото може и да съм уцелил. Значи съзнанието на стрелеца често е че ситуацията е крайно невероятна да е уцелил, като се позовава на случаи например при далеч по-чисти изстрели, когато прасето пак си е отишло... Освен това има и една такава школа на ловците адреналинаджии, след като чуе приближаване на прасета се разтреперва от ълнение, едвам диша, поти се, и ...разбира се прасетата отминават, той стрелял квото стрелял и е в еуфория, стрес, какво търсене, то се крещи то се пуфти, то какво търсене, най-добре да се поукраси и хипорболизира случката а пък опитните ловци които не са за месото а и чужди трофеи не щат им е на повечето през ура дали ще се намери стреляния от бомбаеца дивеч или не... Щото бомбаеца не може да влачи, не умее да дере и да транжира и тн хахаха...
Убава работа ама българска!
шарен свят е нашият. Важното е от лов да се прибираме живи и здрави, а и кучетата ни също...